Дойде време и за последния ден в града! За лош късмет, още от сутринта времето беше ужасно, валеше и духаше едновременно. За капак, аз се чувствах като пълен парцал и нямах никакво желание да ходя където и да е, но този вариант просто не съществуваше 🙂
Трябваше да напуснем апартамента до 10 сутринта, така че се наложи да събера и последните си сили, да събера багажа и да изляза. Хубавото нещо беше, че точно до нашата сграда имаше магазин, в който можеше да си оставим по-голямата част от нещата и да се разхождаме малко по-спокойно.
Въпреки ужасното ми физическо състояние, план за деня имаше, така че се запътихме към първата спирка – Океанариума. Той се намира доста далеч от центъра, така че отново взехме такси. Намира се в доста модерна и нова част на Лисабон, с големи крайбрежни алеи и паркове, които ние не можахме да видим заради дъжда.
Естествено, на входа отново ни очакваше опашка, за щастие не огромна като предните дни, но пак си почакахме около половин час. Билета струва 25 евро, а за деца между 3 и 12 години е 15 евро. Разделен е на два етажа – под водата и на повърхността, като разходката започва от временна изложба – „Под водата в тропическите гори от Такаши Амано“. Изложбата показва природата от различна перспектива – уникална обстановка, в която тропическите гори и изкуството са прекрасно смесени за да създадат свят на усещания и емоции, в които посетителите да забравят всекидневния си живот и да се потопят в скъпоценната обстановка, която буди произхода на живота.
Такаши Амано използва концепцията на японските градини за да направи дизайна на „природни аквариуми“. Неговите творби, които пресъздават тропическите гори, показват естетичната природа на несъвършенството.
В Океанариума има над 8000 морски обитатели, сред които скатове, акули, морски видри и коралови рифове. Когато се разхождате през постоянната изложба, ще обикаляте през цялото време огромен аквариум, пълен с пет милиона литра морска вода, символизиращ Световния океан. Заобикалят го са четири морски местообитания, създавайки илюзията за само един голям аквариум.
Плана беше да се разходим в района и да хапнем в съседния мол, но се оказа, че точно този ден има маратон и имаше огромно количество хора навсякъде. Тъпканицата се задълбочаваше още повече и от сериозния дъжд, който валеше, така че набързо извикахме такси и се насочихме към следващата ни спирка – Музея на плочките азулехо.
Въпреки, че се намира доста далеч от повечето забележителности, този прекрасен музей си заслужава да се посети, тъй като показва пет века история на декоративните керамични плочки азулехо, проследявайки производството и развитието им. Колекцията му е единствена по вида си в света и съдържа впечатляващо разнообразие от плочки чак от 15 век, а също така и начина, по който са направени.
Помещава се в манастирската сграда на Мадре де Дюс, който след ремонта последващ Голямото земетресение, е бил един от най-впечатляващите в Лисабон.
Блясъка и разкоша на параклиса, посветен на свети Антон, както и на главната къща, са особено впечатляващи. Задължителни за споменаване, сред богатата декорация, са панелите на тавана с позлатени рамки и портрети, включително на крал Жоао III и кралицата му, Катерина Австрийска. Наколко други впечатляващи картини изобразяват живота на светци, а запълвайки главния свод са сцени от живота на Дева Мария.
Най-впечатляващата част от музея е композицията от 1300 сини и бели плочки, 23 м дълга, представляваща градския пейзаж на Лисабон. Направена през 1738 г., преди Голямото земетресение и е най-голямата композиция с плочки в страната.
Могат да се видят много други красоти, като на последния етаж има изложба с модерни произведения с плочки. Лично за мен музеят беше изключително впечатляващ и препоръчвам да го видите. Билета струва 8 евро и нямаше опашки 🙂
Времето беше доста неприятно, а и както писах, аз нямах никакви сили, така че решихме да се насочим за обяд към Централния пазар на града (MERCADO DA RIBEIRA). За съжаление, се оказа, че той не работи точно този ден, а залепените за него места за хапване бяха претъпкани.
Намерихме свободни места в едно кафене наблизо, където се скрихме докато спре да вали. След това направихме кратка разходка из квартала.
Докато се разхождахме стигнахме и до една малко по-различна атракция – Розовата улица. Първоначално е била с името Руа Нова до Карвальо и тук се е намирал квартала на Червените фенери в Лисабон. Освен любимо място на моряците, улицата е била и сборна точка за престъпници и бездомници. Тук е било мястото, на което да се напиете или да поиграете хазарт.
Все още може да видите спомени от миналото, някои от баровете са все още със старите си имена. Когато е квартала е процъфтявал, баровете са били кръщавани на други пристанищни градове.
Промяната на улицата започнала през 2011 г. и завършила през 2013 г. В опит да се промени репутацията на квартала, бордеите били затворени, а отворили нови барове с младежка атмосфера. Тъмното минало било заменено от цветно място, привличащо стотици туристи дневно, с оживен нощен живот и десетки барове, пъбове и ресторанти.
Отново продължихме из квартала, като освен очарователни улички, намерихме и много любопитна книжарница. Livraria Bertrand – Chiado e най-старата книжарница в света и е основана от двама френски братя през 1732 г. Намира се на главната улица в квартала Chiado и е популярна туристическа дестинация, благодарение на знака на Гинес на вратата, потвърждаващ историята ѝ.
В няколко сводести стаи може да намерите най-новите бестселъри и класики, намиращи се на дървени рафтове от земята до тавана.
Вече сериозно се бяхме изморили, а до полета имаше бая време, така че решихме да се наредим и ние на една от най-големите атракции тук – трамвай 28. Имаше спирка съвсем близо, така че бързичко се ориентирахме. Естествено, първият беше натъпкан до дупка, наложи се да изчакаме следващия, но на него вече се качихме.
Мотрисите по линията са от 1930-те години и не могат да се модернизират, тъй като трасето е непригодно за новите трамваи. Но пък си имат страхотен чар, с дървените седалки и медните дръжки. Маршрутът, по който се минава също е много красив, като може да видите едни от най-големите забележителности на Лисабон по него.
След като се повозихме малко из центъра не ни остана друго да се помотаем още малко и да тръгнем към летището. Оставям малко снимки и си казваме сбогом с Лисабон.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
