Хайлендс
Въпреки, че квартирата ни беше прекрасна, имахме в нея само една нощ, защото днес потегляхме на север към Хайлендите на Шотландия и една от най-големите красоти, които съм виждала!
Тъй като до сега похода ни да открием космати крави беше пълен провал, в Единбург валеше и те ни гледаха само дебелашки от далеч, а вчерашния ден се намокрихме до кости и нямахме никакъв шанс да отидем до фермата, която бяхме планирали, днес беше денят!
Съвсем близо до Балох (Baloch) има ферма, в която има доста видове животни, между които може да се разходите, храните и дори галите! Казва се Ардардан и входа за това удоволствие варира според годините и дали децата ще играят в детския център или не, но за по-сигурно давам сайта – https://montysfarmpark.digitickets.co.uk/event-tickets/36414?catID=47457&.
Фермата е много симпатична, времето беше с нас и въпреки, че беше хладно, ни грееше перфектно слънце. Освен така лелеяните космати крави, може да видите прасета, овце, кози, алпаки и какво ли не още не. На входа можете да си купите и специална храна за животните, като козите и овцете определено бяха свикнали с хората и още щом ни видеха тичаха към нас и крещяха да им обърнем внимание 🙂
Накрая на животниките бяха и кравите, които обаче изобщо не се вълнуваха нито от нас, нито от храната, която им предлагахме. Въпреки това, най-накрая успяхме да ги видим отблизо, нищо че мечтите ни да ги галим и прегръщаме не се сбъднаха 🙂
Наполовина доволни, отново се качихме в колата и потеглихме към един впечатляващ замък, но и преди да се срещнем с невероятната красота на Хайледните. Гледките, които ни заобикаляха бяха просто умопомрачаващи, а още не бяхме стигнали и до най-красивата им част.
Спряхме на една панорамна площадка по пътя за да имаме време спокойно да се насладим на атмосферата и величието, което ни заобикаляше. Казва се Rest and be Thankful Viewpoint и се намира между две езера.
Следващата ни спирка беше замъка Инвърърей (Inveraray), който първо и най-важно е семейния дом, в който клан Кембъл имат честта да пребивават с поколения. Самото му съществува отразява ролята, която клана е имал в богата и бурна шотландска и британска история.
Залите в замъка показват историята и наследството на редица поколения, както и как са живяли прадедите на клана. Историята често може да се изгуби, но тук е запазена хроника на миналото, за да може да се сподели с бъдещите поколения.
На това място е имало замък още от 1400-те години, въпреки, че впечатляващата сграда, която виждаме днес е била вдъхновена от скица, направена от архитекта на Бленъм Палас и замъка Хауърд.
Първият камък е положен през 1746 г., a през 1877 г. огромен пожар опустошава замъка, като резултат от него е добавен третия етаж и отличителните конусовидни покривчета на крайгъгълните кули.
Скромното антре подвежда посетителите за величието, което ги очаква, когато влязат в Трапезарията, където ще се изненадате и впечатлите от разкоша и цветовете на ръчно изрисувания интериор. Обиколката ви води до вдъхновената от френските шато гостна с оригинални тапети от Буво. Скрита врата води до изящно изработен ориенталски и европейски порцелан.
Маршрута на замъка ви връща в антрето, а след това и в изумителната Оръжейна, където може да видите най-високия таван в Шотландия и богата колекция от оръжия преди да се преместите към Салона с впечатляваща колекция от портрети и мебели.
Когато се качите на първия етаж, може да се насладите на компилация от картини и артефакти преди да отидете до Стаята на клана, посветена на историята и развитието на клан Кембъл.
Във Викторианската стая, главният обект е писалище, подарено от кралица Виктория на дъщеря ѝ принцесал Луиз за брака ѝ с херцога на Аргил. Ужасяваща и призрачна хроника на кръвожадното минало се разкрива в стаята МакАртър.
В мазето на замъка се намират Старите кухни, в които може да видите старите методи за готвене. Последно са използвани от бабата на херцога през 1950-те и показват впечатляващ поглед към живота „под стълбите“ в шотландския замък. Днес тук има и прекрасна чайна, както и сувенирен магазин.
Цената на билета е 18.50 лири, за деца – 12.
Паркът на замъка също е впечатляващ, имаше много интересни растения и дървета, но на снимките изобщо не може да се види красотата и атмосферата.
Маршрута ни продължаваше на север, но и педи да спрем за малка фотопауза пред невероятните руини на замъка Килчърн (Kilchurn Castle). Той е бил удобна резиденция, по-късно и гарнизон, като в него са били най-старите оцелели казарми на Британска земя. Пет етажната му къща-кула доминира целия комплекс, състоящ се от по-ниска зала и казармите.
Построен е през 1400-те и остава база на могъщия клан Кембъл за 150 години. След първия якобитски бунт през 1689 г., Килчърн е превърнат в казарма, а през 1700-те е изоставен.
Следващата ни дестинация беше могъщия регион Гленкоу (Glen Coe), една от най-красивите и величествени долини в Шотландия, ако не и в целия свят. Образувана е през вековете от топенето на ледници у вулканични изригвания. Нашият маршрут не беше силно амбициозен, щяхме да минем само по главния път, с кратка отбивка до една от снимачните площадки на Джеймс Бонд, толкова известния Skyfall Waterfall.
Всичко вървеше чудесно, докато не минахме първите стотина метра от отбивката. Пътят рязко стана едно лентов, като от едната страна имахме склона на планината, а от другата спускане към малка рекичка. Това всичко е естествено без никакви мантинели или обезопасяване. Най-интересната част е, че пътят е доста натоварен и все някак трябва да се разминеш с другите коли и микробуси, които се движеха 🙂 Там където е възможно бяха направени разширения за разминаване, но понякога се налагаше да се кара назад за да се стигне до близкото такова. Естествено, нямаше как да минем без упорити шофьори, които се опитваха да накарат другите коли да връщат назад, но понякога това беше просто невъзможно.
Честно казано, беше доста изнервящо и неприятно преживяване, но гледките наоколо си заслужаваха.
А ето го и самият път, изобщо не се сетих да го снимам повече, особено как се разминавахме 🙂
Все пак оцеляхме, дори събрахме сили да продължим, но само по главния път 🙂 Поредната спирка беше изключително живописно местенце, малка бяла къщичка, сгушена между планините и малка река пред нея. идеално място за презареждане и пълен релакс!
Продължихме към може би най-сниманата забележителност на Гленкоу – планините Трите сестри (The Three Sisters). Те са отново невероятна красива местност, която направо ти спира дъха. Целия маршрут из планините, по който минахме в този ден беше направо нереален. Такава красота, че просто оставаш безмълвен, а имайте предвид, че аз не съм човек планинар 🙂
Сред тази изумителна красота стигнахме и до поредното градче, в което щяхме да нощуваме – Форт Уилям, в един изключително симпатичен и удобен апартамент, който веднага препоръчвам – https://www.airbnb.com/rooms/1599344204506567140?guests=1&c=.pi129.pkpast_trip_share_virality&s=67&unique_share_id=b22f4d17-1699-4c5c-97f1-2d61e32d3113
Тук щяхме да прекараме два дни, като ние нямахме никакви сили освен да отидем до близкия магазин, да си купим нещо за хапване и просто да припаднем по леглата. Наследващия ден отново ни очакваше пълна програма, та трябваше сериозно да презаредим.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
