Заливът Ха Лонг
Една от най-големите ми мечти, свързани с Виетнам, беше да отидем на круиз из залива Ха Лонг. Това беше едно от специалните ми изисквания и просто задължителна част при определянето на програмата.
Та, след толкова преживяни усещания и невиждани красоти, дойде време и на тази дестинация.
Оставихме си багажа в хотела в Ханой и рано сутринта потеглихме на дългия път, около 155 км или два часа и малко пътуване. Нашата програма беше с една нощувка на кораба, но ако някога имам късмет да се върна, бих избрала поне две.
Първата ни спирка беше фабрика за перли, където ни разказаха как се добиват, как се обработват и, разбира се, имахме възможността да си купим различни продукти с тях. Аз нямах търпение да си тръгнем, изобщо не ми беше интересно, а вече просто тръпнех в очакване на залива.
Скоро пристигнахме и до пристанището, почакахме малко да се настаним и след няма и половин час си бяхме по каютите. Аз вече бях олицетворение на щастието, защото дори и далеч се виждаха отличителните скали из водата.
Круиза ни беше с включена храна, като ни оставиха малко време да се настаним и после ни поканиха на обяд. Всяка стая си имаше маса, на която имаше оставено меню какво ни очаква.
Храната беше впечатляващо вкусна, дори детето си облиза пръстите, а персонала беше изключително любезен и мил.
Корабът беше с два етажа, а най-горната палуба беше с много шезлонги и невероятни гледки накъдето и да се обърнеш.
След обяда вече бяхме навлезли достатъчно навътре из залива и аз просто не можех да повярвам на красотата, която ни заобикаляше.
Заливът Ха Лонг е включен в обектите на ЮНЕСКО от 1994 г. и включва почти 2000 варовикови острови, издигащи се от изумрудените води. Чарът на залива е подсилен от редица пещери, оформени от елементите, добавящи към извънземния пейзаж.
Името „Ха Лонг“, означаващо „спускащ се дракон“ идва от една легенда, според която огромен дракон се гмурнал в морето, извайвайки долини с опашката си. Когато дракона се потапял, водата запълвала дупките, оставяйки само върховете видими и така създавайки тези уникалните гледки.
След като ни дадоха малко време за почивка и опознаване на кораба, ни извикаха за кратка екскурзийка до пещерата Сънг Сот.
Името ѝ означава „изненада“ на виетнамски, а входът на пещерата е тестен и сгушен между варовикови скали. Но след като стъпите вътре, ще се намерите в огромна камера с извисяващи се тавани, както и с много сталактити и сталагмити. Контрастът между скромния външен вид и величествен интериор често изненадва посетителите, откъдето идва и името.
Пещерата не е само природен шедьовър, но има и история, потопена във виетнамския фолклор. Според легенда, пещерата е свързана с Тан Джонг, митически герой, който защитавал страната от нападатели. Местните вярвали, че образуванията вътре представляват символи на неговите битки – кон, меч и дори следи от копита в скалата.
Пещерата първо е открита от французите през 1901 г,. които я нарекли „Пещерата на изненадите“ по същата причина, по която ѝ се възхищаваме и днес. Въпреки това, до 1933 г. не била отворена за туристи. След това се превърнала в една от големите забележителности за екскурзии в залива, привличайки хиляди посетители всяка година.
След пещерата отидохме на посещение до остров Ти Топ и плажът му, който е включен в 100 плажа в света на сайта Lonely Planet. Задължителен е за посещение с уникалната си форма на полумесец, заобиколен от стръмни скали и с прекрасен светъл пясък.
Днешното му име идва от руския космонавт Герман Титов, който посетил острова през 1962 г.
Имахме свободно време, като освен да поплувате, можете да изкачите и 400 стъпала до върха на скалата и да се насладите на гледките от там. Не ми беше любимото място, защото плажчето е малко, а беше претъпкано с хора. Но водата беше много топла и идеална за почивка.
След тези разходки дойде време да се приберем на кораба, като се насладихме на изумителен залез от горната палуба.
По-късно, преди вечерята, имахме кратък готварски курс по приготвяне на пролетни рулца. Естествено, не беше на висотата на този, на който присъствахме в Хой Ан, но пак беше забавно, особено за сина ни.
Вечерята отново беше седем степенно меню, изключително вкусно. Забравих да спомена, че всяка маса си имаше отделен сервитьор, който се грижеше да сме доволни.
Вече по тъмно, имаше организиран нощен риболов. Даваха на желаещите пръчка с корда на нея и трябваше да се опитат да хванат нещо, като уж светлините на кораба трябваше да привличат риба. Виждахме много във водата, но нищо не се закачаше 🙂
За децата беше много забавно, особено след като едно момиче от персонала дойде и веднага успя да хване някаква странна дълга риба и я сложи в един леген за пълна радост на всички.
Лично за мен този ден беше може би най-впечатляващия от цялото ни пътуване, просто бях онемяла от красотата и спокойствието на природата, която ни заобикаляше.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
