Родос – ден втори

Този ден бяхме решили, че задължително вече ще отидем на плаж!

Преди това, обаче, мъжа ми по необясними за мен причини, беше решил, че всяка сутрин ще става за да види изгрева и да снима с дрона Родос, преди да са се събудили хората. Та, първо, да покажа няколко негови снимки 🙂

Хотелът ни имаше доста прилична закуска, така че след прибирането на дрона и прекалено ранното ми събуждане, дойде време и за плаж…

За наше голямо разочарование се оказа, че отново духа зловещо, като почти не можеше да се стои на брега пред хотела. Аз обаче не се отказвам лесно и реших да проверя как е положението и от другата страна на носа, защото на гугъл се виждаше доста голям плаж и там. Както виждате, единия край на Родос е голям нос, като хотела ни беше от едната страна, а плажа, за който говоря е от другата. Доста са близо, но каква разлика във времето…

Не можете да си представите огромната ми изненада, когато се оказа, че още на 50 м от хотела вятър нямаше… За около пет минути стигнахме до другият плаж, където ни очакваше тихо и спокойно море, както и безброй празни шезлонги. Щастието ни беше голямо (все пак почти си представях варианта как няма изобщо да можем да се топнем в морето на тази почивка) и веднага се разположихме. Два шезлонга + чадър бяха 20 евро, а самият плаж беше с малки камъчета.

Наоколо имаше няколко много приятни заведение, на които да похапнете, като препоръчвам Fork 31 и домашната им лазаня.

След доста спокоен ден и за нас, и за децата (бяхме с приятели), дойде време да се приберем и оправим и за предварително решената културна програма.

Бях проверила, че Двореца на великия магистъра, известен като Родоския замък, работи до 8 вечерта, та той беше и главната ни цел за тази вечер.

Отново минахме покрай пристанището…

… и успяхме да видим малка част от крепостните стени и по светло.

За да стигнете до замъка се минава по „Улицата на рицарите“, която е и една от най-големите забележителности на средновековния Родос.

Следвайки почти точно посоката изток-запад, добре непокътнатата павирана улица е запазила отчасти, древен прав път, който е свързвал пристанището с Акропола на Родос. Средновековната улица е дълга около 600 м и започва пред Рицарската болница, седалището на Археологическия музей, и свършва в двореца на Великия магистър.

По дължината на улицата, през 16 век са били построени седем впечатляващи странноприемници, представляващи седемте страни, от които са произлизали рицарите на свети Йоан. Всяка фасада е украсена с емблеми и детайли, отразяващи всяка страна. Без съмнение, най-красивата от тях е тази на Франция, построен между 1492 и 1503 г. Много от великите магистри са били французи, така че тяхното влияние в архитектурата е било сериозно. Повечето майстори били местни, но идвали и специални работници от Франция и Испания.

Дворецът на Великия магистър на рицарите на Родос е впечатляваща сграда. Построен е в северозападната част на стария град и е най-важната забележителност в града.

Оригиналният дворец е бил построен през 14 век от рицарите на Ордена на свети Йоан от Йерусалим, които живеели в Родос между 1309 до 1522 г. Построен е на локацията на предишен византийски форт от 7 век. След като острова бил окупиран от османците, сградата била превърната във военна крепост, а по-късно и в затвор.

Дворецът бил сериозно разрушен при експлозия на амуниции през 1856 г. Италианците, които владеели Родос след 1912 г. го ремонтирали през 1930-те, в грандиозен псевдо-средновековен стил. Така, че двореца, който виждаме днес не е истинската средновековна сграда и не сме сигурни дали изобщо прилича на оригинала.

На 10 февруари 1947 г., бил подписан мир с Италия, който постановил, че наскоро установената Италианска република ще прехвърли Додеканезите (островите в тази част на Средиземно море) на кралство Гърция. Гърците превърнали двореца в музей.

По времето на рицарите, на приземния етаж били помощни помещения, кухни, складове и конюшни, докато на горния етаж били частните покои на Великия магистър, церемониалните зали, трапезарията и, най-вероятно, офисите на администрацията.

Днес, на приземния етаж има две постоянни изложби, показващи средновековния Родос, а на първия етаж са стаи, възстановени от италианците, предмети и подове, украсени с мозайка.

Цената на билета е 8 евро, а за деца – 4. Има няколко дни през годината със свободен вход, ето тук може да ги проверите.

Докато разгледаме целия дворец си дойде време за вечеря. За препоръки може да видите пътеписа ми за предния ден, там споменах няколко заведения. Освен вкусното хапване отново се порадвахме на красивите сгради и атмосфера, преди да се приберем и да си починем от дългия ден.