Въпреки, че бяхме само за четири дни в Задар, в момента в който разбрах колко близо са Плитвичките езера, просто бях решена да ги посетим. Винаги съм искала да ги видя, но някак не ми се тръгваше с автобус от България, или с кола, а самолет кацащ наблизо нямаше.
От Задар до тях се стига или с организирана екскурзия, която за мен е напълно излишна, или с градски транспорт. Може самостоятелно са си купите билети от сайта на автобуси Flixbus, като отиване и връщане за двама възрастни и едно дете ни излезе около 140 лв.
Автобусите тръгват от Централната автогара в Задар, намира се тук, в гугъл малко объркано описано къде е, като тръгнахме точно по разписание. Пътят е около 150 км и отнема около два часа, като се минава през планински проход с доста неприятни завои. Честно казано на места ми ставаше леко лошичко. Както и да е, пристигнахме на Вход 1, като може да слезете и на Вход 2, но това зависи от каква разходка сте решили да си правите.
Билетите за парка си ги бях купила също предварително, от официалния сайт, като цената им е 40 евро за възрастен и 15 за дете. Ето тук пък можете подробно да разгледате различните маршрути, но имайте предвид, че ние не ги следвахме точно и пак разгледахме доста неща.
Билетите ни бяха за 11 ч., влязохме си точно навреме и решихме да тръгнем по маршрут B, който би трябвало да отнеме 3-4 часа обикаляне.
Плитвичките езера са най-старият и най-голям национален парк в Хърватска. С впечатляващата си природна красота, този район винаги е привличал хора, обичащи природата и през 1949 г. бил обявен за първият национален парк, Процесът на образуване на туфа, резултат от който е натрупването на туфа или травертин, както и различни бариери довело до създаването на езерата, чиято неповторима световна значимост ги направила световно известни. Били вписани в списъка на ЮНЕСКО през 1979 г. През 1997 г. границите на парка били разширени и сега покрива район от малко под 300 кв.км.
Паркът е покрит главно с гориста растителност, а по-малки части от трева. Най-впечатляващата част на парка – езерата, покриват по-малко от 1% от площта му. Езерната система се състои от 16 наименувани и няколко по-малки без име езера, каскадно преливащи едно в друго. Разделени са на Горни и Долни от хидрогеоложките си условия.
Отворени са целогодишно, трябва задължително да спазвате указанията и пътеките, като е абсолютно забранено да се плува и да се влиза в езерата.
Още от входа си имаше голяма тълпа, а пътеките по-които се ходи са доста тесни. Трябва да имате предвид, че има доста стъпала, а самите пътеки са направени от дървени трупи, неравни и на места хлъзгави, така че е неподходящо за детски колички.
Една от най-впечатляващите забележителности е и най-близо до входа – Велики слап или Големия водопад. Висок е 78 метра и се захранва от водите на река „Плитвица поток“. Смята се за най-красивият в Езерата, а също така е и най-високият в Хърватска.
Това, което го прави уникален в сравнение с другите в Парка, е че докато другите водопади тук се образуват от разливането на водите от горно в по-долно езеро, Велики слап се формира от река.
От първи поглед много ми хареса всичко, което виждах, а за късмет тук жегата не беше толкова голяма колкото в Задар. Водите на езерата са кристално чисти и с невероятен цвят. Пълни са с риба и толкова чисти, че не можете да прецените колко са дълбоки.
А ето тук може да видите колко точно хора имаше и колко опасно може да бъде по пътеките, ако не внимавате.
След като видяхме водопада тръгнахме по маршрута, като гледките навсякъде бяха прекрасни, а хората се разреждаха все повече. Минава се покрай няколко големи езера и редица по-малки и по-големи водопада.
След множество прекрасни гледки и сериозно обикаляне по пътеки и катерене по стълби, стигнахме до най-голямото езеро – Козяк. Тук има огромна поляна, на която са сложени много маси и две заведения, които предлагат обяд. Починахме си, хапнахме и се заоглеждахме за корабчета, за които бях разбрала, че могат да се вземат от тук. Маршрута е само един, а пътуването ви е включена в цената на билета.
Корабчетата са електрически, напълно безшумни и спират на две спирки. Едната е близо до Втория вход, а другата е началната точка за разглеждане на останалата част от езерата. Ние решихме да поразгледаме още малко, така че слязохме на втората.
А ето и малко от разходката около Горните езера:
Пообиколихме още малко, но вече доста се бяхме изморили, така че решихме вече да се връщаме. Билетите ни за автобуса на обратно към Задар бяха за 16 ч., имахме повече от час, но нямахме повече сили. Ето още малко от водопадите в тази част:
След като хванахме второ корабче за буквално 50 метра, стигнахме до мястото, на което се намира втория вход за Езерата.
От тук решихме, че изобщо не ни се ходи повече пеша, така че изчакахме поредното превозно средство, което ви е включено в цената на билета – така нареченото Панорамно влакче. То обикаля доста, а всъщност представлява кабина на камион, подобен на ТИР и каросерия, направена със седалки и места за правостоящи. За около 10 минути стигнахме до последната му спирка, а от там имаше може би още 15 пеша. Пътеката минава доста високо над езерата, което пък ви дава възможност за страхотни гледки:
Пътуването към Задар мина съвсем спокойно, като след пристигането ни веднага се насочихме към Стария град за вечеря и разходка. Отново имаше големи тълпи по улиците, като след като хапнахме се насочихме към върха на носа на града за да видим толкова известния залез, за който бях чела.
Преди около 50 години Алфред Хичкок идва в града и обявява залезът за най-красивия в света. Не знам дали това е така, но аз по-червен и наситен с цвят залез не бях виждала. Препоръчвам задължително да го видите, ако сте в Задар. Снимките, които направих не го предават както трябва.
След този изморителен ден направихме една кратка разходка из улиците за сладолед и малко красиви гледки. На един от площадите имаше демонстрация на традиционни фолклорни танци, която беше интересна за гледане.
На прибиране решихме да се качим на останките от крепостните стени, които са идеални за да видите града от друга гледна точка. От 2017 г. Стените са включени в списъка на ЮНЕСКО, като през 2020 г. са ремонтирани. Построени са през 12 и 13 век, подсилени през 16 век за защита на венецианците от турските набези.
Вече бяхме много изморени и имахме сили само да се приберем и да почиваме. Жегата и обикалянето цял ден из езерата си казаха думата.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
