Лисабон – ден три

Трети ден от цялата екскурзия и първи изцяло отделен за Лисабон!

Бях подготвила сериозна програма, като разбира се, изобщо не бях сигурна дали ще се изпълни и как точно ще протече деня. За щастие, сутринта изглеждаше слънчева и приятна, та поне времето беше решило да е с нас този ден.

Благодарение на хубавото време се порадвахме и на красивите гледки, близо до апартамента ни, които бяхме видели само нощем до сега.

Както вече писах, Лисабон има чудесен градски транспорт, но за нас лично беше по-изгодно, а и доста по-удобно да се движим с таксита. Бях си свалила приложението Bolt, може да ползвате и Uber, цените са еднакви, с което си ги виках и не сме чакали повече от пет минути, като до първата спирка от днешния ден, кулата Белем, която е буквално на края на града, платихме 7 евро.

Кулата Белем е била построена за да служи като вход към града, но и за защита срещу нападения от реката. Укреплението е било стратегическо и за защитата на манастира Йеронимуш, който се намира наблизо.

Крал Жуау II Португалски е поръчал строежа на кулата, както и на замъка в Кашкаис. Някога, бреговете на Белем бил пазени от кораб, Гранде Нау. Той бил заменен от кулата, в последните пет години от управлението на краля.

Кулата Белем е построена между 1515 и 1521 г. от военния архитект Франциско де Аруда, който вече бил направил няколко крепости в Мароко, в земи, собственост на португалци. Влиянието на мавърското изкуство е видимо в деликатните декорации на арковидните прозорци и балкони, както и в куполите на наблюдателните кули.

През 1580 г., когато Лисабон бил завладян от испанската армия, опитваща се да се домогне до португалския трон, кулата била отстъпена на херцога на Алба. През следващите векове, тя била използвана главно като затвор, чийто подземни килии често се наводнявали.

През 1840-те, под влиянието на писателя Алмейда Гарет, кулата Белем била възстановена от крал Фердинанд II. По същото време били добавени и нео-мануелинските декоративни елементи.

Кулата Белем се смята за един от важните примери в мануелински стил, главно заради типични мотиви като армилярната сфера (символ на Мануел I), кръста на ордена на Христос или сложните оребрени трезори.

Бастиона има стая трезор, с отвори в 3,5 метровите дебели стени за 17 едрокалибрени оръдия. Отворения покрив в центъра на трезора е помагал за по-лесното излизане на пушека от оръдията.

Кулата била първото португалско укрепление с два етажа, от които е можело да се стреля, маркираща нова еволюция във военната архитектура. В основата ѝ могат да се видят изображения на диви животни, включително носорог, който се смятат за първата статуя на това животно в западна Европа.

Цената на билета е 8 евро, а за деца между 12 и 24 години е 4 евро, под 12 години е безплатно.

От тук тръгнахме към следваща спирка по маршрута – манастира Йеронимуш. За съжаление, отново бяхме посрещнати от огромна опашка, като не забравяйте преди да се наредите на нея, първо да си купите билети от будките в страни от входа, в градинката. Цената за възрастни е 12 евро, а от 13 до 24 години – 6 евро.

След като приключите тази работа, ви очаква ето това нещо, входа е при високата кула:

Манастира Йеронимуш е най-впечатляващия символ на силата и богатството на Португалия по време на Ерата на откритията. Крал Мануел I построил през 1502 г. място за уединение, където Вашко да Гама и екипажа му прекарали последната си нощ в Португалия, в молитви, преди да заминат за Индия.

Гробницата на Вашко била поставена на входа, както и тази на поета Луиш де Камоеш, автор на епичната творба The Lusiads, в която възхвалява триумфа на да Гама и спътниците му. Други велики фигури в португалската история, които са погребани тук са крал Мануел и крал Себастиао, както и поетите Фернандо Песоа и Алешандре Еркулану.

Манастира е бил обитаван от монаси от ордена на свети Йером, като главната им задача била да напътстват моряците и да се молят за душата на краля. Манастира е един от най-големите триумфи на европейската готика, като голяма част от характера му идва от сложните скулптурни детайли и морските мотиви. Този стил става известен под името „Мануелин“, стил, който служел за да се възхваляват „откритията“ на епохата.

Вътрешния двор е впечатляващ, всяка колона е украсена различно с резбовани спирали от въжета, морски чудовища, корали и други морски мотиви.

Тук се намира и входа към бившата трапезария, която има красив таван със сводове и декорации от плочки по стените, изобразяващи библейски истории.

Екстериора на църквата e просторен с осмоъгълни колони, богато украсени с релефи, а отвън има градина, направена през 1940 г., състояща се от плетове, подрязани във формата на различни гербове на Португалия. В центъра се намира голям фонтан, също декориран с гербове.

Наоколо има много приятен парк, както и крайбрежна улица за разходки. Съвсем наблизо е и Музеят на каляските, но ние нямахме време да видим и него. Плана беше да отидем до LX Factory, до който ползвахме градски транспорт, един от редките пъти.

Намиращ се почти точно под една от най-големите забележителности на Лисабон, моста „25 април“, е най-новото, интересно и непопулярно място в града – LX Factory.

Пазен скрит с течение на години, този стар промишлен комплекс, някога един от най-важните в града, е върнат към живот под формата на LX Factory е едно от най-креативните и иновативни места в страната. Обитавано от професионалисти в креативната индустрия, то служи и като сцена на различни събития, свързани с мода, изкуство, архитектура, музика и много други.

Първоначално превзет от малки бизнеси и художници, LX Factory е модерен арт център, в който можете да пазарувате в различни магазинчета, кое от кое по-интересни, както и да хапнете в някой от специализираните ресторанти. Както виждате по снимките, времето отново се развали, така че набързо се наложи да си намерим местенце на сухо. Седнахме в Ni Michi, ресторант за латино кухня, като ядохме бурито и такоси, препоръчвам. Цялото място е пълно с графити и има специфична атмосфера, на мен ми хареса много.

Тук също има произведение на художника Bordalo, за който писах в предните дни.

От тук се насочихме към площад Росио, за който писах вече няколко пъти, така че направо продължавам към следващата забележителност, но не преди да покажа няколко снимки 🙂

На няколко минути от площада се намира асансьора Санта Жуста. В сърцето на града, долната част на квартала Baixa Pombalina се разделя от горния Bairro Alto с рязко издигане от 45 метра. Още от ранните 1870 години, е имало предложения да се построи асансьор, който да улеснява изкачването. Първоначално бил направен такъв, движещ се по релси и теглен от животни, но през 1900 г. започнал строежа на днешния, вертикален. Открит от крал Карлос през 1901 г. и напълно функциониращ от 1902 г., Санта Жуста превозва хора до наши дни.

Елегантната нео-готическа желязна кула е проектирана от Раул Месниер ду Понсар, инженер от Порто, ученик на Густав Айфел.

Днес, асансьора работи по 16 часа на ден, седем дни в седмицата. Може да се качите до платформа над горната спирка, по спираловидно стълбище, където се намира кафене от което има прекрасни гледки към площад Росио, Baixa и целия Лисабон.

Опашката за качване, обаче, е безумна, ние чакахме повече от 15 минути без дори да помръднем, така че набързо се отказахме. Може да се стигне пеша до горната платформа, както и до руините на манастира Кармо. Опашка за слизане почти няма, но все пак трябва да имате билет. Цената в двете посоки е 5 евро.

Честно казано, аз доста се изнервих от поредната безумна опашка тук и решихме да отидем направо до руините на манастира и да не се занимаваме с асансьора. Може би , ако имах повече търпение можехме поне да слезем с него и да видим гледките, но просто нямах сили вече за чакане…

Разрушеният манастир Кармо е една от най-незабравимо красивите забележителности в Лисабон. Някога една от най-величествените средновековни сгради, сега стои като спомен за опустошителното земетресение от 1755 г., разрушило почти целия град. Покривът се срутил върху паството, дошло за литургията на Вси светии и никога не бил ремонтиран, но готическите арки все още стоят. По-голяма част от архитектурата датира от 1300-те, но Мануелиенските (португалска готика) прозорци и други детайли, са добавени през 16 и 18 век.

По чудо, по-голямата част от произведенията на изкуството в манастира оцелели по време на земетресението, и били разпределени из различните църкви в града. Въпреки това, много предмети от артистично и културно значение са останали и могат да бъдат видени около готическите арки и сакристията, които не били пострадали.

Малкият археологически музей на сакристията показва еклектична колекция, дарена от археолози през 19 век. Сред съкровищата от Португалия може да се видят римски „Саркофаг на музите“, готическата гробница на крал Фердинад I, бароковата гробница на кралица Мария Ана Австрийска, египетска мумия и зловещи перуански мумии на млади момче и момиче.

В една от залите на музея може да изгледате 15 минутна прожекция , разказвайки за шест вековната история на манастира, на английски и португалски.

Входа струва 5 евро, а за деца под 14 години е безплатно. Нямаше почти никакви хора тук, а си за мен си струва да се посети. Доста по-различно е от всички останали забележителности в Лисабон.

От тук тръгнахме на разходка из Bairo Alto, за да стигнем до друга интересна забележителност – фуникуляра Глория. Но преди да ви го покажа, малко снимки от квартала:

Работещ от 1885 г. фуникулярът Глория свързва площад Reastauradores с квартал Bairo Alto на върха на хълма само за 3 минути. Тръгва на всеки 12 минути в двете посоки. Първоначално е работел с водна контра тежест, но от 1915 г. работи с електричество. В днешния си вид е от 1920 г., когато бил боядисан в жълто, но често в днешни дни е покрит с графити.

Част от 275 м маршрут е улична художествена галерия, спонсорирана от общината, която е поставила седем панела през 2008 г. От тогава са канени различни художници, които легално да показват творбите си. Билети се купуват на място и струват 3.80 евро.

На горната спирка на фуникуляра се намира Мирадуро да Сао Педро де Алкантара, една от впечатляващите наблюдателни площадки в Лисабон. Представлява градина с панорамни гледки към целия град, замъка и централната част. Може да видите и карта от плочки азулехо, показваща най-големите забележителности, както и по-ниска градина с бюстове на герои и богове от гръцката и римската митологии.

За огромно мое съжаление някъде по това време силите съвсем ме напуснаха и се прибрахме за малко почивка в апартамента. Така или иначе бяхме планирали да посетим замъка Свети Георги на смрачаване, така че се имах малко време да се съвзема.

Както вече споменавах, апартамента ни се намираше в квартал Алфама, така че до замъка стигнахме пеша. Оказа се доста по-близо от очакваното, въпреки изкачването, а и района си заслужаваше да го разгледаме.

Тук попаднахме на тези симпатяги, които ме впечатлиха с находчивостта си 🙂

Замъкът Свети Георги може да бъде видян от почти навсякъде в града. Най-старите му части датират от 6 век, когато е бил укрепен от римляните, висготите, а по-късно и маврите. Служил е като кралска мавърска резиденция, докато първия португалски крал. Алфонсо Енрикес, го пленил през 1147 г. с помощта на европейските кръстоносци по пътя им за Светите земи. По-късно е посветен на свети Георги, патронния светец на Англия, ознаменувайки англо-португлаския договор от 1371 г. и ставайки кралски дворец докато друг (разрушен при земетресението) не бил построен на мястото на днешния площад Comercio.

Днес е оазис на спокойствието, но точно след главната порта се намира статуя на крал Алфонсо Енрикес и редица оръдия, напомняйки ни за оригиналната му функция. Останките от стария дворец, където са живели средновековните крале, днес е каменна сграда, в която има ресторант и малък археологически музей в три подземни зали (включително мястото, на което Вашко да Гама бил приет от крал Мануел през 1499 г., след пътуването му до Индия).

По-голямата част от крепостта е била разрушена през годините, особено след земетресението, но все още могат да се видят голяма част от стените и 18 кули, които са възстановени през ранния 20 век. Посетителите могат да се качат на стените и да се разходят, като от тях се разкриват прекрасни гледки към града.

Докато се мотаехме из околностите се стъмни, което пък ни даде възможност да се порадваме и на светлините на града.

От тук не ни оставаше друго, освен да тръгнем лека-полека да се прибираме, като взехме малко по-обиколен маршрут, позволяващ ни да видим и друга част от Алфама.