Толкова много съм впечатлена от това си пътуване, че ми се иска максимално бързо да ви разкажа за него 🙂
Миналата година, когато не успяхме да видим Северното сияние във Финландия, и по-точно на полета ни на връщане от Рованиеми, прочетох статия, че най-доброто място, на което може да се види е именно в Тромсьо, Норвегия. От тогава не можах да си го избия от главата и най-накрая преди няколко месеца дойде времето за планирането.
То не беше изобщо сложно, полет до Лондон, а от там до Норвегия. Летяхме на 05 март сутринта рано до Лутън, а следобед в 15 ч. излетяхме за Тромсьо. Връщането ни беше на 09 март в 9 вечерта, което наложи да се спи в хотел на летището и прибиране към София на другия ден. Всичките ни полети бяха с Wizzair, нямахме абсолютно никакви проблеми или закъснения.
Имахме няколко часа между полетите на отиване, които решихме да прекараме в Лутън, нямаше време за да ходим до Лондон, и с ръка на сърцето мога да кажа, че това е може би най-скучния и неприятен град, в който съм била. Единственото хубаво нещо, което видях беше църквата им и минзухарите в двора…



Полета до Тромсьо отне около три часа и десет минути, като кацнахме по тъмно. Бяхме наели апартамент, малко встрани от центъра, като го препоръчвам веднага, ето линк. Oт летището може да вземете директен автобус до центъра, но цената за трима е колкото едно такси, факт, който открихме на връщане… Другия вариант е градски транспорт, има няколко автобуса, които минават покрай летището, а пътя отнема не повече от 20-30 минути.
Градския транспорт в Тромсьо е чудесен, идва навреме, а за още по-голямо удобство можете да си свалите приложението Troms Billet, от което си купувате билети или карти онлайн и валидирате в автобуса. Ползвахме го постоянно, нямахме никакъв проблем.
След като пристигнахме в апартамента, беше станало късно и бързо трябваше да намерим нещо за вечеря. Но преди това вижте каква гледка ни посрещна:


Приятно ме изненада липсата на сняг по улиците и безразсъдно реших да си остана с кецове, когато тръгнахме да търсим вечеря в центъра. Както можете да си представите, нямаше много отворени места в града, намерихме една пицария, но не мисля да ви я препоръчвам. На следващия ден си взехме замразени пици от супермаркета и бяха абсолютно същите на вкус 🙂
След вечеря тръгнахме да се прибираме, като взехме друг автобус, който ни караше малко по-далеч от апартамента, но все пак 7 минути пеша нищо не са… Оказа се, че тези 7 минути са по стръмен наклон надолу и каква изненада, имаше не само сняг, но и дебел лед по улиците 🙂 Явно до асфалт се чистят само най-главните, а другите се покриват с малки камъчета. Е, слизането ми по кецове по леда беше изключително забавна гледка, като на места си мислех дали няма да е по-лесно да сляза по задник и да се приключва вече 🙂 Все пак прибрах се жива и здрава и готова за нови подвизи. Иначе градчето е много красиво, ето малко от улиците:





След този доста динамичен ден, дойде време и за първият ни истински ден в Тромсьо. Сутринта ни посрещна с прекрасно време и сияещо слънце. Преди да започна да разказвам за деня ни, нека ви дам малко информация за това северно кътче.
На около 350 км над Арктическия кръг, не е изобщо трудно да разберем защо Тромсьо често е наричан „Столицата на северна Норвегия“.
Още от 18 век посетителите са били приятно изненадвани от богатата култура, интелектуалния живот и съвременна мода толкова далеч на север. Репутацията му е жива и до днес, когато туристите са очаровани от приятелски настроените местни, компактния и исторически богат град, както и културен живот, провеждащ се през цялата година.
Въпреки, че в този район е имало норвежки и сами селища още от Ледената епоха, Тромсьо не е официално основан чак до 1794 г. През 1800-те бил важен морски център, както и такъв за арктически лов, а през ранните 1900 години бил стартова точка за няколко арктически експедиции.
Арктическия лов започнал около 1820 г. с експедиции до Свалсбард, Гренландия и дори чак до Канада. До 1850 г. Тромсьо се развил във важен център, надминавайки предишния такъв Хамърфест. Търговията на арктически стоки, без значение дали кожи, кости или храна подпомогнал развитието на града и целия район около пристанището се превърнал в градска среда с кейове и къщи с големи градини. Някои от тези сгради все още съществуват, особено именията около Sjøgata и Skippergata.
Тромсьо бил и важна стартова точка за изследователи като Роалд Амундсен, Умберто Нобиле и Фритьоф Нансен, които използвали знанието на местните и често наемали хора от тук за екипажите си.



Когато Германия нападнала Норвегия през 1940 г., Тромсьо за кратко бил седалище на норвежкото правителство, докато крал Хаакон VII и правителството се крили тук. Градът бил важна база за германците през войната, което помогнало да остане незасегнат от военните действия. Най-драматичното събитие включвало кораба Тирпиц, който бил потопен от Съюзниците през 1944 г., убивайки около 1000 германски войници. Тирпиц бил най-големия немски военен кораб строен някога. Все още се намира до брега на остров Тромсоя и може да се види по време на отлив.
Taка, нека започне и истинското ни приключение в Норвегия!
Първият ни истински ден в Тромсьо ни посрещна със страхотно време и слънце. Бях си набелязала различни неща за посещение, но първо трябваше да напазаруваме провизии за следващите дни, като е много важно да имате предвид, че алкохол се купува само в определени часове и не след 8 вечерта. Не че сме големи пияници, но по една бира вечер никога не е излишна. Съвсем близо до апартамента се намираше голям супермакет, EUROSPAR, който беше изключително удобен.


След като заредихме, се насочихме с автобуса към центъра на града и първата ни спирка за деня – Полария. Въпреки, че по улиците нямаше много сняг, купчините по тротоарите бяха впечатляващи, за огромна радост на детето.


След като стигнахме до града, първото нещо, което ни посрещна, освен леда, бяха много интересни къщички, направени за чайките. Аз поне не бях виждала подобно нещо до сега:

Една от най-посещаваните забележителности в Тромсьо е Полария, арктически център, намиращ се в запомняща се футуристична сграда. Тук можете да научите доста информация за арктическата природа и животните, живеещи в района.

В Арктическия аквариум може да видите риби, живеещи в студената вода на района, както и енергични брадати тюлени. Можете да ги видите отблизо като се разходите под стъкления тунел, преминаващ през водното им жилище.




Има интересни интерактивни панели за децата, от които чрез игра, те да научат факти за животните. Цената на билета е 295 крони за възрастен (около 50 лв) и 150 крони за деца между 3 и 15 години.


Точно до Полария се намира бившият кораб за лов на тюлени M/S Polstjerna, който е плавал между 1949 и 1981 г. За съжаление може да се разглежда през летните месеци, така че ние го видяхме само през стъклените стени 🙂

След посещението на музея се разходихме малко около брега, където освен невероятните гледки ни посрещна и много лед 🙂 Имайте го предвид, ако ходите в Тромсьо зимата.





Беше дошло време за обяд, така че се насочихме към главната пешеходна улица на града – Сторгата. Тя е пълна с ресторанти, кафенета и магазини за сувенири. Чудесно място е ако разглеждате Тромсьо пеша. Къщите са типични за района, дървени и много шарени.





Има много магазини за сувенири, които са толкова богато украсени, че са като музеи. Във всички имаше препарирани животни, като повечето бяха огромни лосове и мечки. В един имаше дори и цяла композиция от мърдащи тролове и животинки.




За хапване, освен доста скъпите ресторанти, има и Burger King, а в магазините 7/11 има вкусни хотдози и кроасани на прилична цена.
На Сторгата се намира и катедралата на Тромсьо, дървена протестантска църква от 19 век, известна със стила си готическо възраждане, камбанария и красив интериор.
На това място е имало редица църкви, като първата датира от 13 век. Днешната е на около 150 години и е проектирана от известният норвежки архитект Кристиан Хайнрих Грош.




Съвсем наблизо се намира и Трол музеят, който просто нямаше как да пропуснем. Това е първият и единствен музей за тролове в Норвегия, използващ AR технология. Тук можете да се запознаете с норвежки приказки и легенди, както и фолклор. Има няколко зали, в които може да видите фигури на тролове, различни експозиции, както и стаи за четене и игри. За децата е доста забавно, но и възрастните могат да намерят интересни неща. Билетът струва 180 крони, а за деца е 100.






Тъй като вечерта си бяхме резервирали тур за търсене на Северно сияние, решихме, че не е лошо първо да се приберем да си починем малко. Трябваше да сме в офиса на фирмата в 18 ч., където ни обясниха къде ще ходим и как ще протече вечерта ни. Били сме на подобно изживяване във Финландия, но това тук беше доста по-различно, като за мен, това във Финландия беше доста по-приятно.
Фирмата, която използвахме беше Pukka Travels, които ни бяха събрали в малка група и след като ни дадоха дрехи и който от каквото имаше нужда за студеното време поехме на път. Насочихме се навътре в континента, като водача ни често проверяваше небето за признаци на Сияние. Така карахме и спирахме около два часа, докато накрая не паркирахме в средата на нищото и ни казаха, че тук правим лагер. Водачът ни изкопа голяма кръгла дупка в снега, която покри с шалте, а по средата запали огън.
Така, при около -15 прекарахме вечерта в очакване да се появи така чаканото Сияние. Въпреки идеалните условия и чисто небе, не видяхме абсолютно нищо 🙂


Най-интересната част от седянката ни беше приготвянето на храната 🙂 Водачът ни беше взел различни видове от дехидратирани ястия, които се ползват главно от военните. От скоро ги продават и в нормалните магазини, като можехме да избираме от еленска яхния, риба с къри и вегетарианска яхния.
Продават се в найлонови пликове, в които храната е дехидратирана, добавя се вряла вода, изчаква се 10-15 минути и готово, имате си чудесна манджа 🙂 ето така изглежда:

Та след тази доста разочароваща вечер, някъде около 1 и 30 през нощта се прибрахме в Тромсьо. Не ни се наложи да търсим такси, защото шофьора ни се оказа руснак, който срещу горе-долу парите за такси през деня ни закара до апартамента.
Така премина първият ни ден в Тромсьо, имахме големи планове за следващите, въпреки че моето очакване на видя Сияние вече клонеше към нулата…
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

