Третият ни ден от това пътуване започна с довършване на плана от първия ден, а именно – шофиране до Castle Combe. Вчера се отказахме се да го гледаме по тъмно, затова ето ни тук днес.
Касъл Комб (Castle Combe) е наречено „Най-красивото село в Англия“ (титла, която вече срещнах за различни селца в района :)) и с добра причина. Често е използвано като локация за различни филми, най-скорошните са „Вълк“, „Звезден прах“ и „Боен кон“ на Стивън Спилбърг. Тук е сниман и оригиналния „Доктор Дулитъл“.
Селото има богата история, а къщите са направени от меден на цвят котсуолдски камък, типичен за селата в района.
Тук може да видите Пазарен кръст ( структура, използвана да покаже къде е пазара в пазарен град, титла, давана от краля) и църквата „Сейнт Андрюс“ датираща от 13 век. В църквата има часовник без лице, смятан за един от най-старите в страната.
Ако се разходите по уличките, ще се насладите не само на гледките, но и ще имате възможността да си купите сладкиши или напитки, произведени от местните хора, като начина на продажба е много интересен. Пред входните врати има оставени стоки с цени, а вие си взимате и оставяте парите в касичка до тях. Всичко работи на доверие и аз много се впечатлих. Купихме си брауни и шоколадов кекс, бяха супер вкусни.
А ето и прословутите гледки, за които тук се стичат тълпи, особено в по-хубаво време:
Препоръчвам да ползвате огромния паркинг преди селото и по възможност да отидете по-рано сутрин, защото навалица иначе е огромна. Ето точното местоположение на паркинга, плаща се на час и се ходи малко пеша, но иначе шанса да си намерите място за паркиране е почти нулев.
Следващата спирка от плана беше Лейкок (Lacock), за което може и да не сте чували, но със сигурност сте го виждали.
Смята се, че Лeйкок е започнало съществуването си като саксонско селище, името му идва от думата „lacuc“, означаваща „малък поток“. През 1232 г. е основано абатството Лейкок от Ела, графиня на Солсбъри. Благодарение на нейните усилия, на селото е дарен пазар и е развило вълнена индустрия през Средновековието.
Днес Лейкок е собственост на Националния тръст, които пазят сградите, всички датиращи от 13 до 18 век. Въпреки, че е туристическа атракция, в селото все още се живее, а повечето къщи се дават под наем на хора, които живеят тук от поколения.
Има много запазени сгради, които да разгледате тук, като Tithe Barn от 14 век, средновековната църква „Свети Кириак“ и ареста от 18 век, в който са били задържани местните пияници докато са очаквали процеса си!
Можете да разгледате и малките магазинчета, в които се продават антики, шоколад и сапуни.
Тъй като по улиците липсват каквито и да било модерни характеристики като сателитни чинии и кабели, Лейкок е магнит за филмови екипи, търсещи място за снимки. В началото на селото има табела, по която да се ориентирате какво е снимано тук и къде да намерите декорите.
Първо минахме през Red Lion, построен през 1730-те и от тогава стои с оригиналната си фасада. В момента е пъб, като в него е сниман сериала „Гордост и предразсъдъци“ от 1995 г.
За съжаление, по някаква причина, не беше забранено паркирането на коли по улиците, които доста разваляха автентичната атмосфера. Все пак успях да направя няколко снимки и без тях.
В селото има няколко локации от филмите за Хари Потър, като първата, която видяхме е къщата на Хоръс Слъгхорн.
Също така и къщата на родителите на Хари Потър:
Има много забележителности, които да се разгледат в селото, но най-голямата, без съмнение е абатството Лейкок. То започва живота си като августински манастир, основан през 1232 г. от Ела, графиня на Солсбъри. Смята се, че то е последната религиозна институция, която е разпусната от закона на Хенри VIII през 1539 г.
Сър Уилям Шарингтън го купува през 1540 г. Разрушава църквата и параклиса, както и много други манастирски сгради и използвал камъка за да построи удобно тюдорско имение на същото място, с впечатляваща осмоъгълна кула. За щастие, не разрушил средновековните монашески килии, които са оцелели до наши дни почти непокътнати.
Уилям Хенри Фокс Талбът наследил имението през 1800 г., когато бил само на пет месеца. Баща му оставил огромен дълг, така че къщата се ползвала от наематели докато Талбът станал на 27 г. Той бил учен и математик и е известен като пионер на фотографията. Много от експериментите му са се случвали тук.
Може би първия истински фотографски негатив е от снимка, която той направил през 1835 г. в Южната галерия на Абатството. В двора е направена специална инсталация, през която може да видите абсолютно същата гледка, която той е заснел.
Една от най-ползваните локации в Лейкок за снимки на филмите за Хари Потър е Абатството. За да влезете в него трябва да платите вход от 22 паунда. Докато се разхождате в бившата обител на монасите, все едно сте в коридорите на Хогуортс!
Тъй като бяхме по време на коледните празници, всичко беше украсено страхотно и имахме късмета да усетим прекрасната атмосфера.
Въпреки, че разказа стана дългичък, не мога да не продължа със следващата ни спирка, град Бат, която заслужава много повече време за разглеждане, но на мен ми това ми беше трето посещение, така че ми е простено 🙂
Град Бат е един от джорджианските скъпоценности на Англия, може да се сравнява само с Новия град на Единбург. Магнит за туристи, елегантността и простотата на джорджианския стил са останали почти непроменени.
Основан е от римляни като термален град през 70 г.сл.Хр., а през Средновековието се развива във важен център за вълнената индустрия. По-късно през джорджианския период се превърнал в любимо място за лондонската аристокрация.
Главният архитект на джорджианския град, Джон Ууд Старши, имал впечатляваща визия за Бат. Той бил син на строител, но се смятал за архитект, а не артист. Бил вдъхновен от Колизеума в Рим, както и от праисторическите каменни кръгове и окултното – мистериозни символи украсяват фасадите на къщите.
По време на Втората световна война, Бат се превърнал в цел за бомбардировките на Луфтвафе. Градът бил избран от туристически гайд за културните ценности, като центъра му бил най-сериозната цел.
Освен южната част на Queen Square и Lansdown Place East, нео-класическата архитектура била пощадена от разруха.
Бях отбелязала доста неща за разглеждане, като още от началото стана ясно, че няма да успеем да видим всичко. Паркирахме в един закрит паркинг и тръгнахме на разходка по улиците.
Съвсем близо до паркинга се намират Римската баня и Абатството. Построени около 70 г.сл.Хр. като огромен комплекс за къпане и социализиране, Римските бани са едни от най-добре запазените римски останки в света, в които 1 170 000 литра вода, достигаща 46 градуса, все още пълни мястото всеки ден.
Комплексът се състои от големи руини и интерактивен музей, пълен с много съкровища и визуални елементи, които ви пренасят в римско време. Можете да се разходите по древния паваж, по който са ходили римляните преди 2000 г. и да разгледате съблекални и термални басейни. Стандартния билет е 27 паунда, може да ги купите от официалния сайт, като препоръчвам да го направите предварително за да избегнете опашките.
Ние нямахме време да ги разглеждаме, но и аз съм била два пъти вече в тях, така че спокойно ги пропуснах.
До Баните се намира Абатството, на чието място е имало светилище още от 757 г.сл.Хр., а три различни църкви са били изграждани тук през годините. Първо е бил построен англо-саксонски манастир, когато крал Едгар, първия крал на Англия, е коронясан през 973 г.сл.Хр. Короноцията му била основата, по която са се водели всички следващи!
След норманското завладяване, манастира бил заменен с огромна катедрала около 1090 г., която до 15 век се превърнала в руини.
Строежа на сегашното абатство започнал през 1499 г., но заради разпускането на манастирите през 1539 г., не била официално завършена до 1616 г., което значело, че е отнело 120 г. да стане готова!
Красивият таван на абатството се смята за един от най-добрите примери в страната и датира от ранните 1500 г. Ако се вгледате добре може да видите разлика в тавана над нева (централната част на Абатството), тази част е реставрирана през 1860-те. Цената на входа е 7.50 паунда.
Разходихме се малко по улиците, като стигнахме до интересна забележителност, за която не бях чувала.
Cross Bath е уединена, открита баня. На това място някога келтите са почитали богинята Сул, а в нейна чест римляните са кръстили града Aquae Sulis. Днес мястото е признато за официално светилище. Можете да си запазите посещение до 48 ч. предварително.
От тук отидохме до единственото място, което държах да видим този път – Музеят на Джейн Остин. Аз съм голям фен на романите, както и на екранизациите им, но до сега не съм имала възможност да го разгледам.
Центърът показва как е изглеждал живота в Регетската ера – модата, храната, обществото, всичко, което би вдъхновило вечните романи на Остин. Можете да разберете и как град Бат се е отразил на живота и писането ѝ. Цената за възрастни е 15,70 паунда, а за деца – 7,50.
Центърът се намира в класически декорирана джорджианска градска къща, като преживяването ви започва с разказ за живота на Остин. След това може да се разходите из изложбата сами. Може да видите портрети на Остин, костюми и предмети от филмите и различни документи.
Тук се намира и восъчна фигура, която за пръв път в историята, показва наистина как е изглеждала Джейн Остин. Три години са били нужни на опитен екип, включително скулптор и криминалист, да направят скулптурата по описания на съвременници на писателката, както и на скици от сестра ѝ Касандра.
Накрая имате възможност да пробвате как се пише с перо и да се облечете с дрехи от епохата.
За огромно съжаление навън вече беше започнало да се стъмва, все пак беше края на декември, та се наложи леко да пренаредим програмата. Съвсем наблизо до Центъра се намира една голяма архитектурна забележителност на Бат – The Circus.
Циркусът, първоначално наричан Кралския циркус, е проектиран от архитекта Джон Ууд Старши. Строежа му започнал през 1754 г., но Ууд починал три месеца след като бил положен първия камък, и синът Джон Ууд Младши, довършил строежа през 1768 г.
Комплекса се състои от три заоблени сегмента от градски къщи, обявени за архитектурна ценност, формиращи кръг с три входа. Ако се погледне от въздуха, Циркуса, заедно с Queen Square и свързващата ги Gay Street, образуват формата на ключ, масонски символ, близък до този, който украсява много от сградите на Ууд.
Не е никаква изненада, че такава специална забележителност е била дом за много известни хора през годините. Художникът Томас Гейнсбъро е живял на номер 17, като тук е било портретното му студио. От по-модерните известни хора, Никълъс Кейдж също е живял тук.
Съвсем наблизо е може би най-голямата архитектурна забележителност на Бат – Royal Crescent или Кралския полумесец. Строежа му започва през 1767 г. и от тогава става важен представител на джорджианската архитектурна иновация. Той е една от причините, заради които Бат става част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1987 г.
По време на Втората световна война е сериозно пострадал. През април 1942 г. номер 2 и номер 7 били напълно изтърбушени, като по-късно са възстановени до бившото си великолепие.
Една от фасадите на Полумесеца се отличава от останалите. През 1972 г., собственичката на номер 22 боядисала външната врата, както и прозорците в жълто, за разлика от традиционното бяло. Наложило се е да пребори две заповеди от общината и да се защитава, преди да ѝ е било позволено да запази цвета.
Вече напълно се беше стъмнило, така че лека полека тръгнахме да се връщаме към колата. Из центъра имаше красиви светлинни украси за Коледа…
… като Абатството също беше осветено величествено:
Последното нещо, което видяхме беше мостът Pulteney, но само каква красота беше той!
Мостът е един от най-сниманите примери за джорджианска архитектура в града и е един от четирите моста в света, по които има магазини по цялата дължина от двете му страни. Проектиран е от Робърт Адам през 1769 г. Кръстен е на Франсис Пълтъни, съпругата на Уилям Джоузеф Пълтъни, важен човек в Бат, притежаващ голяма част от заобикалящия го район. Той имал планове да направи „нов град:, която да си съперничи със западната част на Бат, дело на Джон Ууд.
Амбициозният му план имал нужда от нов мост, но не просто какъвто и да е, а такъв за който всички да говорят. Магазинчетата са малки, а пътя между тях е тесен, но когато отваря за пръв път през 1770 г. бил нещо нечувано.
Tака приключи този доста дълъг ден, като единственото, което ни остана беше да се приберем към Бристол. За щастие, Бат е само на около половин час, така че бързо стигнахме за да си починем.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
