Тромсьо – втори ден

Това беше може би най-вълнуващият ден от цялото ни пътуване, както и най-изненадващия!

След страхотното разочарование на предната вечер и пълната липса на Северно сияние, аз вече напълно се бях отчаяла и нямах никакво желание вече да въртя плановете си около него.

Сутринта имахме резервирана разходка с кораб из фиордите, но за съжаление времето нямаше нищо общо с предния хубав ден. Беше облачно, мъгливо и аха-аха да завали. Това, разбира се, нямаше как да ни спре, имах големи очаквания от тази разходка, така че малко преди 10 ч. отидохме на пристанището, където ни очакваше новичък, модерен и топъл кораб.

Екскурзията купихме от Brim Explorer и мога да препоръчам с две ръце. Прекарахме около 4 часа в разходка по фиордите, като често идваха хора от екипажа, повечето учени, които ни разказваха за района, животните и историята. Ето това е маршрута ни:

Както казах, времето беше доста неприятно, но това само направи атмосферата още по-магична, когато се отдалечихме от сушата. За огромно мое съжаление, нито снимките, нито клипчетата могат да предадат правдиво суровата красота на това място и необятната бяло-сива пустота и спокойствие, които ни заобикаляха през цялото пътуване.

Една от най-забележителните забележителности на страната са норвежките фиорди – дълбоки прорязъци от вода, появили се след Ледниковата епоха. Определено те са едно от най-зрелищните творения на природата в целият свят.

Норвежките фиорди са се образували от топенето на огромни ледници преди много години, които покривали голяма част от Земята. Сами се досещате, че е било и доста студено. След това обаче започнало да става все по-топло, а ледниците да се топят. Така започнали да се оформят много долини и езера.

През 2006 г. експертите на National Geographic определили най-важните обекти на световното наследство, като норвежките фиорди били обявени за победител между някои от най-красивите места в света – Галапагоските острови, Египетските пирамиди, Град Каньон, Ангкор Ват и Мачу Пикчу.

Някъде около средата на пътуването спряхме на малко рибарско селце, в което имаше подредена малка изложба със сушени глави на риба,

както и ни дадоха възможност да пробваме няколко норвежки деликатеса – пушена сьомга върху сухар, чипс от сушена риба, който беше неочаквано вкусен и рибено масло, което се ползва като имуностимулант.

Навън имаше традиционна сушилна за риба, която все още се ползва с търговска цел. Обясниха ни, че конструкцията е специална, която дава възможност на вятъра да прави въздушен поток, който суши рибата много добре, като дори няма нужда да се добавя сол, заради соления въздух от морето.

Рибата се разрязва на две, главата се суши отделно и се продава в Нигерия, където е специалитет, а останалата част се продава из цяла Европа.

Районът беше прекрасен, като за щастие облаците започнаха да се разпръскват и да се появява слънце.

От тук отново потеглихме из фиордите, като този път ни съпътстваше слънце.

Въпреки, че снимките станаха вече много, не мога да не покажа къщите покрай водата, които направо ми плениха сърцето. Не си падам много по изолацията, но тези къщи ми изглеждаха изключително идилично и спокойно.

Препоръчвам тази разходка, защото хем разглеждате много, хем си почивате на топло и приятно 🙂 Бяхме по вода около 4 часа и се прибрахме в Тромсьо в ранния следобед. Нямахме нищо планирано, а времето беше доста приятно и слънчево, така че решихме да се качим на лифта над града.

Лифтът се намира на около 15 минути с автобус или половин час пеша от центъра на града. От долната станция се качвате по склона на планината Сторщайнен на 421 м надморска височина. Пътуването отнема около 5 минути. Лифта е само с две кабинки, наречени Тюлен и Полярна мечка, като събират около 28 пътници. И двата пъти, в които го ползвахме се събирахме доста по-малко хора.

На горната станция, от едната страна има наблюдателна площадка, от която може да се насладите на наистина невероятна гледка към Тромсьо и заобикалящите го острови, а от другата страна да тръгнете по различни пътеки по билото на планината.

Цената в двете посоки е 418 крони, а за деца под 15 години е 300.

За наша огромна изненада, когато се качихме горе, времето сериозно се развали, дори заваля сняг! Благодарение на него, обаче гледката стана изключително интересна и фотогенична!

Постояхме малко горе, детето си поигра в снега и тръгнахме да се прибираме. Мен ме болеше сериозно глава, а и напълно бях изгубила надежда, че ще видим вече Сиянието, така че нищо друго не ни оставаше. Постоплихме се, починахме си, а облаците по небето се сгъстяваха цяла вечер… Само че, около 7 вечерта приложението My Aurora Forecast, което се ползва от най-много хора за предсказване на Сиянието, започна да ми пищи, че има шанс да го видим в следващия час… А, сега де, какво да правим!

Почвам аз да излизам на терасата през петнайсет минути, но облаците не помръдват и са покрили почти напълно небето. Приложението пак пищи, даже ми показва, че хора са го видели на 4 и 7 км от нас. Аз вече не издържам да стоя в апартамента и групово решаваме да отидем пак до лифта (работи до 12 вечерта) с идеята, че там хем е по-тъмно, хем нависоко и шанса да го видим е по-голям.

Отиваме на спирката на автобуса пред блока, аз вадя телефона да видя колко са плътни облаците (на камера се вижда много по-добре) и виждам това:

С просто око не се вижда нищо, само на камерата. Аз съм сигурна, че вече халюцинирам, правя семеен съвет, както и поне десет снимки и взимаме решението да не ходим до лифта, до който ще пътуваме поне половин час, а до отидем пеша до парк, който виждам на картата на около 15 минути пеша от нас, защото там е по-тъмно.

Доволни от решението си вадим телефоните през 30 секунди и се надяваме да го видим и без тях, когато Сиянието решава да покаже цялата си красота и да се развихри пред нас. Този път се виждаше повече от добре и с просто око. Направо не можехме да повярваме какво се случва над нас!

Представлението, което видяхме беше просто неописуемо и то по улиците на града. Бяхме около час навън, като Сиянието танцуваше пред нас през цялото време

Въпреки, че нито снимките, нито клиповете предават напълно красотата, която видяхме, няма как да не ви ги покажа.

За цял час така и не успяхме да стигнем до парка, но нямаше и нужда. Сиянието беше решило да ни се покаже в цялата си красота, дори и по улиците и със светлинното замърсяване от лампите. Интересното беше, че след час изчезна толкова бързо, колкото се беше появило.

На прибиране към апартамента бяхме супер ентусиазирани и щастливи и се разходихме малко по заснеженени улици в квартала, които си бяха красиви, дори и без Сияние 🙂 Бяхме много изморени, така че не ни оставаше друго освен да си почиваме и да се подготвяме за следващия ден.