Решението за това пътуване се случи изключително спонтанно един следобед на Крит, на който бяхме за рождения ми ден (и за който още не съм писала), когато синът ни попита защо никога не пътуваме за неговия рожден ден.
И тъй като и без това се чудехме какво да му подарим, изникна тази идея за пътуване някъде в края на юли, а полетите до Задар бяха за идеалната цена и време.
Била съм в Хърватска преди много години, до Дубровник, хареса ми изключително много, така че очаквах да ми хареса и тук.
И така, дойде и 25 юли, полетът ни беше с Ryanair, а след цяла седмица сериозни закъснения и отменени полети, аз бях доста скептична дали и кога ще летим, но изкарахме огромен късмет и си излетяхме на минутата. Пътувахме около час и 10 минути, като всичко мина спокойно и приятно.
В Задар кацнахме около 13 ч. местно време на доста малкото им летище и бързо излязохме за да се насочим към града. Както можете да си представите беше жегичка, а до града може да се стигне с градски транспорт или с Bolt , за който разбрахме в последствие. Като цяло да откриете линиите на градския транспорт е трудна задача, защото всички сайтове, в които са описани са само на хърватски, но за щастие имаше навсякъде табели къде точно е автобуса, който ни трябваше. Цената за него е 5 евро в едната посока и се пътува около 20 минути. За връщането си вече ползвахме Bolt такси, което ни струваше 13 евро, така че ако сте повече от двама излиза доста по-изгодно.
Тъй като апартамента, който бяхме наели щеше да е готов чак след 15 ч. решихме, че най-доброто, което може да направим е да отидем на плаж 🙂 Бях прочела за един градски плаж, на около 20 минути пеша от Стария град, но доста близо до една от спирките на автобуса. Така че, от самолета се метнахме направо на плаж 🙂
Нарича се Коловари и е доста далеч от това, което очакваме от плаж, особено след като сме ходили толкова в Гърция. Плажната ивица е доста тясна, с камъни, а може да си оставите кърпите на етажно построен баир от прах и чакъл 🙂 Хубавото е, че има доста дървета, които да използвате за сянка, защото чадъри не се отдават под наем никъде. Интересното е, че можеше да си вземем шезлонги ( по 10 евро единия) и да си ги сложим където искаме. Избора не беше много голям, навсякъде беше пълно с хора, но за един следобед ставаше. Водата обаче беше чиста и прохладна, което беше най-важното.
Най-интересното беше, че по едно време, на камъни в част от плажа се появи доста дългичка и стресирана змия. Хората изобщо не се притесниха, само леко си преместиха хавлиите, което за мен си беше впечатляващо 🙂
След като останахме тук до около 17 ч. тръгнахме и да се настаним. Апартаментът ни се намираше точно срещу Стария град, в един комунистически изглеждащ блок, но самият той много удобен и чист. Единственото не особено готино беше, че нямаше асансьор, а бяхме на петия етаж, изкачването до там в жегата не беше хич приятно преживяване. Ето и линк към него в Airbnb, препоръчвам го. А това пък беше гледката:
Задар е древен град, построен в центъра на Адриатическия бряг и е богат на култура и историческо наследство. През 3000 годишната му динамична и дълга история, Задар е бил разрушаван и нападан много пъти, но точно като феникс е разцъфвал от руините по-красив и силен от преди.
Историята му започва още от Неолитните времена, а през 8 в.пр.Хр. илирийско племе направило Задар важен търговски център. Римляните го превзели през 2 в.пр.Хр., оставяйки следи от напредналата си цивилизация, като акведукта до Вранско езеро.
През годините градът е преживял издигането и падането на империи, властване от Остроготи, земетресения и нападения. Въпреки предизвикателствата станал военноморска сила, съперник на Венеция и имал културен ренесанс от 11 до 14 век.
15 в. донесъл Венецианското доминиране над района, маркиращ период на архитектурни чудеса. Църквите, манастирите и обществените сгради продължили да се развиват. През 1409 г. след спорна продажба на Венеция за 100 000 дуката започнали векове на Венецианска управа.
Австрийската администрация през 19 век донесла прогрес с музеи, подобрения на инфраструктурата и основаване на Далмациански парламент. 20 век бил определен от драматични промени – от италианско управление след Първата световна война до немска окупация през Втората, а накрая вливането в Югославия на Тито.
Ерата след Втората световна показала силния дух на Задар. Въпреки сериозните бомбардировки през 1944 г., градът бил сериозно възстановен през 1950-те.
Днес градът е изключително приятен, спокоен въпреки тълпите и с красиви гледки на всеки ъгъл.
До Стария град се минава по мост, и от там минавате през една от портите на градските стени и веднага се връщате назад в историята. Портите са общо четири, като най-впечатляваща е Лъвската. Някога е била главния вход на Задар и е направена през 16 век.
Следва Народния площад, център на обществения живот още от 16 век. Важни забележителности тук са Градската стража, построена средата на 1500-те години. Трудно е да я подминете главно заради Часовниковата кула, добавена през 18 век.
Срещу кулата се намира ренесансовата Градска Лоджия, построена през 1565 г. и традиционно използвана за важни обществени съобщения и прокламации. Днес е галерия, а по време на нашето посещение в нея се намира изложба на Лего.
Тук се намира и красивата сграда на Кметството, построено през 1930-те.
Една от най-големите забележителности в града е катедралата, позната и като „Света Анастасия“, в която се сливат няколко архитектурни периода. Строежа ѝ започнал по време на Византия през 9 век, но е построена наново през 12 и 13 в романски стил. Много впечатляваща е фината фасада с три входа и редица арки, както и два красиви розетни прозорци. Горният е в готически стил, а долния в романски.
Съвсем наблизо (то всичко си е близо тук) се намира площада Пет кладенеца, който всъщност е голяма цистерна за питейна вода с пет украсени кладенеца. От тук може да отидете до красив парк, от който са се насладите на живописния Фоса порт и на една от портите.
На площада се намира и църквата от 17 век „Свети Симеон“. Тук се намират останките на свети Симеон, един от четирите патронни светци на Задар.
Най-голямата забележителност на Задар в църквата „Свети Донатус“, датираща от 9 век. Името си носи от Донатус от Задар, епископ и светец от града, който започнал строежа на църквата. Отличава се с монументалния си размер и специфичната си цилиндрична форма. Това е и единствената, в която влязохме защото работното ѝ време беше до 10 вечерта. Цената е 3 евро и е доста странна и интересна за посещение.
Aтмосферата в града ми хареса много, навсякъде се разхождаха хора, уличките бяха уютно осветени и красиви, а и тук видяхме огромно количество магазинчета за сладолед. Буквално бяха през 5 метра, като естествено пробвахме доста от тях. Имаше огромно количество хора по улиците и на места беше доста натъпкано, но някак не ме дразнеха толкова, колкото на други места 🙂
Тъй като вече беше станало доста късно, остана да видим една инсталация, която ми беше много интересна. Морският орган се простира на 75 м на носа на Задар. Под огромни мраморни стъпала са сложени 35 тръби с различна дължина и диаметър, през които вълните избутват въздух, който създава уникален звук. Изключително впечатляващо е преживяването.
До Органа се намира друга инсталация, Посрещане на слънцето, направена през 2005 г. Тя представлява кръг с диаметър 22 метра с многостенни стъклени панели, които събират слънчева енергия и я превръщат в електричество. След залез инсталацията изпълнява светлинно шоу с ефекти в различни цветове.
Вече бяхме доста изморени, така че тръгнахме да се прибираме, като гледките от моста след Стария град бяха впечатляващи вечер. Оставям ви с тази красота и започвам да подготвям поста за следващия ни ден.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
