Тромсьо – ден четири

Това беше последният ни ден в града, а като късно вечерта беше полета ни към Лондон. Точно по тази причина, планът беше да се разхождаме колкото можем повече и да разгледаме каквото не бяхме успели предните дни.

За съжаление, времето отново беше доста облачно и неприятно, както забелязах такова е през деня, до вечерта, когато облаците рязко изчезват за да може човек да се наслади на Северното сияние 🙂

Първата ни работа беше да си оставим багажа на съхранение, направихме го през сайта Radical storage, който ви показва къде и срещу какви пари може да го направите. Повечето от местата приемат багаж само при предварително направена резервация, така че го имайте предвид.

След това тръгнахме на разходка по пристанището и разглеждахме старите дървени къщи.

На пристанището се намира и музей, който беше огромна изненада за мен – Полярния музей. Хареса ми изключително много, всички изложби бяха интересни, а начина по който беше организиран и подреден го направи едно от най-заслужаващите си посещение места в Тромсьо.

Полярният музей е място, на което може да научите много за норвежките полярни експедиции и ловните традиции в полярните райони. Изложбите показват дълбоки проучвания в историята и културата на норвежките връзки с полярните региони.

Намира се в сградите на бившата митница в града, включваща склад, морска сграда и офиса на митницата. Складът е с основи от вертикални дървени трупи и морето се движи свободно отдолу. Стените са направени с дървени сглобки и покрити с вертикални дървени панели.

До сградата на музея се намира малък плаж, наречен Tollbufjæra, единствения останал в Тромсьо. Прилива все още се издига до първоначалната си височина, а сградите стоят на трупи, както са били при първоначалното си построяване.

От края на 1800-те до 1950-те, много трапери презимували в Свалбард. В музея е построена траперска колиба от около 1900 г. и можете да видите как двама мъже са можели да живеят през арктическа зима без никакви доставки или контакт с външния свят. Прекарвали дните си грижейки се за капаните си за лисици и бели мечки, както и с лов на елени и тюлени. Сигурно са играели и доста карти.

Ловът на тюлени в Арктическия район бил важен и за културата и за икономиката на Тромсьо. Следващата изложба, което ще видите се състои от диорама, показваща как са протичали дейностите покрай лова през първата половина на миналия век, базирана е на оригинална лодка от арктчиеския кораб Хеймланд I от Тромсьо, който потънал през 1939 г.

Ловът се случвал през ранната пролет. Веднъж качени на леда, тюлените били забелязвани от кораба и, ако леда не стигал от кораба до тях, била спускана лека лодка. Всеки член от тричленния екипаж на лодката имал ясна задача. Стрелеца стоял отпред, а гребеца отзад. Ролята на гребеца била да подсигурява тихото и възможно най-незабележимо придвижване до леда. Мъжът, който седял по средата се наричал “blindkaggen” на норвежки. Неговата работа била, когато наближат тюлен да застопорява лодката и после да скача на леда и да го убива, ползвайки hakapik (кирка за тюлени) преди да избяга във водата.

Ловът все още провокира силни реакции по цял свят. През 1960 и 2010 били наложени сериозни ограничения за търговията на продукти от тюлени, наложила драматично намаление на норвежкия лов. Днес, дейността е силно ограничена и само няколко кораба имат право да я извършват. Лично за мен, този лов е отвратителен, разбирам защо е бил нужен навремето, не и размерите му, но днес не би трябвало изобщо да се случва.

Главния период за презимуване в Свалбард и Гренландия на норвежки трапери бил през 1890-1941 г. Въпреки, че главно траперите били основно мъже, имало и жени, които вършели тази тежка работа.

Изложбата „Уани и Хенри: лов и трапери в Арктика“ е базирана на историята на Уани Улстад и Хенри Руди, които прекарвали зимите като трапери в Арктика. Уани прекарала пет зими в Свалбард, където пекла хляб, слагала капани за бели мечки и изживявала мечтата си. „Кралят на белите мечки“ Хенри направил кариера от зимното ловуване и станал легендарен с постиженията си.

Следващата изложба е за експедицията на Роалд Амундсен, която сложила Норвегия на картата на света като сериозна полярна нация.

Тълпа се събрала на кея в Тромсьо на 18 юни 1928 г. за да зърнат народния герой Роалд Амундсен, докато се качва на борда на кораба Латам за да отплува на север на спасителна мисия за да намери катастрофиралия самолет на Умберто Нобиле. Няколко часа след напускането на Тромсьо, се губи всякакъв контакт в Латам и екипажа изчезва без следа.

Историята за последното пътуване на Амундсен има централна роля в Полярния музей. Базирана е на оригинални предмети и снимки, които показват изумителната история за живота и работата на Амундсен в полярния регион в началото на 20 век. Чрез достигането му до Южния полюс и летене над Северния, Амундсен наложил Норвегия като водеща нация за изучаване на полярните региони.

Амундсен използвал Тромсьо като начална точка за няколко експедиции. От тук купил полярния кораб Gjøa и наемал екипажи, включително Хемер Хансен, който участвал в три негови експедиции.

Последната изложба показва първата експедиция на кораба Фрам и опитът на Фритьоф Нансен да покори Северния полюс между 1893 и 1896 г. Чрез писма, снимки и предмети, тя разказва историята зад експедицията, която навремето си е смятана за едно от най-героичните норвежки дела.

Целта ѝ била да достигнат до географския Северен полюс и да изследват непознати райони в Арктика. Водачът и инициатор Фритьоф Нансен бил придружен от 11 членен екипаж. Планът бил да оставят кораба да замръзне в леда и да се носи по теченията на Арктическия океан, което на теория е щяло да ги заведе до Полюса. Този план не проработил и Нансен, заедно с Хиалмар Йохансен решили да го напуснат и да стигнат до Полюса със ски, шейни и екип от кучета. За съжаление, накрая се наложило да се откажат и след 15 месеца целия екипаж се прибрал в Норвегия.

Цената на билета е 110 крони, а за деца под 18 деца е безплатно. За мен, това беше едно от най-интересните за посещение места в Тромсьо и го препоръчвам!

От тук решихме да слезем на малкото плажче за да си съберем мидички 🙂 Аз много обичам вода под всякаква форма и при всяка възможност се приближавам до нея.

След музея продължихме разходката из центъра, като точно срещу се нас се намираше Скансен, който някога е било крепост и се счита за най-ценното културно-историческо съоръжение в района. Тук е и единствената видима средновековна следа в града, тук се е намирало укрепление, построено върху изкуствен насип и датиращо от 11-ти век до 15-ти век. Сградите в Скансен са най-старите в Тромсьо, като са били използвани като митнически склад, жилища, училища, епидемична болница, дом за възрастни и градски музей.

Целият район е с красивите стари цветни сгради, които толкова ми харесват в северните страни.

Беше станало време за обяд, така че решихме за пръв път да седнем на традиционен ресторант, в който сервираха местна храна. Поръчахме си еленска яхния и бургер с месо от кит, за което мога да кажа, че беше едно от най-гадните неща, които съм вкусвала 🙂 Не мога да опиша по никакъв начин вкуса, но не ми хареса изобщо! Яхнията беше страхотна, препоръчвам!. Ресторантът се казва Kaia Bar and Bistro и като цяло беше доста приятно място.

След това тръгнахме отново на разходка из града, като близо до Катедралата имаше интересна будка, пред която се виеше огромна опашка и, както се оказа, с интересна история. Ракетен е будка, основана през 1911 г. от 18 годишната Маргит Локе. В Тромсьо е имало много подобни будки, като днес е останала само тази и се пази с голяма почит. Продаваха греяно вино, хотдози с еленско месо и то на доста добри цени. Ако съдя по опашката, явно и вкусът им е добър.

През 19 век, Европа, както и северна Скандинавия се заели сериозно с идеята как трябва да изглеждат градовете. Благодарение на растящия брой жители и промяната на работните часове, се появила нуждата от почивка и забавления. Появили се градските паркове, а с тях и музикалните павилиони, предлагащи безплатни концерти и събития.

През 1890 г. било решено да се изгради такъв и в Тромсьо. С комбинация от кампания за набиране на средства и дарения, павилионът бил завършен през 1892 г. Бил сложен в един от първите градски паркове и пред Кметството. До Втората световна война бил използван редовно, а през 60-те бил преместен извън града. През 1990 г. бил разрушен от сериозна буря, но заради историческата си стойност доброволци решили да го възстановят и да го върнат на първоначалното му място. Освен интересна забележителност, от него се открива прекрасна гледка към пристанището.

Пред павилиона има статуя на крал Хаакон VII

От повече от 40 години сградата на Кметството се ползва от театър Радстуа, като освен това е била полиция и затвор.

Вече малко ни се бяха изчерпали възможностите за разходка из града, така че решихме да отидем до място, от което се откривала страхотна гледка над града. Естествено, беше в най-високата част, като по пътя отново се насладихме на красивите цветни къщи, но за първи път видях и няколко изоставени.

Гледката се намира зад Морското училище в града, като гугъл ни предложи прекара през улички, докато не стигнахме до доста сериозен баир, по който явно през лятото има стълби, но сега имаше само преспи сняг и лед. С много интересни стъпки и смях успяхме да се качим, като после се оказа, че си има прекрасен изчистен път, просто от другата страна.

Без значение, успяхме да стигнем без да паднем нито веднъж, така че мисията беше успешна. Гледката наистина си заслужаваше усилието, а за ваше удобство има и пейки, от които да се наслаждавате на красотата.

Времето вече беше започнало да напредва, а и ние се бяхме поизморили. Решихме като за последно да се разходим отново до центъра и да хапнем по нещо сладичко в така наречения Мол на града. Видяхме отново красив квартал с любимите ми цветни къщички, не можах да се сдържа да ги наснимам 🙂

Не ни оставаше нищо друго освен да хванем транспорт до летището, като ви препоръчвам да не хващате директния трансферен автобус, а да си вземете градски транспорт. Цената на трансфера беше почти колкото такси, а транспорта си е редовен и може да се разчита на него.

На самото летище няма много за правене, доста е мъничко, но ние така или иначе бяхме изморени. Полета ни беше късен, с Wizz Air до Лондон, като малко след като излетяхме стюардесата ни каза, че през прозорците можем да видим отново Сиянието! Дори не мога да опиша колко огромен късмет е това, въпреки че не успях да направя нито една читава снимка 🙂

Тъй като кацахме в Лондон доста късно, а полета ни към София беше рано на другата сутрин, бяхме избрали да спим в хотел Holiday Inn Express на летището. Беше идеален за нуждите ни, на пешеходно разстояние от летището и с безплатна закуска.

С това приключва пътешествието ни до Тромсьо и най-накрая се изпълни мечтата ми да видя Северно сияние! Приключението ни беше вълнуващо и много впечатляващо и нямам търпение да се върна отново в Норвегия, но този път през лятото!

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!