Камбоджа – ден първи

Рано сутринта, след бърза закуска в хотела, екскурзовода ни взе и потеглихме за главната причина, за която бяхме дошли тук – комплекса храмове, включително Ангкор Ват.

Предишната вечер обсъждахме шанса да отидем да видим изгрева на място, но екскурзовода набързо попари надеждите ни, че няма никакъв смисъл да ставаме толкова рано. Сега било дъждовен сезон с голяма облачност и шанса да се види каквото и да е слънце е почти минимален. Не бяхме доволни, но каквото-такова, няма как да се борим с природата.

За по-кратко ще наричам комплекса Ангкор Ват, както е и по-известен, въпреки че той е само един от много храмове в района. Намира се на около 4 км от Сием Реап, а първата ни спирка беше билетния център. Има различни видове билети, може да се купят онлайн, може и на място. Задължитлено ги взимате на място, защото ви снимат и на билета трябва да има тази снимка.

Забавно беше, че изрично ни предупредиха да носим паспорта на детето, защото трябваше да доказваме, че е на 10 години за да ползва детски билет. Навсякъде си мислеха, че е по-голям, камбоджанците са доста дребни и навсякъде се изумяха колко голям всъщност е той 🙂

Ангкор Ват е най-големият религиозен монумент в света. Името, преведено от кхмерски (официалният език в Камбоджа), означава „Градът-храм“. Това не е оригиналното му име от времето на построяването му – 12 век, но то е изгубено във времето.

Ангкор Ват е посветен на хиндуисткия бог Вишну, който е един от главните богове в хиндустката религия. Много учени вярват, че целта на храма е била не само за прослава на Вишну, но и като мавзолей на крал Suryavarman II, който бил и главният му патрон.

Строежа на сградите е имал нужда от 300 000 работници, включително архитекти, майстори, зидари, скулптори и слуги, които да изхранват работниците. Отнел е над 30 години и никога не е бил напълно завършен. Храмът е построен изцяло от камък, което е впечатляващо, защото ако се загледате ще видите, че почти всяка повърхност е покрита с декоративни детайли.

Има над 1200 кв.м. барелефи в Ангкор Ват, символизиращи осем различни хиндуистки истории. Може би най-важната е „Разбъркването на океана от мляко“, разказващ историята за началото на времето и създаването на света. Също така как доброто побеждава злото.

Погледнат отгоре Ангкор Ват показва, че храмът е построен с ограждаща го стена, разделяща свещената земя от защитния ров, заобикалящ целия комплекс. Храмът се състои от три галерии и централен параклис с пет кули.

Петте кули са построени за да имитират петте планински вериги на Меру – митическия дом на боговете, и на хидуистите и на будистите.

Времето все още беше слънчево, на адски влажно и от мен постоянно се стичаха вадички. Но всичко беше толкова впечатляващо и интересно, че изобщо не ми пречеше. О, много важно нещо, носете си вода, защото никъде около храмовете не може да си купите.

След Ангкор Ват дойде време за обяд, като екскурзовода ни заведе в малко ресторантче, пълно само с туристи. По пътя към него се срещнахме с видра, която си живее в рова, около храма, както и много други животинки. Тя изобщо не се плашеше от нас, а хората само ѝ се радваха. Видяхме и много маймуни, но повече имаше по другите храмове.

А ето и ресторанта, храната беше супер вкусна:

Тук ни посрещнаха и една сюрия деца, които ни продаваха различни сувенири, но навсякъде, включително и в хотелската ни стая има предупреждения да не им се дават пари, защото вместо да им помагаме, правим точно обратното. Спират да ходят на училище, защото мислят,че така могат да печелят пари и изобщо не им се занимава с нещо друго.

След като хапнахме и си починахме, се насочихме към следващия храм – Та Пром или по-известен като Храмът на Лара Крофт. Времето започна да се разваля и леко да вали, но в тази жега това изобщо не беше проблем.

Между храмовете се движехме с малко бусче, като при всяко качване шофьорът ни даваше студени мокри кърпи, с които да се освежим. Бяха направо животоспасяващи 🙂

До Та Пром се стига по една дълга пешеходна алея, по която имаше група музиканти, свирещи и рекламиращи музиката си. Тези хора са инвалиди, пострадали от мини, много сериозен проблем в Камбоджа. Все още има около шест милиона невзривени бомби, което направо ми звучи нечовешко!

Та Пром е известен с огромните си дървета и масивни корени, пробили стените му. Смята се, че е построен през късния 12 и ранния 13 век. В този „Храм в джунглата“ е сниман филма Tomb Raider, от където става и много популярен.

Основан е от крал Jayavarman VII като будистки манастир и университет. За разлика от повечето храмове в Ангкор, Та Пром е оставен почти в състоянието, в което е бил намерен. Фотогеничната и интересна комбинация от дървета, растящи от руините и забобикалящата го джунгла правят храмът един от най-популярните в района.

Rajavihara (Кралският храм), както е бил известен първоначално, е бил един от първите основани при масивна програм за строежи и обществени сгради след качването на трона на краля. Глваният образ на храма, образа на мъдростта, е направен да прилича на майката на краля. Северния и щжен съпътстващи храмове са посветени на гуруто на краля и на по-големия му брат.

Мястото е било дом на над 12 500 човека, включително 18 свещеника и 615 танцьори, а допълнително на още 80 000, живеещи в близките селца и работещи за манастира.

По средата на разходката ни започна буря и се наложи да се скрием из руините.

Всички храмове много ми хареса, но този има специална атмосфера и е различен от всички останали. Трудно е да кажа, че ми стана любимия, но се приближава много до тази дефиниция 🙂

От тук се насочихме към още храмове, като първо спряхме на северната порта на Ангкор Том. Слонът с три глави Аирвата стои от всяка страна на портата, дърпайки лотуси от водата отдолу с хобота си. Над слоновете има четири масивни и красиви лице, гледайки във всяка посока.

Дъждът вече си валеше сериозно, нашият екскурзовод беше подготвен с чадъри, така че нищо не спря разходката. Имайте предвид, че въпреки дъжда, температурата беше над 30 градуса 🙂

бяхме тръгнали към следващи голям комплекс – Ангкор Том, който е един от най-впечатляващите кралски градове от период Ангкор ( 9-15 век) и чудо на градското планиране. На върха на силата си, Ангкоркста империя (известна и като кхмерската), контролирала по-голямата част от днешна югоизточна Азия, но центъра на кралството винаги е бил Ангкор.

С всеки следващ крал се строяла нова сграда. Името, Ангкор Том, преведено от кхмерски значи „Велико кралсвто“, намеквайки за голямата амбиция на патрона си крал Jayavarman VII. След качването си на власт той започнал строежа на Ангкор Том, както и на главния му храм Байон, защото разбрал, като кхмерските владетели преди него, че столицата трябва да служи за политически и религиозен център на кралството.

Първата забележителност, която посетихме тук беше Терасата на прокажения крал. Тя има впечатляваща редица от резби на герои, деви, кралски особи и животински фигури. Съвременното ѝ име идва от, както някои вярват, скулптура от 8 век. Тя изобразява бог Яма, богът на смъртта, въпреки че в съвремения фолклор статуята става известна като „Прокажения крал“, може би заради обезцветяването си и така приличаща на човек, болен от проказа.

Следващия подред храм беше Фимеанакас или „Божествения храм“, посветен на хиндуизма и построен през 10 век.

Съвсем наблизо е Бафуон, красив „храм-планина“ от 11 век със стръмни стълби, по които можете да се качите до върха му и да се порадвате на едни от най-красивите гледки в парка. Според археолозите е бил сред най-впечатляващите храмове навремето. За съжаление времето е причнило сериозни щети, и за малко да бъде изгубен напълно.

Като Наклонената кула в Пиза, Бафуон е построен на прекалено мека почва, правейки го нестабилен и се предполага, че големи части от него са паднали още преди да бъде превърнат в будистки храм. Камъните от падналите части били използвани за строежа на полегнал Буда, един от най-големите в югоизточна Азия.

До ранния 20 век, Бафуон бил на ръба на напълно разрушаване. Огромен проект за реставрацията му започнал през 60-те години, който включвал демонтажа му камък по камък, подсилване на основата и после събирането му наново. 300 000 камъка били надписани и разпределени по земята наоколо. За съжаление, проекта бил спрян през 1970 г., когато избухнала Гражданската война и плановете, по които трябвало да се разпознаят камъните били унищони от Червени кхмери.

Втори проект, станал известен като най-големият триизмерен пъзел в света, започнал през 1996 г. Модерната технология помогнала много, но въпреки това отнело 16 години за да се завърши пъзела.

Последният храм, който видяхме беше Байон или Храмът със смеещите се лица.

Има много причини, поради които Байон се смята за енигма. Първата е името на храма, или по-скоро липсата на информация за това как хората са го наричали, докато е бил използван. Това допълва енигматичните лица-кули, които определят архитектурата на храма. От откриването му се дебатира за идентичноста на усмихващите се фигури. Дали са будистки или хиндуистки божества или пък крал Jayavarman VII, усмихващ се на поданиците си?

Байон е последният храм, построен по време на Ангкорската импреия, никой друг след това не е имал същото богатсвто и ресурси.

Тук видяхме и много маймунки, диви са, но спокойни и не нападат. Все пак не рискувайте да се опитвате да ги погалите

Последната част от Ангкор, която видяхме беше Южната порта на комплекса, датираща от 12 век и осигуряваща достъп през 8 м високите стени към Ангкор Том. Посрещат ви широк път, пресичащ 100 метровия ров, украсен от двете страни с перила седемглава Нага (митична змия). от всяка страна на моста има 54 каменни гиганти, които дърпат тялото на змията.

Продължаваше да вали доста, така че не ни оставаше друго, освен да се прибираме към хотела, хем да се изсушим, хем да си починем малко. По пътя екскурзовода ни спря на някаква сергия, от която да си купим банани, тук имат 16 вида! както и да пробваме някакъв местен алкохол. Само мъжа ми се престраши, но каза, че не би повторил 🙂

В хотела отново прекарахме доста време на басейна, докато не изгладняхме и решихме да пробваме местен много популярен ресторант, който за щастие ни беше на пешеходно разстояние.

Ресторанта се казва „Butterfly Pea Restaurant“ и се намира в стара дървена кхмерска къща, една от малкото останали в града. Обстановка е много красива, а храната божествена. Порциите бяха огромни, а начина им на поднасяне изключително впечатляващ.

А това пък беше десерт за един човек, добре че взехме само един за всички 🙂

А ето и обстановка, невероятно красиво място:

От тук решихме да сме авантюристични и да се впуснем в ноюния живот на Сием Реап. Взехме тук-тук до града и се разходихме по шарените улички.

Така приключи и този впечатляващ и изморителен ден.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!