За първи път толкова скоро след пътуване сядам да пиша за него, но това само трябва да ви подскаже колко много ми хареса в Родос!
От няколко години се опитвам да стигна до този прословут остров, като първия път имахме билети с Wizzair, когато все още имаха директни полети до няколко гръцки острова, но ни отмениха полетите. После имахме с Bulgaria Air, които бяха толкова скъпи, че още ме боли сърцето като се сетя, но и тях отмениха…
Та така, до наши дни, когато Ryanair пуснаха директна линия, но аз до последно не вярвах да полетим 🙂 Е, полетяхме на 29 август и след има-няма час и половина кацнахме на влажната жега на острова.
Преди това обаче видяхме колко невероятно синя е водата около острова и нямахме никакво търпение да стигнем до плажа.
Посрещна ни страхотна жега, както и виеща се опашка под слънцето пред терминала. Нямам представа дали е така постоянно, но не беше хич приятно.
Успяхме да минем за около половин час и бързичко намерихме спирката на автобуса за центъра на града. Има няколко линии, които свързват летището със столицата Родос, като ние ползвахме номер 50. Цената на билетчето е 3,50 евро за възрастен и 2 за деца. Пътува се около 40 минути, като се пълни доста, така че не очаквайте да има къде да седнете.
Хотелът ни се казваше Mitsis La Vita Beach Hotel и се намираше на западния бряг на Родос, точно на носа, предлагаше се със закуска. Беше приятен, имаше и добра закуска, но стаите бяха доста малки. Това беше гледката от прозореца ни:
По прогноза беше ветровито, а на място беше даже леко стряскащо. Първоначалния план беше веднага да отидем на плаж, но както виждате вълните бяха сериозни, а вятъра не беше хич приятен. Затова се поплацикахме на малкото басейнче на хотела, но бързо се прибрахме по стаите да се приготвим за привечерна разходка. Забравих да спомена, че бяхме с приятелско семейство, та ваканцията беше още по-приятна.
Около 19 -19.30 вече бяхме готови за първи впечатления от същинския Родос, като се насочихме пеша към пристанището Мандраки. Но първо да напиша малко информация за острова.
Родос е остров с над 5000 годишна история. През древни времена е бил обитаван от различни племена и народности – телхини, карийци, финикийци и дорийци, като последните са построили трите главни града Линдос, Камирос и Илиасос, които се обединили и създали град Родос през 408 г.пр.Хр. Следващите три века се смятат за златната ера на острова.
Той бил центъра на икономическа и културна размяна между хора през много векове. Стратегическата му позиция носела богатство и направила столицата един от най-важните градове в древна Гърция. Морската търговия, навигационните умения и прогресивното политическо и дипломатическо управление помогнали да се запази влиянието на града. Науката и изкуството процъфтявали в Родос. Едно от Седемте чудеса на древния свят бил известния Колос на Родос, който бил построен през 282 г.пр.Хр. от скулптора от Линдос, Харис, и разрушен през 226 г.пр.Хр. от голямо земетресение.
Родос бил кръстопът на хора и цивилизации, факт, който може да се види във всеки аспект от културата и живота на острова, в изкуството, езика и архитектурата.
Мандраки е главното пристанище на Родос и тук се е намирал едноименният колос. Днес, статуите на два елена, наречени Елефос и Елафина се намират на мястото, на което са били краката на колоса.
Тук се намира и замъкът Свети Николай, чието име идва от патронния светец на моряците. Той служи и като фар.
По път към пристанището минахме през старо турско гробище, цял комплекс с различни сгради и джамия. Сградите се реставрираха, но гробището беше доста интересно. За пръв път виждах толкова богата декорирани мюсюлмански надгробни паметници.
Видях и нещо неочаквано – на ъгъла на гробищния комплекс се намираше красива малка вила, в която се оказа, че е живял братът на известния британски писател Джерард Даръл, Лорънс Даръл. Той също е бил писател, но лично за мен, брат му е много по-известен. Преди години бяхме в Корфу, където обикаляхме по стъпките на това семейство, ето че и тук се срещнахме пак 🙂
Старият град на Родос е един от най-красивите средновековни градове и, от 1988 г., е включен в обектите на ЮНЕСКО. Той е мозайка от различни исторически епохи, като тази на рицарите и османската са доминиращи.
Рицарите от Ордена на свети Йоан от Йерусалим пристигат в Родос през 1310 г. От тогава, средновековния град е обогатяван с готически и ренесансови елементи. Цели комплекси дворци, кули, църкви, арки и калдъръмени улички впечатляват всеки турист.
Замъкът на Великия магистър е прекрасен пример за паметник на тази ера, но за него ще ви разкажа повече в пътеписа за деня, в който го посетихме.
Старият град е един от малкото останали функциониращи средновековни градове в света, който все още се обитава и е пълен с живот.
Вечер градът е пълен с живот и тесните улички са задръстени с хора, маси, светлини и глъчка. Усещането през деня е съвсем различно, така че си заслужава да се види всякак.
Освен хората, тук е пълно с котки, които са истинските господари на Родос. Наистина са навсякъде, а и са много обгрижени. Аз се опитах да направя снимка на всяка една от тях, така че, ето малка част:
Всички ресторанти изглеждаха прекрасно, ние пробвахме няколко, като препоръчвам тези двата – ZiZi и Romeo. Цените бяха съвсем прилични, а храната вкусна.
Така приключи първият ни ден в Родос, доста изморителен, но и впечатляващ.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
