Стърлинг, Лох Ломонд и Лус
Първият ден от същинското ни пътешествие! Естествено, тръгнахме в дъжд, неспиращ от вчера, но каквото-такова, в Шотландия сме!
Първата ни спирка беше замъка Стърлинг, като ни се щеше да разгледаме и самото градче. Стърлинг е един от най-величествените шотландски замъци, като най-добрия му период през 1500-те, но вулканичната му скала е била укрепена още от древни времена.
Високо от скалата, замъкът е защитавал най-ниската част на река Форт с векове, а днес е важен символ на шотландската независимост и национална гордост.
Дългата му турбулентна история включва Уилям Уолъс, Робърт Брус, кралица Мери Шотландска и Хубавия Принц Чарли. До Сливането на короните през 1603 г., почти всеки шотландски монарх или е живял тук, или е бил коронован или е починал в замъка.
Различен е от стандартните замъци, защото не е една сграда, а по-скоро колекция от различни постройки зад крепостните стени, променяни и допълвани през годините. Като такъв е разделен на три отчетливи части – „външна защита“, „главен двор“ и „Nether Bailey“, най-ниската му част.
Цената на билета е 18.50 паунда за възрастен и 11 за деца.
Има четири главни сгради свързани с кралски особи – Старата сграда на краля, Голямата зала, Кралския дворец и Кралския параклис.
Той се намира съвсем близо до мястото, на което са се провели две известни битки – Битката на моста Стърлинг през 1297 г., където Уилям Уолъс е победил англичаните, и само два десетилетия по-късно, Битката на Банокбърн, където Робърт Брус печели срещу Едуард II.
Когато погледнеш замъка, няма как да пропуснете Голямата зала, благодарение на отличителния ѝ екстериор. Залата е толкова голяма, че в нея е имало цели пет огнища за да я отоплят, по-голяма е дори от тази в Единбургския замък. Смята се, че е добавена от Джеймс IV в началото на 16 век.
Тук е кръстен самият крал, както и е имало банкет в чест на покръстването на принц Хенри през 1594 г. Представете си огромен дървен кораб с мачти над 40 метра високи, използван за да се сервира морска храма на гостите. Дори е имал оръдия, които са стреляли в чест на принца.
За съжаление, след създаването на съюза между Шотландия и Англия, Голямата зала вече не била нужна, тъй като Лондонските кралски дворци поели всички функции. Като резултат, била превърната в конюшна и дори претърпяла частични разрушения през 1650 г. Залата преживяла няколко промени през години преди да бъде предложено възстановяването ѝ през 1863 г., като ремонта приключва през 1999 г.
Кралския дворец в Стърлинг е построен през 1540 г. за Джеймс V, точно навреме за раждането на Мери Шотландска. Коронацията ѝ се е провела тук, когато е била само на девет месеца и остава неин дом за следващите няколко години. Мери се връща тук през 1561 г. без да е навършила 20 години, но вече вдовица.
Кралската вътрешна зала в замъка е престижна стая с таван, украсен с известните резби „Главите на Стърлинг“.Тук кралят е приемал аудиенции с посланици и аристократи. Залата е проектирана за Джеймс V, а главите са били демонстрация на неговия статус и богатство като европейски монарх, кралската му кръвна линия и властните му връзки. Оригиналните резби са били премахнати, когато тавана е започнал да пропада през 1777 г. Майсторът Джон Доналдсън прекарал пет години резбовайки 37 реплики на главите, които днес са изложени. Били са оцветени с бои, направени с традиционни техники, след като са закрепени на тавана.
Лично мен много ме впечатлиха и кухните, както и начина по който бяха показани.
От замъка се откриват страхотни гледки към цялата околност и към съседния Мемориал на Уолъс, който беше следващата ни спирка. Представям си, че при хубаво време ще са още по-впечатляващи.
Дъжда изобщо не спираше и първоначалния ни план да се разходим из града около замъка нямаше никакъв шанс да се изпълни, така че седнахме в най-близкия пъб и за късмет взехме последната останала свободна маса. Беше много приятно като атмосфера, а храната беше каквото можеш да очакваш 🙂
След обяда продължихме към следващата ни дестинация – Националния монумент на Уолъс, една от най-големите шотландски забележителности. Впечатляващата кула с височина от 67 метра, е построена в чест на известния шотландки герой сър Уилям Уолъс. Строежа е отнел осем години и е бил финансиран изцяло от дарения от гражданите. Над 80 000 човека дошли в деня на първата копка на монумента за да станат свидетели на полаганете на Първия камък.
В подножието на хълма има паркинг, от където се тръгва по доста стръмна пътека и за около 15 минути сте пред кулата. Разходката хич не беше приятна в този дъжд, но това беше положението.
Цената за входа е 12.20 паунда, за деца – 7.70. Кулата има четири етажа, които могат да се посетят, включително и последната тераса, от която се вижда целия район.
Започва се от Оръжейната зала, където можете да научите и да разделите човека от мита и да научите как Уилям Уолъс е бил запомнен през вековете след смъртта му. Най-впечатляващия предмет тук е Мечът на Уолъс, дълъг 1.68 м и тежащ 3 кг. Смята се, че е бил взет от Уолъс през 1305 г., след като е пленен.
На втория етаж се намира Залата на героите, разказваща историите на знаменити шотландци, които са оставили собствена следа в историята на държавата.
Третия етаж е Кралската зала, в която може да откриете фактите и фигурите зад Битката на моста Стърлинг. Мен особено много ме впечатли стълбището, което е адски тясно, а прозорците са просто дупки, които направо побъркаха страха ми от високо!
На последния етаж се намира Короната, от която можете да се насладите на спиращи дъха гледки във всяка посока. в нашия случай, гледките не бяха в най-добрия си вида, заради дъжда и облаците, но така пък видяхме приказна атмосфера.
Дъждът се беше усилил доста неприятно, но ние бяхме толкова сигурни в дъждобраните и подготовката си, че изобщо не се поколебахме за слизането надолу. Е, голяма гершка беше! Вместо да почакаме да намалее, ние след пет минути бяхме изцяло мокри, а имахме още различни места за разглеждане!
Естествено, след като стигнахме в колата мокри и премръзнали, плановете се промениха и решихме, че е най-разумно да стигнем до следващата ни квартира, да се изсушим и да видим как ще продължим.
Спахме в градчето Балох, до красивото езеро Лох Ломонд, а апартамента се оказа истинско бижу. Веднага го показвам и препоръчвам – https://www.airbnb.com/rooms/47266583?source_impression_id=p3_1788785716_P3a82HvyfkfJe9yt Тук намятахме всичко мокри по радиатори и закачалки и завинаги ще сме благодарни на перфектното парно, което само за няколко часа ни изсуши. Можете ли да си представите, средата на юни се наложи да пускаме парно и то не само защото искахме да се сушим!
За щастие, времето реши да се смили над нас и скоро не само, че спря, а дори изгря и слънце!
Намятахме се отново на колата и сред изумителни гледки стигнахме до китното градче Лус, намиращо се на 9 мили от Балох. Само вижте каква красота ни заобикаляше:
Лус е било населено още от Средновековието, но голяма част от селището, което виждаме днес е създадено през 18 и 19 век за да подслони работниците от близките шистови мини. Спретнатите редици къщички оживяват през пролетта и лятото, украсени с богати саксии.
От кея на брега на езерото тръгват корабчета за разходка наоколо, но ние бяхме дошли късно и нямаше как да се възползваме. Но дори и само от брега гледките бяха страхотни, особено след дъжда.
Прекарахме тук около час и тръгнахме обратно към Балох, като се спряхме на замък, отново на брега на езерото, за голямо съжаление изоставен.
Старият замък Балох датира от 1238 г. и е бил историческия дом на градовете на Ленъкс, които са живели тук през Средновековието. Замъкът не бил достатъчно сигурен при нападение и около 1390 г. бил изоставен, а семейството се преместило в нов.
В началото на 19 век имението преминало в нови собственици. Новият замък бил построен през 1808 г. с камъни от руините на стария. Собственика бил един от първоначалните партньори в Глазгоуската корабна банка и подписвал всички банкноти тук, в замъка. По-късно сменил няколко собственика, докато не преминал в ръцете на общината и станал публична собственост. За съжаление, има нужда от сериозна реставрация и днес може да се види само отвън, както и да се разходите в парка му.
Но дори и да не ви блазни замъка, заслужава си да дойдете дори и само за гледките
След този изпълен с преживявания и няколко пъти смяна на сезон, не ни оставаше друго освен да се приберем, да изпием по едно уиски, за да не разболеем, не за друго, и да съберем за следващия етап от приключението ни.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
