След доста ужасна нощ и много малко спане, се събудих в доста кисело настроение и доста зле физически. Почудих се малко какво да правим, но реших все пак да пробваме да минем по плана за деня, пък докъдето стигнем.
Бяхме отделили времето за разходка до няколко замъка около Краков, като първият беше Pieskova Skala. Той е известен замък и скален район в южна Полша, част от националния парк Ойцовски национален парк. Името означава „Кучешка скала“ и е свързано с местна легенда.
Замъкът е построен през XIV век по времето на полския крал Казимир III Велики като част от отбранителната система „Орлови гнезда“ — верига крепости, защитаващи южните граници на кралството. Разположен е върху варовикова скала в долината на река Прундник. През XVI век замъкът е преустроен в ренесансов стил от благородническото семейство Шафранци. През следващите векове многократно е повреждан при войни, включително по време на шведските нашествия през XVII век. В XIX и XX век са извършени реставрации, благодарение на които днес е един от най-добре запазените ренесансови замъци в Полша.
Днес замъкът е част от Националния музей на Полша и можете да посетите различни експозиции в него.
В Стара полска култура чрез различни исторически сувенири и монументи, се показва богатството на аристократичните традиции. В четирите зали на приземния етаж, както и в параклиса и криптата, може да се възхитите на колекция от картини, златни и военни предмети.
Когато музеят на замъка бил построен през 1960-те, идеята за реконструкция на интериора била отхвърлена – нямало никакви докумени как е изглеждал, както и нищо от мебелите не било запазено.
Изложбата, показваща ни историята на Pieskova Skala, се намира в зала на втория етаж, като тя не е избрана случайно. На един от прозорците тук има запазен глиф, автентична картина от миналото на сградата.
Може да видите и портрети на различни собственици на замъка, от периода преди голямия пожар през 1850 г., както и след реконструкцията му.
За съжаление при нашето посещение имаше някакви ремонти и другите две изложби бяха затворени. Цената на билета беше 45 злоти, а в официалния им сайт може да проверите работното им време – https://pieskowaskala.eu/godziny-i-bilety
До замъка се намира известна варовикова скала — Херкулесовата тояга. Според легендата великанът Херкулес забил огромна тояга в земята и тя се превърнала в камък.
Следващата ни спирка беше замък Ogrodzieniec, един от най-впечатляващите и живописни в района Орлово гнездо. Построен на скалите, той е доказателство за големия майсторлък на старите строители. Намира се на най-високия връх в Юрските планини, Яновски – на 515 м надморска височина и е видим от целия заобикалящ район. Величествените руини на замъка ни показват старата му слава и турбулентна история.
Първите следи на замъка се губят в мъглите на времето. Смята се, че на това място е съществувала дървена крепост още от 12 век, която е била изгорена от татарите през 1241 г. През 14 век се построява днешния каменен замък, от крал Казимир Велики. След много собственици и промени по интериора и екстериора стигнал до такъв възход, че бил наричан „Малкия Вавел“, защото можел да съперничи по красота и богатство с кралския замък в Краков.
В началото на 18 век, по време на Великата Северна война, замъкът бил пленен, ограбен и опожарен от шведската армия. Пожара предизвикал огромни щети на сградата и той никога не се възстановил. Неремонтиран или възстановен, той лека полека се превърнал в руини. Камъни от него били използвани за строеж на църква наблизо, а местните си взимали какъвто материал им трябвал за да си строят къщите.
Руините били посещани от много туристи и иманяри. През 1885 г. пътешественик и местен експерт, Александър Яновски, пристигнал тук. Красотата на руините вдъхновила него и приятелите му да основат Полското туристическо общество. Благодарение на него, започнала подкрепа за замъка и други подобни и заради това хълма, на който е построен Ogrodzieniec е кръстен на него.
По време на Втората световна война, замъка пострадал още по-сериозно. След войната последвали сериозни усилия от полската държава, районът бил изчистен от боклуци, а останките били ромонтирани и осигурени. През 1973 г. бил официално отворен за посещения.
Целият комплекс покрива район от около 3.5 хектара с защитна стена, дълга около 400 м.
По време на туристичския сезон замъкът е домакин на различни исторически и културни събития. Около него има много туристически пътеки, вело маршрути, както и варианти за яздене.
Цената на билета е 30 злоти, ето тук може да проверявате работното време – https://www.zamek-ogrodzieniec.pl/kategorie/godziny-otwarcia-i-ceny-biletow
Аз вече бях на ръба на силите си, но реших че ще си почина в колата, докато стигнем и до последния замък – Bobolice. Този замък е един от най-красивите по Орлово гнездо. Свидетел е на бурна история и е преживял големи метаморфози. През последните 13 години е старателно реставриран.
Змъкът и заобикалящия го район са пострафали тежко по време на различни нападения. Най-драматична е бил „Шведския потоп“, който се случва през 16 век и оставя Боболице почти разрушен.
Днес, след години реконструкция, Боболице е върнат към предишната си слава. Както и в предишните векове, развитието на замъка, развива и района около него. Не само, че вече има хотел и ресторант тук, но са и едни от най-популярните атракции.
Ние решихме да обядваме в ресторанта, аз почти нищо не можех да хапна, но пробвах ябълковия им пай, който беше чудесен. Храната ми се стори доста добра, а цените бяха приемливи.
Вътре в заъма има изложба, която е отворена за посещения. Ще видите стаи с различни оръжия и мебели. Можете да видите и красив параклис, но само през решетки. Също така да излезете на терасата, стените и двора на замъка, където ще научите, че тук са били снимани различни филми и сериали.
Според легенда, Боболице и близкият замък Миров са били управлявани от двама братя – Мир и Бобол. По време на отсъствие на Мир, по-младият Бобол прелъстил жената на брат си. Ядосан и обезумял от ревност, Мир убил брат си и зазидал жена си в тъмницата. И до днес тя се появява по стените като Бялата дама
Цената на билета е 15 злоти, като се влиза само на опредлено време, но ще ви предупредят на касата. Има доста голяма паркинг също, както и на всички останали замъци, които посетихме.
Трябва да отбележа, че почти навсякъде, където обикаляхме този ден нямаше почти никакви хора и бяхме сами в замъците. Не знам дали повечето хора почиват и втория ден ан Великден тук, но и доста от атракциите около замъците бяха затворени. Това определено не беше лошо, защото имахме възможностда се насладим на всичко спокойно, без да бързаме или да се бутаме с хора.
Още на връщане към Краков на мен ми стана доста зле и усетих, че започвам да вдигам температура. Цялата вечер прекарах в леглото, докато мъжа ми и детето отидоха на разходка из вечерния град, но аз нямах сили за нищо…
Въпреки всичко, денят беше чудесен, с доста слънце въпреки вятъра и останахме много доволни от всичките замъци и гледки, които видяхме.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
