За съжаление това пътуване, което чаках с голямо нетърпение, не можа да се случи както ми се искаше. Главнава причина за това е, че още вечерта на първия ни ден се разболях и като цяло не можах да преживея и усетя града, както и да видя каквото бях планирала.
Но както и да е, да започваме… в момента към Полша пътуват две нискотарифни компании от България – Ryanair и Wizzair. На отиване бяхме с Раян, на връщане с Уиз, като и двете летят до едно летище, Краков Балице.
За това пътуване бяхме решили да си вземем кола под наем, защото искахме да обикаляме и в района, а цената беше доста прилична. Резервирахме я през Rentalcars.com, а фирмата се казваше ACE, ето и сайта им – https://www.acerentacar.com/?GoogleBusiness=Desktop.
Пристигнахме в понеделник, последният ден от католическия Великден и в Краков не работеше почти нищо. Ние така или иначе бяхме планирали само разходки по улиците, така че това не беше проблем.
Бяхме взели апартамент под наем от Booking, който също мога да пропоръчам, много добра цена, а се намира съвсем близо до Стария град. Ето и линк към него – https://www.booking.com/Share-Zi0OPU.
След като оставихме багаж, кола и починахме набързо, останаха няколко часа за разходка. Времето беше хладно, но слънчево и приятно, така че потеглихме без притеснения към забележителностите.
Разходката ни започна от Барбикан – най-здравата част на крепостните стени на града и построен през 15 век. През 19 век започнало разрушаването на стените, по кралски декрет, но след голяма борба от местен архитект и сенатор, част от стената, заедно с Барбикан били запазени. Днес може да се посети, както и да се види Церемония по отваряне на вратите на Краков.
От тук продължихме по главнат улица, минахме през Флорианската порта…
Още на пръв път поглед Краков ми хареса много. Градът е спокоен, уютен и доста живописен. Има доста неща и забележителности, които да се разгледат, а все още няма тълпи с туристи и блъсканица.
Една от най-големите забележителности и сърцето на Краков е базилика Дева Мария, известна още като Мариацката базилика. Тя се намира на централния площад и е сред символите на града.
Първата църква на това място е построена през XIII век, около 1221–1222 г., но е разрушена по време на татарските нашествия. По-късно храмът е възстановен и през XIV век е изграден в готически стил, който до голяма степен е запазен и днес.
Една от най-характерните особености на базиликата са двете несиметрични кули. По-високата северна кула достига около 80 метра и е служила като наблюдателна кула на града. От нея на всеки кръгъл час се изпълнява традиционният сигнал „Hejnał Mariacki“, който е един от символите на Краков.
Вътрешността на храма е известна с великолепния дървен олтар, изработен от немския скулптор Вит Ствош между 1477 и 1489 г. Той се смята за един от най-големите и ценни готически олтари в Европа. През XIX век интериорът е допълнително украсен от известния полски художник Ян Матейко.
Базиликата е важен религиозен и културен център и е включена в обектите на световното наследство на ЮНЕСКО като част от историческия център на Краков.
Ние се опитахме да я посетим, но заради Великден беше отворена само много малка част от нея. За съжаление, в следващите дни също не стигнахме до нея, но определено си заслужава да се види.
Не можахме да видим базиликата, но случайно се озовахме в църквата Света Барбара, една от най-старите и интересни църкви тук. Намира непосредствено до базилката и дълго време е била свързана с нея както религиозно, така и административно.
Първоначално на мястото е съществувало гробище, обслужващо енорията на базиликата. През XIV век е издигнат малък параклис, посветен на света Барбара — християнска мъченица и покровителка на миньори, артилеристи и хора в опасност. С течение на времето параклисът се разширява и постепенно се превръща в самостоятелна готическа църква.
През XV век храмът придобива по-голямо значение благодарение на богатите краковски граждани и търговци, които финансират неговото украсяване. Архитектурата ѝ съчетава готически елементи с по-късни барокови допълнения. Вътрешността е известна със своите стенописи, религиозни скулптури и красиви олтари.
След това се разходихме и по Rynek Główny, централният площад на Краков и един от най-големите средновековни градски площади в Европа. Той е историческото, културното и търговското сърце на града вече повече от 700 години.
Площадът е създаден през 1257 г., когато Краков получава Магдебургско градско право след разрушителното татарско нашествие от 1241 г. Площадът има почти квадратна форма с размери около 200 × 200 метра — необичайно голям за Средновековието.
Още от XIII–XIV век около площада се изграждат къщи на богати търговци, дворци, църкви и обществени сгради.
През Средновековието площадът е бил център на международната търговия. Там пристигали търговци от различни части на Европа и Азия. Продавали се платове, сол, подправки, метали, кожи и други ценни стоки. Освен пазар, Rynek Główny е бил място за церемонии, кралски шествия, обществени празници и дори наказания.
През XVI век Краков преживява своя „златен век“, а площадът става символ на богатството и значението на Полша. След преместването на столицата във Варшава през 1596 г. политическата роля на града намалява, но той остава важен културен център.
През XIX век, по време на австрийското управление, много от старите сгради са реставрирани, а площадът постепенно придобива днешния си вид. В XX век той преживява както германската окупация по време на Втората световна война, така и комунистическия период, но историческата му архитектура е запазена.
Има няколко впечатляващи сгради тук, една от тях е Sukiennice, известна на български като „Текстилните хали“.
Историята на ѝ започва през XIII век, когато Краков става важен търговски център по международните търговски пътища между Изтока и Запада. Първоначално сградата е построена като редица покрити сергии, където търговците продавали главно платове („sukno“ на полски означава „плат“), откъдето идва и името.
През XIV век, по времето на крал Казимир III Велики, сградата е значително разширена и укрепена. След голям пожар през 1555 г. тя е реконструирана в ренесансов стил от италиански архитекти, което придава на сградата днешния ѝ характерен вид с аркади и декоративен таван.
В продължение на векове Sukiennice е била икономическото сърце на Краков. Там се търгували платове, коприна, подправки, восък, кожа, сол от солните мини край Краков.
Под сградата се намира и модерен археологически музей, където могат да се видят останки от средновековния Краков и старите търговски улици. Sukiennice е включена в историческия център на Краков, който е част от световното наследство на ЮНЕСКО.
Тук е и единствената запазена част от старото кметство на Краков и важен символ на градското самоуправление през Средновековието.
Кулата е построена в края на XIII и началото на XIV век в готически стил. Първоначално тя е била част от голям комплекс на градското кметство, където са се помещавали градските власти, съдебни зали, архиви и затвор. Сградата е отразявала богатството и значението на Краков като столица на Полша и важен търговски център.
Кулата достига височина около 70 метра и е изградена от тухли и камък. През вековете е претърпяла няколко реконструкции вследствие на пожари, бури и атмосферни повреди. След силна буря през 1703 г. горната част е повредена и по-късно възстановена в бароков стил, което обяснява съчетанието между готически и барокови елементи.
Интересна особеност е, че кулата е леко наклонена — приблизително с 55 сантиметра, което често я сравнява с Наклонената кула в Пиза, макар и в много по-малък мащаб.
През XIX век, по време на австрийското управление над Краков, старото кметство е разрушено като част от градската модернизация. Единствено кулата е запазена благодарение на обществен протест и осъзнатата ѝ историческа стойност.
Днес кулата е филиал на Исторически музей на Краков. Посетителите могат да се изкачат до върха ѝ, откъдето се открива панорамна гледка към площада и стария град. Вътре се съхраняват експозиции, свързани с историята на Краков и средновековното градско управление.
Вече ставаше късно, така че решихме да се качим до замъка Вавел и да видим от там залеза с гледката към реката. Беше красиво, а аз вече започвах да се чувствам зле. Само си търсех къде да седна и се чудех защо така се измореих от малко ходене 🙂
Останаха ми само сили да седнем да хапнем, намерихме си ресторантче близо до замъка, като пробвахме чудно вкусни пироги с месо. Аз вечерях и место с гъбен сос, което после ме доведе до силни болки в стомаха и почти никакво спане цяла нощ. Не съм сигурна дали е от храната или от вируса, но до края на престоя ни не посмях да ям нищо по-различно от солети, гевреци и коминчета 🙂
Така завърши този ден, като се оказа, че щеше да бъде единствения с хубаво време и що-годе топъл, но ще разказвам повече в следщите дни 🙂
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
