Днешният ден беше по-различен от останалите, защото малко импулсивно решихме да си вземем целодневна разходка с лодка. Аз обожавам да съм по вода, без значение дали море, езеро или река, но това ни прекарване имаше доста неочакван финал, за него след малко.
Още първата вечер, когато се разхождахме покрай пристанището, видяхме редица фирми, които предлагаха различни турове с лодки. Помислихме малко къде точно искаме да отидем и на втората вечер си купихме билети за разходката до Линдос, с две междинни спирания за плуване. Цената беше 40 евро за възрастен и 30 за дете.
Тръгваше се в 9 сутринта, като се опитахме да сме там около 8,30 ч за да си намерим по-нормални места за сядане. За съжаление, всички други бяха решили същото и можеше да се седне само вътре. Както се сещате, най-големия кеф на такова пътуване е да си навън и да гледаш морето, та бяхме леко разочаровани. С малко късмет обаче, успяхме да намерим места на първата палуба, а след като потеглихме, се оказа, че може и да се седне на носа на кораба, където, лично аз изкарах цялото пътуване. Нищо не може да се сравни с това да те пече слънцето, а вълните да ти плискат краката!
Кораба е много удобен, с чисти тоалетни и кафене, от което може да си вземете нещо за пиене или хапване. Единственото нещо, което не ми хареса беше, че се напълни до пръсване, но предполагам, че е нормално в разгара на сезона.
Потеглихме от Родос на юг, като се движехме до източното крайбрежие.
Първата спирка, само за плуване беше „Залива на Антъни Куин“. Плажът му е един от най-красивите на Родос, а водите впечатляват с дълбокия си син цвят.
Толкова е прекрасен, че мексикано-американския актьор Антъни Куин, се влюбил в него. Днес плажът носи неговото име, тъй като той го купил по време на снимките на филма си „Оръжията на Навароне“ тук.
Заливът се намира в източната част на Родос, на около 4 км от плаж Фалираки и на около 15 км от град Родос. Цветът на водата се дължи на богата зелена растителност, заобикаляща плажа. Тъй като е доста малък (10м широк и 250 дълъг), той е доста претъпкан през юли и август.
Ние го видяхме само от кораба, като тук прекарахме около половин час. Който желаеше можеше да влезе да поплува, при желание да си вземе жилетки или надуваеми макарони.
След това потеглихме към главната спирка за деня – Линдос. Градчето се смята за една от най-впечатляващите археологически забележителности на Родос. Още с приближаването от морето сте изумени от спиращия дъха пейзаж с Акропола, построен на огромна скала, белите къщи и кристално чистата синя вода.
Линдос е градче-лабиринт със залепени редици сгради, обикновено с вътрешен двор. Докато повечето от къщите са с плоски покриви, има няколко сгради, които са запазили оригиналната си форма и функция.
Впечатляващата крепост на Акропола на Линдос, се намира над града. Колоните на изтънчения малък храм, някога посветен на богинята Атина, могат да се видят зад защитните стени. Тук са събрани над 5000 години човешка история. До Акропола се стига пеша за около 15 минути, като изкачването е стръмно, имайте го предвид.
Можете да се качите и на магаре, но лично за мен, няма никакъв смисъл, по-бавно става.
Първите руини, които ви посрещат са тези на средновековните стени, укрепление останало от кръстоносците (14 век), построени върху по-ранни останки, византийски и древни.
След стените се виждат останките от храма на Атина, както и на такива от 4 в.пр.Хр. Също така и Пропилеи (параден вход), еленска стоа (покрита колонада) и византийската църква „Свети Йоан“.
Гледките отгоре са прекрасни, заслужава се да качите дори само за тях.
Ако искате може да постоите само на прекрасния пясъчен плаж, който не е голям, но е доста удобен за няколко часа почивка. Два шезлонга плюс чадър бяха 20евро, а накрая му има няколко рестонрантчета, в които да обядвате.
Ивицата е много красива, а водата – топла.
Тук прекарахме три часа, след това поехме на обратно и към последната спирка за плуване. За наш късмет обаче, още с качването детето започна да се оплаква, че го боли корем… Надявах се да разминем само с това, но болката премина с повръщане, а както беше натъпкан кораба едва му намерихме място къде да седне на сянка и близо до тоалетните. За огромно мое разочарование абсолютно никой не направи място на сепаретата вътре в лодката, въпреки, че имаше възрастни, които си лежаха на три места. Както и да, стигнахме до залива за скачане, трябваше да спрем на живописния Цаламбика, но времето не позволяваше, та спряхме на съседен залив. Както можете да си представите, изобщо не ми беше до плуване, исках само по-бързо да се приберем в Родос.
Ето и влизането в пристанището, както и страхотния цвят на водата в залива на Линдос:
Естествено, тази вечер не се разхождахме никъде, детето спря да повръща, но не се чувстваше хич добре, та прекарахме вечерта в стаята на хотела.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
