Ханой
След вчерашният доста разочароващ ден, днес рано сутринта потеглихме към Ханой, заредени с нови сили и надежди за приятно прекарване.
Някъде по обяд пристигнахме и в Ханой, столицата на Виетнам, където отново ни чакаше екскурзовод и кола, с която ни разхождаха навсякъде. Този път, за разлика от предните градове, не ни заведоха в хотела, а тръгнахме на обиколка, като първата ни спирка беше една от най- големите забележителности в града – Храмът на литературата.
Храмът на литературата символизира важната роля, която образованието и учението имат във Виетнамската култура. Първоначално е построен в чест на Конфуций, основателя на Конфуцианството, което е основа на образованието по време на древните феодални династии. По-късно се превръща в обучителен център ексклузивно за синовете на краля и аристократите. С течение на времето става един от първите университети във Виетнам, привличайки талантливи учени от цялата страна.
Задължително е да го посетите, не само заради 1000 годишната му история, но също така и за добре запазената архитектура, спокойна атмосфера и рядкото наследство от 82 докторски стели, признати за световно наследство от ЮНЕСКО. Тук е едно от малкото места в Ханой, в което посетителите могат да се върнат назад във времето и да научат повече за вкорененото уважение на виетнамците към образованието.
От тук отидохме на обяд в местно ресторантче, някъде из лабиринта от малки улички на центъра. Както всичко, което пробвахме тук, беше доста вкусно, а обстановката неповторима.
Втората ни спирка беше Мавзолея на Хо Ши Мин, място, с което виетнамците много се гордеят, но мен не ме впечатлява изобщо, даже обратното. Прекалено много ми напомня на нашия такъв и всичко, свързано с него.
В завещанието си Хо Ши Мин посочил, че иска да бъде кремиран и праха му да бъде разнесен в три района на страната, но според желанието на Комунистическата партия по това време, правителството решило да запази тялото му и да го положи в Мавзолея, така че хората да му отдават почит и да го посещават.
Проектът му бил направен от руското Политбюро, а през май 1975 г. мавзолеят бил открит. Гробницата на Ленин в Москва била използвана за вдъхновение, но били вплетени и виетнамските традиции и стил.
Това беше и единственото място, на което не се чувствах спокойно и удобно в цял Виетнам, навсякъде имаше военни, а снимки можеха да се правят само на определени места, като екскурзовода ме предупреди да внимавам да не хвана някой военен в тях. Позволи ми да направя само една, много отдалеч и само след като видя, че войника гледа настрани.
Не влязохме вътре, за което честно казано бях благодарна.
Зад мавзолея има голям комплекс от сгради, ползвани от Хо Ши Мин и правителството, някои от тях днес са музей. Първата от комплекса е Президентския дворец, първоначално ползван от губернатора на Френски Индокитай. С повече от 30 стаи, за времето си е била изключително разкошна.
Трябвало е да бъде мястото, на което Хо Ши Мин да работи и живее. Той обаче отказал, твърдейки, че няма да е подходящо да се разполага в такава огромна, луксозна сграда, докато други хора все още са гладни и бедни. Вместо това се преместил в скромна къща, а дворецът бил използван за срещи с важни делегации, както и за посрещането на виетнамски деца.
Къща № 54 е била собственост на електротехник, който работил в Двореца. Въпреки това, Хо Ши Мин избрал нея за работно място. Той бил известен с изключително скромния си живот, почти всички предмети в къщата били подарък от хора от цял свят.
Скромната къща има три стаи. Едната е офисът му, друга е кухнята, в която имало термометър, по който Хо Ши Мин следял температурата и ако паднело под 10 градуса, казвал на образователния министър да обяви не учебен ден за децата. Последната стая била спалнята му.
Четири години по-късно Хо Ши Мин се преместил в къща на кокили. Идеята била да му напомня за къщите, често използвани в планинските райони на север, където е преживял трудни дни, подготвяйки се за революцията. Къщата има два етажа: долният е използван за събирания, а горният е помещавал спални, кабинети и библиотека.
Последната забележителност в комплекса е Пагодата с една колона, построена през 1049 г. Тази пагода е във формата на кула, хармонично поставена в центъра на правоъгълно езеро с лотуси. Всъщност, днешната пагода не е оригиналната. Тя е била разрушена от френски войници през 1954 г., а Хо Ши Мин я е възстановил на следващата година. Смята се, че днешната е доста по-малко от старата.
От тук продължихме по програмата, като ни доведоха до храмът Там Куан, построен в началото на 11 век. По това време била преместена и столицата в сегашен Ханой.
Храмът бил построен за почитане на Тран Ву, таоистко божество, свързано със Севера, защита и със силата да гони зли духове. Задължително е да видите гигантската бронзова статуя на божеството, висока е 4 метра и тежи няколко тона. Статуята е не само религиозен обект, но и шедьовър на виетнамското майсторство при отливане на бронз.
Този ден беше голям празник във Виетнам, нещо като нашия 8 март и навсякъде по улиците се продаваха цветя, а жените бяха облечени в официални дрехи и си правеха фотосесии. Аз бях впечатлена от продавачите на цветята и ги снимах при всяка възможност.
В Ханой има огромен брой пагоди, като най-старите се намират около Западното езеро. Най-интересна и най-стара е Тран Куок, построена през 541 г. Първоначално се е намирала на брега на река, но след пропадането му била преместена на малък остров в езерото, където се намира и до сега.
Ступа е будистки погребален паметник, съдържащ реликви от Буда или от светци. Символизира духовното пробуждане и освобождаването от цикъла на прераждания. Този храм е известен с 11 етажната си ступа, показваща 11 степени на просветление.
Пред храма се продаваха рибки, които можете да си купите и пуснете в езерото като дар и за по-добра карма, но забавното беше, че продавачите после ги хващат и наново ги продават!
След това посещение дойде време да се настаним и в хотела, като останалата част от деня ни беше свободен. Починахме си няколко часа, а след това излязохме на разходка. Хотелът ни се намираше в центъра на града, близо до Червената река.
Още с излизането ни пресрещната влажната жега и набързо намерихме къде се продават сладоледи. Освен, че бяха вкусни, бяха и с форми на известни забележителности от града!
Поразходихме се наоколо, но трябваше да стигнем до главната ни цел тази вечер – ресторант, включен в списъка на Мишелин и много препоръчван за посещение. Казва се Там Ви и е задължително да си направите резервация предварително, ние я направихме още първия ден, в който пристигнахме в страната.
Бяхме изключително приятно изненадани както от обстановката, така и от храната, която беше в обилни количества. Хапнахме повече от добре, а цената беше абсолютно нормална, колко вечеря в някое Хепи тук 🙂
Още по-интересен беше районът наоколо! Навсякъде по уличките бяха извадени пластмасови столчета и маси, а на масите имаше газови котлони, на които хората си приготвяха храна. Оказа се, че това са местни ресторанти, в които ти дават продуктите, ти си готвиш и сервираш, а после чиниите се мият в легени на улицата 🙂 Можете да си представите колко искрено шокирани бяхме, преживяването беше доста интересно.
Вече бяхме много изморени, но нямаше как да приключим вечерта без да видим една изключителна забележителност, поне за мен – Влаковата улица! Представлява влакови релси, буквално на метри от къщите и заведенията, по които минава влак няколко пъти на ден!
Улицата датира от 1902 г. и въпреки, че релсите са първоначално построени от френските колонизатори, сградите и всъщност това, което прави улицата толкова популярна, са направени от виетнамци. Местните са живели около релсите с течение на поколения, някои твърдят, че живеят тук от повече от 65 години!
Посещението на улицата е безплатно, но ако искате да се насладите максимално на преживяването е добре да седнете в нкое от безбройните заведения.Добре е да отидете поне половин час преди да мине влака, защото бързо става претъпкано и може да не успеете да видите добре всичко. Добре е да проверите разписанието на влака в интернет, защото се променя, а няма смисъл да се ходи без него. Също така имайте предвид, че има шанс полицаи да не ви позволят да влезете по улицата, заради опасността от злополуки. Властите от години се опитват да затворят тази атракция, но за сега не успяват.
Ние не знаехме какво точно да очакваме, улицата е доста дълга и има много варианти, от които да влезете, ние се бяхме насочили към най-близкия до нас. Бързо намерихме заведение с тераса, от която имахме прекрасна гледка към релсите. Естествено, трябва да си вземето нещо за пиене, на доста по-висока цена от типичното за Виетнам, но си заслужава.
Не след дълго видяхме как затварят движението при кръстовището с коли и видяхме и така чакания влак. Той се движи доста бавно покрай сградите, но усещането беше впечатляващо. Имаш чувството, че само ако се протегнеш може да го докоснеш! Разбира се, не препоръчвам да се пробвате, шанса за проблеми е голям!
Така приключи и този дълъг, но прекрасен и вълнуващ ден!
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
