Последният ни ден във Виетнам 🙁
Колкото и да не ми се искаше, дойде и този ден, като ние за да го запълним изцяло, станахме още преди изгрев за да му се насладим пълноценно от кораба.
Естествено, гледките бяха толкова зашеметяващи, колкото очаквах!
След закуска отново ни заведоха на екскурзия, този път имахме възможност или да гребем с канута или да ни возят в по-големи лодки до един скрит залив в скалите.
Бяхме първи за деня, така че имахме възможност да се насладим на природата спокойно и да направим снимки без хиляди човека.
Най-забавната част беше, че по скалите покрай водата беше пълно с маймуни, които си живеят там и са свикнали, че когато дойдат лодките ще им се даде нещо вкусно. Чакаха ни с нетърпение, местните хора им даваха храна, но в някакъв момент стана скандал и дори бой между маймуните, опитаха се да се качат на една от лодките, хората се уплашиха, като цяло имаше адреналин 🙂
Следваше обяд на кораба и прибиране към сушата. Пътуването прекарахме излегнали се на слънце и поемащи за последно невероятната обстановка.
Ранният следобед се прибрахме в Ханой, полета ни за София беше чак късно вечерта, така че имахме още останало време за разходки. Багажа ни беше в хотела, така че спокойно тръгнахме към близкото The Note Cafe, кафене, цялото облепено с листчета за бележки, на които хора от цял свят са оставили послания. Като казвам, че всичко е облепено, имам предвид наистина всичко!
Посетихме и храмът Нгок Сон, намиращ се на малък остров в близкото езеро, свързан с брега чрез красив дървен мост.
Според стела в храма, строежа му започнал през 1841 г. В него се почита таоистко божество, което носи щастие и богатство на учените. Храмът е свидетел на редица събития през вековете, а през 2013 г. е признат за национален паметник.
Във виетнамската култура, костенурките се смятат за свещени животни, които символизират дълголетие, мъдрост и добър късмет. Тази вяра е дълбоко вкоренена в легендата за Хоан Кием, датираща от 15 век. Според нея императора имал магически меч след победата над Китай, но докато пътувал с лодка по езерото, златна костенурка излязла от дълбините и върнала меча на божествените му собственици.
В езерото наистина са живели огромни костенурки, като последната починала през 2016 г., а днес препарираното ѝ тяло може да се види в храма.
Тук имаше и човек, който изписваше свитъци с йероглифи за късмет и щастие срещу скромна сума.
Продължихме да се мотаем из живописните улички, като крайната ни цел беше отново Влаковата улица, този път обаче друга част от нея.
За влака разказвах подробно в предния пост, няма пак да досаждам, но този път седнахме на кафене съвсем близо до релсите. Във Виетнам пиенето на кафе е на голяма почит, като един от специалитети им е Яйчено кафе ( Egg coffee), което отговаря на името си и е буквално кафе с яйце в него. Въпреки, че звучи ужасно е доста вкусно, малко бие на крем карамел 🙂 Та поръчахме си това кафе и спокойно зачакахме влака.
Оказа се, че в тази част на улицата, когато влака наближи, местните супер набързо прибират столовете и масите, а клиентите набутват максимално близо до сградите. Много лесно се вижда как биха станали инциденти, защото влака минава изключително близо до вас! Преживяването е много забавно, вдига се адреналина, но все пак трябва да се внимава!
Времето си напредваше, така че се насочихме към хотела, от който щяха да ни вземат за да ни закарат до летището. По пътя за последно се дивихме на тази невероятна култура и толкова различен живот от нашия. Мога честно да си призная, че нищо не би могло да ме подготви за това, което видяхме тези дни, но и че беше най-впечатляващото и различно пътуване в живота ми!
Очарована съм и оставих част от сърцето си тук, ще се върна задължително, толкова много неща останаха непосетени!
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
