Днешният ден беше Нова година, така че бяхме решили да си останем в Бристол и да го разгледаме.
Сутринта ни посрещна с хубаво време и гледахме бързо да излезем.

Първата спирка от плана ни беше едно имение в покрайнините на града, което не изглеждаше супер интересно на снимките, но на място се оказа прекрасно. Много ми хареса и препоръчвам, ако сте в района.
Тайнтесфилд (Tyntesfield) е имение, в центъра на което се намира викторианска къща в стил готическо възраждане. Целта на имението не е била да бъде екстравагантно доказателство за богатство, власт или политика, а просто да служи като семеен дом.
Първоначално по-малка джорджианска къща, Тайнтесфилд било превърнато в готическо шедьовър. Архитектурата му отразява отдадената англо-католическа вяра на семейство Гибс. В къщата те вложили богатството си, получено от контролирането на вноса на перуански „гуано“ тор.
Можете да паркирате на огромен безплатен паркинг, като след това трябва да се разходите из голяма част от градините преди да стигнете до къщата. Разходката в никакъв случай не е неприятна, а в по-топло време сигурно си е чисто удоволствие. Цената на входа е 18 паунда за възрастни и 9 за деца.



След това, на края на алея ви очаква и самата къща, която е впечатляваща!

Входа, както и интериора бяха украсени за празниците, малък детайл, който ми доста ми харесва в чужбина. Получава се чудесна атмосфера и веднага ти се повдига празничното настроение.


Първата стая, през която влизате за обиколката си е библиотеката. С хилядите си книги, библиотеката е идеалното място за да прекарате един дъждовен следобед. Семейството обичало да гледа децата, които изнасяли представления пред големия прозорец. А ако се вгледате в корниза над камината, ще видите мото “ В Бог е моето спасение и надежда“, отново показвайки сериозната вяра на семейството.



Следваше трапезарията, която има красив дъбов таван, фриз от хералдически лъвове и инициалите на Антъни Гибс, заедно със семейното мото ‘Tenax propositi’ издълбани в гранитните колони пред прозорците.



От тук се преминава в Голямата зала, която е била централна точка за домакинството. Издигаща се на 13 метра до таван от английски дъб, стаята е проектирана от архитекта Джон Нортън за да е впечатляваща и да показва готическо великолепие. За наш късмет този ден имаше хор, който изпълняваше коледни песни и беше прекрасно!



Имаше много красиви стаи в имението, посещават се още доста, но няма да отделям специално внимание на всяка. Най-добре е да се посети и да се види на живо.





Само ще обърна внимание на параклиса, който е и последната част от обиколката. Направен е по подобие на пищната готическа архитектура на паркалиса Sainte Chapelle в Париж. Почти е бил завършен преди смъртта на Уилям Гибс през 1875 г.
В него могат да се изнасят семейни литургии, както и ежедневни молитви, но никога не е бил осветен.



След като излязохме, видяхме че се предлага разходка с доста интересна каруца и прекрасни бели коне. Детето веднага поиска да се качим, а и добре че се съгласихме. Докато ни разхождаха започна такъв порой, че щяхме да станем напълно мокри за секунди.



Дъждът спря за няколко минути, докато слизахме, но започна пак с пълна сила скоро. С прибежки около къщата успяхме да стигнем до входа на имението, където има ресторант и кафене, в които изчакахме да премине.


От тук беше време да си върнем колата, защото на следващия ден щяхме да пътуваме с автобус от Бирмингам за да си хванем самолет наобратно към София. От офиса на колите под наем взехме Uber, цената беше съвсем нормална и след около половин час се представихме в центъра на Бристол. Нямах много планове какво точно да разгледаме в това кратко време, само няколко опорни точки.
Започнахме от Cabot Circus, което е нещо като мол, но с отворени улици, които бяха украсени за Коледа.




Съвсем наблизо е Касъл парк, а по средата му се намират руините на църквата „Свети Петър“. Днес паркът е зелен оазис, но модерния му облик крие оригиналната му същност, някога това е бил гъсто заселен район в най-старата част на Бристол. През ноември 1940 г. градът бил сериозно бомбардиран, оставяйки голяма част от центъра в руини. „Свети Петър“ била изцяло изтърбушена от пожар, но стените ѝ все още стоят. След войната е запазена като паметник на жертвите от бомбардировките.


Започна леко да ни вали, но все пак решихме да продължим обиколката си из града, като се разходихме покрай реката без особена цел и посока.






Дъждът сериозно се засили, когато стигнахме до графит на Банкси и след като го видяхме бързахме да се скрием в съседното кметство.


На прибежки успяхме да стигнем до отсрещната катедрала, където вече започна страхотна буря. Красивата катедрала се намира в парка Колидж грийн в западната част на града. Тук се е намирала църква поне за хиляда години, но става важна през 1140 г., когато е основано абатството на Свети Августин.
Източната част на катедралата я прави уникално място в развитието на британската и европейска архитектура. Посещението ѝ е безплатно.



А ето и за каква буря говоря:
След като видяхме, че няма шанс скоро да се оправи времето, решихме че е най-добре да се приберем и да излезем пак на разходка вечерта. Детето и без това мрънкаше, че е изморен, а трябваше да издържи до 12 ч. за да посрещнем и Новата година.
След няколко часа лежане на топло и след като поизсушихме якетата и обувките излязохме и за малко нощни гледки. Навсякъде имаше тълпи от хора, които се подготвяха за празнуване, така че настроението беше доста приповдигнато. Ние се разходихме покрай реката, като от всичко, което видях съм сигурна, че искам пак да се върна за малко повече време, защото има какво да се види.
Историята на Бристол датира още от англо-саксонски времена, когато бил селище около дървен мост, който пресичал река Ейвън. Селището се разрастнало и през Средновековието ставало все по-важно. От тук тръгвали кораби за Ирландия, Франция, Испания и Португалия, пълни със стоки и текстил, направен от котсуолдска вълна и се връщали с вино, риба, царевица и желязо.
До 18 век Бристол бил вторият най-голям град в Англия. За съжаление, бил и особено важен за търговията с роби.
Днес все още е оживен град, с много развита улична култура и много млади хора.





Така завърши и този ни ден, както и годината 🙂
Очаквайте продължение и спирайте да пътувате!

