Виетнам – ден втори

Хо Ши Мин и делтата на Меконг

Вторият ни ден в Хо Ши Мин започна рано сутрин с бърза закуска в хотела и среща с екскурзовода, който щеше да ни заведе на разходка из делтата на река Меконг и щяхме да посетим няколко от островите по нея.

Самият той е роден в село по реката и ни разказваше интересни истории за семейството си и начина им на живот, които звучаха направо невероятни. Хората тук се справят със страшна бедност и въпреки това изглеждат много по-спокойно и удоволетворени от живота. Не знам дали това се дължи на религията или просто на мирогледа им, но разликата е впечатляваща.

Пътувахме около час и половина преди да стигнем до брега на реката, където ни чакаше корабче, което да ни заведе на първия остров.

Река Меконг е една от най-дългите реки в Азия (около 4 350 км). Извира от Тибетското плато и преминава през Китай, Мианмар, Лаос, Тайланд, Камбоджа и Виетнам, преди да се влее в Южнокитайско море. Тя е жизненоважна за региона – осигурява вода, риба, напояване и транспорт за милиони хора и има изключително богато биоразнообразие.

Делтата ѝ е обширна и плодородна област с мрежа от канали и разклонения. Регионът е известен като „оризовата кошница“ на Виетнам, а също и с отглеждане на плодове и риболов. Делтата е гъсто населена и икономически много важна, но е уязвима към наводнения и покачване на морското равнище.

Ето го и корабчето, на което се возихме само ние, както и как изглежда пристанището“

След като стигнахме на единия остров се насочихме пеша към първата атракция за деня, местна ферма, в която ни почерпиха с местни плодове и чай. Обясниха ни, че плодовете се ядат в строг ред – от най-горчивия към най-сладкия. Естествено, имаахменужда от помощ от екскурзовода, защото голяма част от тях изобщо не ги познавахме.

Освен това имаше и група от местни жители, които ни пяха традиционни песни.

Подължихме пеша по острова, по нещо което аз си мислех че са пътеки, а се оказа че са улици и по тях си минаваха с моторчета.

По пътя видяхме да продават и известния деликатес – алкохол с цяла змия вътре, но не посмяхме да го пробваме 🙂

След като пробвахме плодове, се насочихме към пчелин, където произвеждаха мед и всичките му производни. Пробвахме чай с мед, който беше безкрайно вкусен, както и част от продуктите им. Най-интересен беше меда от пчели-майки, от който може да се яде по максимум лъжичка на ден и тук го ползват почти за всичко. Ядат го за да са здрави, мажат се с него за да са млади…

Последната атракция на този остров беше ферма за какао, където видяхме как се прави шоколад и опитахме сурово какао, не препоръчвам 🙂

От тук се позовихме още малко на корабчето, докато не стигнахме началото на тесен канал, където се прехвърлихме на традиционна лодка с гребец. Бреговете на реката са много интересни и не мога да си представя какво ли е да живееш тук. По стъблата на палмите си личеше колко много се вдига нивото на Меконг и си представям колко често се налага да се справят с наводненията хората тук.

Разходката с малката лодка беше изключително живописна и може би това беше най-впечатляващото преживяване за мен през целия ден. При качването ви дават да си сложите от традиционните им конувидни шапки, че да се завърши атмосферата.

Лодката ни докара до друг остров, на който отново се разходихме, като тук видяхме, че хората имат право да погребват близките си в собствения си двор, а не в гробище. Също така, както вече казах, улици няма, а къщите просто следват различни пътеки. Освен всичко останало, видяхме и деца, които се къпеха в реката.

По реката живеят всякакви интересни животинки, но тези ме впечатлиха. Риби, които излизат по калния бряг и подскачат!

А, забравих да кажа, влагата и жегата бяха убийствени. На моменти от мен просто се стичаше вода без да мога да направя нищо 🙂

След кратка разходка стигнахме до място, от което ни взе малко каамионче, което да ни закара до друга част на острова. Като цяло доста сменяхме превозни средства цял ден,

То ни закара до фабрика за производство на кокосови бонбони, като ни показаха как ги правят и можехме да опитваме. Естествено, можеше и да си купите, а те бяха доста вкусни, така че ние си тръгнахме с три плика. Мисля, че няма нужда да казвам, че всичко тък е много, ама много евтино.

Вече беше станало време за обяд, така че отидохме в ресторант на брега, където ни поднесоха ястия по определено меню:

Някои от ястията бяха много вкусни, но някои, като супата – просто отвратителни 🙂 Поднасянето на рибата беше интересно и след като я снимахме и ѝ се порадваха ни я взеха и ни направиха рулца с нея. Десертът, който представляваше голяма топка също беше интересен на вкус, но приятен. Освен супата, на мен изобщо не ми харесаха и зеленчуците. Като цяло във Виетнам ползват много силно миришещи треви и подрправки, особено кориандър, които са доста гаднички…

Самият ресторант също беше впечатляващ и доста голям.

Последва отново плаване с корабче и въпреки, че бяха натъпкани с храна, ни дадоха по един пресен кокосов орех, да изпием сока му и да си хаапнем от плода.

На прибиране към Хо Ши Мин минахме през пагодата Вин Тран. Построена е през 19 век по времето на император Мин Манг. Въпреки това, пагодата не е била толкова пвечатляваща, колкото днес до 1894 г., когато монах става абат. Той има значителна роля в разширяването и реконструкцията ѝ.

Пагодата е построена на обширна земя, простирайки се на над 14 000 кв.м. Материалите, използвани в строежа са не само цимент и подсилена стомана, но и различни скъпи и редки дървета. Архитектурния стил хармонично комбинира азиатски и европейски влияния. Преди да се влезе към храма, посетителите минават през тройно арковидна врата, украсена с безброй парчета от майсторски изработена керамика и порцелан.

Докато интериораа на пагодата излъчва красотата на чуждестранен храм, след стъпването вътре ви се откриват традиционните черти на азиатска пагода. Цяла система от хоризонтални лакирани дъски и олтари, подредени в хармония, излъчващи аатмосфера на святост и античност.

Пагодата впечатлява със сложните си скулптури и позлатени статуи на Буда. Има около 60, направени от различни материали като дърво, бронз, цимент, теракота, датиращи от 19 и 20 век.

Най-впечатлява е Усмихнатия Буда, издигнат през 2010 г. с височина от 20 метра и над 250 тона.

Както си личи и по снимките, времето прогресивно се разваляше. Ние хванахме края на дъждовния сезон и като цяло имахме супер време. На прибиране към Хо Ши Мин обаче започна да вали доста проливно. Тук дъждовете са проливни, но в повечето пъти за кратко. Късметът ни вървеше с нас, защото горе-долу след като си тръгнехме от някой град направо ставаше потоп…

Бяхме доста изморени, така че прекарахме няколко часа в хотела преди да излезем на вечерна разходка. Уж беше спряло да вали, но десет минути по-късно отново започна. Нямахме избор освен да потърсим къде да се скрием, за щастие близо до нас имаше модерна атракция, в която имаше интерактивна инсталация с творчеството на Ван Гог. Има доста такива из Европа, но и тази беше интересна и беше чудесно място за да изчакаме да спре дъжда. Цената му беше доста висока а района, може би и затова беше празно. Билета струва 390 000 донги или 25 лева.

След това тръгнахме на разходка из уличките, като отново се дивихме на толкова различния начин на живот и култура.

Екскурзовода ни беше препоръчал да отидем до някаква пешеходна улица, която била популярна сред туристите. Но, ако сте с деца, не отивайте там! Казва се Bui Vien и е пълна само с барове и момичета, танцуващи по масите 🙂 Нямам идея защо този човек беше решил, че мястото е подходящо за нас, но ние влязохме по улицата, походихме 200 м и направихме рязко обратен завой 🙂