Хо Ши Мин
Последна сутрин в Хо Ши Мин и първа възможност да разгледаме красотата му на светло 🙂
Хапнахме набързо закуска в хотела и тръгнахме на разходка като предварително си бях отбелязала кои части на града да разгледаме за да се насладим максимално на останките от френската колониална архитектура, запазени до днес.
Слънцето печеше брутално, жегата беше жестока, но това е положението, движехме се по сенките и изпихме литри вода. Естествено, заслужаваше си!
Вече споменах, че тук хората си живеят буквално на улицата и може да видите всякакви дейности да се случват, докато вие се разхождате. Мизерията е навсякъде, но някак не се забелязва и по-скоро добавя чар наа града, отколкото да отблъсква.
Просто не мога да намеря думи за да опиша колко различно е всичко тук и колко ме впечатли!
Обикаляхме много, силите ни намляваха, така че седнахме за малко да си починем и да хапмен сладолед. Имаше всякакви странни вкусове, включително и дуриан, който не ви препоръчвам да пробвате 🙂
А ето така се сервира типичното виетнамско кафе:
Имахме останало малко време преди да се връщаме към хотела и да тръгнем за летището, така че отидохме да видим един блок, в който всеки апартамент е превърнат в различно кафене. За съжаление, точно тогава се махаше някакво скеле на улицата, та не можах да направя хубави снимки.
А ето така се работи тук, този човек беше куриер, извадил всички пратки на тротоара, а клиентите идваха да си ги вземат 🙂
И предполагам, че после си почива по този начин:
Много неща бяха изненадващи във Виетнам, животът и бита им са толкова различни от нашите, че всяка гледка ме впечатляваше. Без значение дали архитектура или просто ежедневието на хората.
След тази разходка дойде време да ни закарат до летището, да се разделим с екскурзовода си и да се насочим към Камбоджа. Ориентацията на летището беше лесна, минахме проверките без проблем и скоро се наредихме да се качим на ето този чаровен самолет:
Полетът беше кратичък, около час, мина безпроблемно, а вижте колко красиви бяха униформите на стюардесите:
Тук се стъмваше доста рано, така че кацнахме направо по тъмно и не видяхме почти нищо от красотата на Камбоджа тази вечер. Летището е чисто ново, но пътя до него беше абсолютно тъмен и лампи видяхме чак когато влязохме в Сием Реап.
Екскурзовода ни посрещна още на летището, изключително мил, спокоен, любознателен и отзивчив човек. Както разбрах и на следващия ден всички камбоджанци са страхотно мили хора и като цяло мога да кажа, че съм очарована. Като народ са изтрадали много, но въпреки това успяват да не се отчайват и да се борят.
Но повече за всичко това в разказа ми за следващия ден. Сега ще разкажа за хотела, в който бяхме отседнали – Lotus Blanc Hotel. Луксозен, страхотен и невероятно красив. Посрещнаха ни със студена мокра кърпа за освежаване и чай. Бяха ни настанили в по-скъпа стая от това, което бяхме запазили и имахме страхотна гледка към басейна.
Служителите отново бяха чудесни, а ние след като се настанихме веднага отидохме на басейна.
Много е странно навън да е тъмно, а да е толкова топло, че без проблем да плуваш в басейна и да си лежиш след това на шезлонгите. Само ние от всички гости бяхме дошли, взехме си фрешове от бара до басейна, а човека, обслужващ го беше много любопитен да си говори с нас и да е сигурен, че сме доволни.
Да знете, фрешовете и тук, и във Виетнам са божествени и аз лично се спуках да ги пия. Цените са невероятно ниски, а плодовете ги изтискват пред вас.
В малкото време, което имахме да си говорим с екскурзовода ни, той разказа, че Ковид е ударил сериозно туризма в Камбоджа и голяма част от хотелите в града стоят затворени. Помоли ни да разкажем на всичките си познати колко страхотна държава имат и да ги поканим да дойдат и да ги подкрепят. Да знаете, всички суперлативи си заслужават!
Тъй като бяхме доста изморени и нямахме никакво желание да обикаляме, вечеряхме в ресторанта на хотела. Бяхме точно три маси с гости, а храната се оказа божествена! Все още като се сетя и устата ми се пълни със слюнка! От цялото ни пътуване, в Камбоджа ядохме най-вкусните ястия, а представянето им също беше впечатляващо.
Както и се очакваше тук цените са по-високи отколкото на ресторантите наоколо, но въпреки това бяха доста по-евтини от това, на което сме свикнали в България. А както виждате разликата ее впечатляваща.
Последните две снимки са основните ястия, пилешко в бамбук, а другото риба амок със специален сос с кокос. Направо си облизахме пръстите!
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
