Хайлендс
След вчерашния прекрасен, но доста изтощаващ ден, днешния беше предвиден с по-малко забележителности, но за сметка на това по-дълго пътуване 🙂
Всеки фен на Хари Потър, а и не само, знае за Хогуортс Експрес и за знаковата сцена, в която парния локомотив минава по красив виадукт. Е, нямаше как да планирам пътуване до Шотландия и да пропусна това място 🙂
Нарича се виадукта Гленфинан (Glenfinnan Viaduct) и е построен през 1890-те. Днес, не през цялата години все още по него минава Якобиткси влак, два пъти в деня, между Форт Уилям и Малаиг. Много е важно да изберете в коя посока искате да видите влака, защото от това зависи в колко часа трябва да отидете на място. Аз лично препоръчвам западната гледна точка (лесно се вижда в гугъл мапс), като ние решихме да го видим сутринта.
До виадукта има голям паркинг, но е силно препоръчително да отидете поне час по-рано за да има места. От паркинга има около двайсетина минути до мястото, като накрая си има изкачване. Имайте предвид, че ще стоите на склон на планина, не е удобно, а често е и кално.
Ние чакахме в тази среда, като едва намерихме къде да поседнем за малко:
Събра се доста солидна тълпа и десетина минути след уреченото време, влак се показа. Разочарование веднага премина през всички, защото не бълваше никаква пара, но явно машинистите си знаят упражнението. Спряха в началото на виадукта, събраха достатъчно сили и с пълна мощ минаха покрай нас, бълвайки пара до дупка. Гледката, атмосферата и усещането бяха неповторими!
След като успяхме да видим тази гледка, вече успяхме да се насладим и на самия виадукт и района около него, който също е много красив. За късмет видяхме и диви елени да си пасат на една полянка.
Срещу виадукта се намира езерото Лох Шиел (Loch Shiel), a на неговия бряг е монумента Гленфинан. Построен е през 1815 г. в чест на смелостта на местните хора, които са загинали в Якобитското въстание. Можете да се качите на върха му и да се насладите на красиви гледки. Билети за него се купуват от сувенирния магазин до паркинг, а в него намерихме едни от най-красивите сувенири в цяла Шотландия и то на много прилична цена.
От тук следваше голямото пътуване, защото следващата ни спирка беше замъка Ейлин Донан (Eilean Donan), на границата с Айл ъф Скай (Isle of Sky), който оставих за друго пътуване.
Намира се на около час и половина от Форт Уилям, на остров между три езера и е една от най-разпознаваемите забележителности на Шотландия.
Първата крепостна сграда е построена на острова през 13 век, защитавайки бреговете от викингите, които нападали и контролирали голяма част от северна Шотландия.
През вековете, замъка се е разширявал и смалявал няколко пъти. Средновековния е бил най-голям, с кули и защитна стена около целия остров. Към края на 14 век, района на замъка бил намален до една пета от първоначалната му големина, може би заради нуждата от много мъже да го поддържат.
Ейлин Донан имал роля и в Якобитските въстания, която довела до неговото разрушаване. Бил обстрелван в продължение на три дни от англичаните и след превземането му били открити 343 варела с барут, които били взривени и разрушили каквото е било останало.
Следващите двеста години руините на замъка стоели изоставени, докато подполковник Джон Макрае-Гилстрап купил острова през 1911 г. Той посветил 20 години в реконструкцията на Ейлин Донан, връщайки го към предишната му слава. Сградата била реставрирана и официално завършена през 1932 г.
Можете само да дойдете и да го снимате отвън, но ако искате може да го разгледате и отвътре. За съжаление не може да се снима, но лично на мен ми беше интересно.
Както се вижда по снимките времето беше прекрасно, така че прекарахме доста време и в кафенето на замъка, където отново се натъпках с любимите ми скоунс със сладко. Не мога да ви опиша колко ги обичам и колко са вкусни!
По пътя към замъка видяхме едно доста интересно гробище и нямаше да съм аз, ако на връщане не спрем да го разгледаме. Не можах да намеря никаква интересна информация за него, но беше сред страхотен район и доста красиво!
Вече беше станало късен следобяд, нищо че слънцето печеше все едно е обяд. Тук не се стъмва до много късно през лятото, което нас много ни объркваше. Потеглихме към апартамента ни, като на влизане в града спряхме на брега на езерото (езера има буквално навсякъде), за да видим едно симпатични останки от кораб.
Няма някаква интересна история покрай него, но стават красиви снимки, особено с Бен Невис като фон.
О, забравих да добавя, че Форт Уилям се намира в подножието на Бен Невис, най-високата планина в Кралството със своите 1345 м, привличаща много туристи.
С тази разходка приключи и поредния впечатляващ ден, като утре отново потегляхме надалеч.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
