Виетнам – ден първи

Хо Ши Мин

И така, дойде време за най-сериозното ни приключение за сега, като ще се опитам да разкажа максимално подробно за всичко, което преживяхме и видяхме за десетина дни.

Първият въпрос, който всеки ме питa е как отидохте. Ами, всичко беше организирано от чудесна малка агенция в София, но най-важното е, че не бяхме с група, а само ние тримата. На всичкото отгоре цената дори не беше по-висока от тази на всички останали агенции, които водят големи групи. Изключително доволни сме от всичко по организацията, както и че можехме да се свържем с агенцията за всичко от което имахме нужда моментално. Препоръчвам ги с две ръце – My Way Travel и да, знам че се повтаряме, но е просто съвпадение на имена, нямаме нищо общо 🙂

Пътуването ни започна на 11 октомври вечерта, като имахме полет първо до Истанбул, а после до Хо Ши Мин с Turkish Airlines. Естествено, още първият ни полет започна със закъснение от час и половина. Добре, че имахме престой от 4 часа в Истанбул, та бяхме спокойни.

За пръв път пътувам с Turkish, така че ще ми простите изненадата и очарованието от отношението и от всичко, което ни предложиха на полета. На всяка седалка има екранче с огромен избор от нови сериали, филми и музика. Също така може да си следиш полета в редовно време, да слушаш аудио книги или да играеш игри.

Храната също беше чудесна, вкусна и прясна:

След час и малко кацнахме в Истанбул и се почна едно безкрайно вървене до гейта ни за следващия полет. Летището е огромно и много ми се искаше да го разгледаме, но нямахме никакво време.

Полетът до Хо Ши Мин или Сайгон, както ми е по-лесно да го наричам, беше в по-голям самолет, с по девет седалки на ред. Тук вече ни очакваха и подаръци, като за детето се бяха погрижили специално.

Това бяха нашите, несесер с пантофи, чорапи, маска за спане, тапи за уши и четка с паста за зъби:

Още преди излитане донесоха чантичка и за детето, в която имаше играчки, самолетче и тази пилотска шапка с очила:

Аз лично много се притеснявах от дългия полет, щеше да е 10 часа и изобщо не си представях как ще издържа толкова време на едно място, че и то тясно.

Оказа се, че беше много по-приятно от очакваното, дори успях да придремя няколко часа, а аз в самолет по принцип не мога да спя… Храната отново беше чудесна, а към края на полета донесоха още един подарък за детето, този път раничка с неща, подобни на тези в нашите чантички. Дадоха ни вечеря след излитането и закуска около два часа преди да кацнем. Наистина съм супер впечатлена от Turkish, нямам търпение да пробвам и някоя от другите компании за дълги полети 🙂

В Сайгон кацнахме късния следобед, малко преди да залезе слънцето. Посрещна ни с облаци и с голяма жега и влага, но ние въпреки умората нямахме търпение да го видим по-отблизо.

На летището ни чакаше екскурзовода с шофьор, който да ни прекара през безумния трафик, с който трябваше да се борим сами по-късно, и да стигнем до хотела. Всичко беше организирано от агенцията, тук, доволни сме много, хотелите абсолютно навсякъде бяха прекрасни.

Сайгон е най-големият град във Виетнам и един от най-големите икономически центрове. Районът първоначално е бил населен от кхмери (днешните камбоджанци). Наричат го Прей Нокор – важен рибарски и търговски пункт близо до делтата на Меконг. Векове наред тук живеят основно кхмерски племена, които търгуват с Чамската държава и Китай.

В периода на т.нар. Южно придвижване, виетнамците започват постепенно да се разселват на юг, към земи, контролирани от кхмерите. До XVII век районът на Прей Нокор се превръща в център на виетнамски селища и икономическа активност. През 1620–1650 г. виетнамските владетели (Лордовете Нгуен) заселват все повече хора, а кхмерският владетел губи контрол. Постепенно Прей Нокор се превръща в Сайгон.

Сайгон става важен град по време на управлението на Нгуен Анх, който по-късно става император Гиа Лонг, основател на последната императорска династия във Виетнам. През XVIII век градът се развива като основен търговски и военен център на южните земи. Тук се развиват канали, пазарни райони и пристанища, свързващи Меконг с Южнокитайско море.

Един от най-важните периоди в историята на Сайгон е завладяване от французите през 1859 г. През 1862 г. с договор официално получава контрол над цялата област Кочинхина (южен Виетнам). Французите изграждат катедралата Нотр Дам де Сайгон, пощенската служба (по проект на Гюстав Айфел), широки булеварди, театър, административни сгради, колониални вили. Сайгон става главен град на Кочинхина, един от най-богатите градове в Индокитай и център на френската култура в региона.

По време на Втората световна война Япония окупира френския Индокитай, включително Сайгон. След капитулацията на Япония през 1945 г., във Виетнам настъпва вакуум на властта. Появяват се Хо Ши Мин и комунистите и обявяват независимост на Виетнам през 1945 г., но Сайгон остава под фреснко влияние до 1954 г.

Тогава се сключват Женевските споразумения, според които Виетнам е разделен временно на Северен (комунистически, със столица Ханой) и Южен (антикомунистически, с Сайгон като столица). Тогава започва и Виетнамската война, един от най-драматичните периоди в историята на града. Войната разрушава икономиката и инфраструктурата на страната. Сайгон е главна база за американските войски. които са дошли тук за да помагат на френското управление. Градът преживява бърз растеж, но и социални неравенства.

През 1975 г. Северновиетнамските сили влизат в Сайгон и правителството на Южен Виетнам капитулира. На 2 юли 1976 г., след обединението на Север и Юг, градът е официално преименуван в Хо Ши Мин в чест на революционния лидер. През 1986 г. Виетнам започва пазарни реформи, подобни на китайския модел. Хо Ши Мин се превръща в икономически мотор на страната.

Градът днес е най-големият и най-динамичният във Виетнам, център на технологиите, финансовите услуги и производството. Продължава да расте бързо, с небостъргачи и модерни бизнес квартали, но запазва богата смесица от френска, китайска, виетнамска и американска култура.

След като се настанихме в хотела и се преоблякохме набързо, излязохме хем да се разходим малко, хем да намерим нещо за хапване. Освен жегата, която направо те блъска при излизане от всяка сграда, която така или иначе е климатизирана повече от нужното, се налага и да се сблъскаш с пресичането тук.

Не знам как да опиша хаоса, който е по всяка улица, както и липсата на каквито и да е правила за движение. Моторчетата се движат все едно са сами на пътя и никой не дори не си и помисля да спре на пешеходна пътека. Трябва да се заредите с много нерви и увереност и просто та тръгнете по улицата, останалите участници в движението просто ви заобикалят. Беше доста стресиращо в началото, но се свиква 🙂

Веднага ни направи впечатление как целия живот на града се случва по улиците на града, без значение дали е ядене, пазаруване или почивка. Можеш да видиш неподозирани неща, докато се разхождаш. Ето този начин на почивка беше често срещан, никой не си помисля, че може да пречи на движение или пешеходци:

Храна се продава под всякакви форми на улицата, дори се приготвя направо от колелото.

Съвсем близо до хотела ни беше най-големият пазар в Сайгон, така че нямаше как да го пропуснем. Не знам дали за наш късмет или обратното, тъй като беше вечер, нямаше никакви хранителни продукти в него, само ресторантчета, сувенири и дрехи, но гледката пак беше впечатляваща.

Сградата е построена през 1914 г. от френски архитекти, но на това място е имало пазар още от 17 век. Заема около 13 000 кв.м. и има характерна часовникова кула, правеща го една от най-разпознаваемите сгради в града.

След пазара продължихме да се разхождаме, като най-големият и централен булевард беше затворен за коли заради някакви фестивали и чествания, които не разбрахме какви са. Резултата беше огромни тълпи, както и различни спортни площадки и демонстрации.

Имаше дори репетиция на някакво тържество, която ми напомни на нашите едновременни манифестации 🙂

На края на булеварда се намира една от най-красивите и известни сгради в Сайгон – Сградата на Народния комитет. Построена през периода 1898–1908г. по време на френското владичество. Първоначалната ѝ функция е да служи като административна сграда на тогавашното управление, но след обединението на Виетнам през 1975 г. сградата става седалище на новото градско управление и символ на прехода от колониална към съвременна ера.

Пред сградата има статуя на Хо Ши Мин, а реда се охранява от този леко отегчен милиционер 🙂 Като цяло Сайгон е град на големи контрасти. Навсякъде може да видите петолъчки и сърп и чук, съжителстващи си с най-популярните магазини и марки в света.

От тук тръгнахме да си търсим място за хапване, като минахме покрай тази сергия, която почти ме отказа да вечерям 🙂

Все пак гадът надделя и влязохме в доста приятно изглеждащ ресторант, пълен главно с чужденци. Честно казано, не се престрашихме да пробваме някое от заведенията на тротоара, където местните ядяха 🙂

Храната беше много вкусна, въпреки странните треви, които ползват в изобилие, а порциите бяха огромни. Ето това е ресторанта, препоръчвам – https://maps.app.goo.gl/bgKXUenZKkgUdmmYA.

След като хапнахме се разходихме още малко, като минахме покрай Операта на Сайгон, построена през 1898–1900 г. от френски архитекти в стил Бел Епок, сходен с парижките театри. Била е театър, а после сграда на парламента на Южния Виетнам. След 1975 г. отново става театър.

Денята беше доста дълъг, така че беше крайно време да се прибираме към хотела и да се опитаме да поспим. С Виетнам имаме четири часа разлика и въпреки умората, хич не беше лесно да ми се доспи. Пръст в това имаше и факта, че стаята ни беше над шумна улица, което успях леко да туширам с тапи за уши, но все пак не беше много добър сън.

Но колкото-толкова, на следващия ден ни чакаше още по-голямо приключение!

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!