След вчерашното вечерно избухване и сбъдването на мечтата ми да видя Северно сияние, днес вече нямах никакви очаквания и бях доволна на каквото и да се случи.
Имахме планирана една екскурзия, а останалата част от деня беше за шляене.
Бяхме резервирали разходка до Ледените куполи на Тромсьо, от фирмата Norwegian travel. Тръгнахме малко през 11 часа и след 95 км от Тромсьо, в долината Тамок съвсем близо до границата с Финландия, стигнахме и до Ледените куполи. Първо да ви покажа красивата природа през която пътувахме. Времето отново беше мрачно и облачно, но нямаше значение 🙂
А ето този хубавец ни посрещна на входа:
Куполите изглеждат като обикновени иглута на пръв поглед, но това е доста подвеждащо. Още от първия момент, в който преминете през вратата, влизате в истинска зимна приказка…
Ледените куполи отварят за първи път през зимата на 2017-2018 г. и проектът бил огромен успех още от началото. Построява се наново всяка зима от тогава и се утвърждава като едно от най-интересните места за посещения близо до Тромсьо през зимата.
Първата версия е имала едно огромно иглу с два ледени бара, леден ресторант, кино и една хотелска стая. По-късно вече са добавени още хотелски стаи, превръщайки се в истински леден хотел.
Тъй като се построяват наново всяка година, Куполите изглеждат различно всяка зима.
Посещението започва с посрещането от тур гайд, който ви разказва историята на целия проект. Оказва се, че собственикът имал мечта да ги построи, но нито една банка не искала да му даде кредит. Както може да се сетите, никой не искал да даде 160 000 евро за да се построи място, което ще се разтопи след шест месеца. Въпреки това, той бил толкова запленен от идеята и сигурен в успеха ѝ, че решил да продаде къщата си за да събере парите.
Първата стая, в която влязохме беше Ледения ресторант, където и ни разказаха историята и гледахме кратко клипче за проекта.
Следваше ледения бар, в който може да изпиете по един шот в ледена чаша, има и алкохолен и безалкохолен.
Темата тази година беше „Викинги“, като елементи можеха да се видят навсякъде. Най-пищни, обаче, бяха осемте спални, всяка посветена на различен бог.
Като приключите разходката из куполите, може да излезете навън, където се отглеждат няколко елена. Доста се чудех защо като атракция не се предлага шейна, теглена от елени, както във Финландия, но след като видях колко са големи, ми стана ясно. Високи са около 100-120 см и са доста дребнички, така че няма никакъв шанс да имат силите да теглят такъв голям товар. Някои бяха с големината на едро куче 🙂
За съжаление горе-долу по това време на детето започна да му става зле и нямах възможност да се разхождам повече, защото останахме в нещо като кафене, направено до Куполите, където беше топло и можеше да се купи нещо за пиене.
Върнахме се само за обяда, който се сервираше в първата голяма зала и се състоеше от рибена супа или зеленчукова за вегетарианците. Беше доста вкусна, но забравих да снимам…
Настроението вече бая се беше вкиснало на всички, хем заради детето, хем въпреки че бяха интересни, Куполите на бяха точно това, което очаквах, така че с нетърпение изчакахме да свърши обяда и да си тръгнем обратно към Тромсьо. По пътя гледките отново бяха прекрасни:
На детето хич не му беше добре, така че се прибрахме на топло, като нямах идея дали ще можем да излезем повече в този ден. Все пак бях видяла вече Сиянието, така че не ми беше и толкова важно, a и нямах големи очаквания. Все пак след като се стъмни, решихме да отидем до лифта, за да видим светлините на града от високо.
Пак беше супер облачно и нямахме никакви надежди да се повтори миналата вечер. От нашия апартамент трябваше да сменим два автобуса, но стана доста бързо и стигнахме за около половин час. На лифта нямаше никакви хора, писала съм повече подробности за него в предния ден, така че се наложи да почакаме малко за кабинка, но още с качването нагоре човекът, който я управляваше ни каза да погледнем навън, защото има Сияние! Освен нас, в кабинката имаше още двама човека, всички започнахме да се оглеждаме щастливо, а настроението веднага стана приповдигнато 🙂 Честно казано, нищо не виждах, на снимката се вижда малко зелено, но както и да е, явно местните си знаят 🙂
Веднага след слизането, още преди да излезем на наблюдателната площадка, чухме ахкащи хора и осъзнах, че имаме огромен късмет. Втора поредна вечер Сияние, и то какво! Никога не съм предполагала, че ще преживеем такова впечатляващо нещо не веднъж, а два пъти, особено като знам как мрънках, като не видяхме първата вечер 🙂
Не беше толкова шарено или в различни форми, както се виждаше от града, но затова пък беше навсякъде, накъдето се обърнеш. Огромно, приказно и направо невероятно!
Клипчетата са прекалено големи големи за да ги кача тук, но можете да разгледате в профила ми в инстаграм, там имам запазен highlight с всичко, което правихме и видяхме в Норвегия.
Постояхме около час горе, като постоянно снимахме, а Сиянието нямаше никакво намерение да си тръгва. Беше си доста хладно, обаче, така че си тръгнахме преди спектакъла да е свършил, като на връщане си викнахме Uber, който ни взе доста поносима цена. Имайте предвид, че може и този вариант да ползвате вечер, ако не ви се чака градски транспорт.
Ето и гледката, която видяхме на слизане от лифта, Тромсьо е изключително фотогеничен вечер. Ние прекарахме спокойна вечер, тайно надявайки се детето да не се разболее и прибирахме багажи, тъй като това ни беше последната вечер в Норвегия.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
