Вторият ни ден в Единбург започна с типичното време, което може да очаква човек от Шотландия. След като вече бяхме обиколили голяма част от забележителностите, за днес остана по-спокойна и лежерна програма.
Бяхме решили да отидем до Dean village и да се разходим по реката, но не и преди да закусим и да пием от любимия ми английски чай. Имаме си любими вериги кафенета на Острова, не знам на вас кои са ви, но ние сме фенове най-много на Nero 🙂 Там синът ми дори си има любим сандвич, който яде абсолютно всеки път 🙂
След като свършихме тази важна работа поехме и към Dean Village, тихо и живописно кътче, разположено край маршрута Water of Leith, само на 20-тина минути пеша от центъра. В продължение на повече от 800 години селището е било оживен център за мелене на зърно, преди да се превърне в спокойно място за живеене с емблематични каменни къщи от XIX век и впечатляващия комплекс Well Court.
От тук продължихме по алеята Water of Leith, която минава покрай едноимeнната река, и стига чак до вливането ѝ в океана с дължина от около 20 км.
Маршрута е много приятен, равен и спокоен. Може да видите St Bernard’s Well, построен през 1790-те! Проектиран е от шотландския художник Александър Насмит и представлява паметник с купол, поддържан от десет колони, а между тях статуя на Хигия, гръцката богиня на здравето. Водата от минералния извор била популярна заради лечебните си свойства от средата на 18 век до затварянето на кладенеца през 1940 г.
Следващата ни спирка беше една живописна уличка, Circus Lane, кокетна, с много цветя и предлагаща красиви гледки.
Аз съм голям фен на книжарниците по света, а и вече се бяхме поизморили, така че се насочихме към една от най-красивите Waterstones, която съм посещавала. Намира се на Princess Street, точно срещу замъка и има изключително красиво стълбище и още по-красива гледка.
Тук, както и на всяко място, на което имах възможност, ядох скоунс със сладко, просто го обожавам! Естествено, не се разминах и без книги, като дори успях да си намеря албум на Макинтош, брилянтен архитект и художник, родом от Шотландия.
Времето драстично се влошава и дъжда не даваше никакъв признак, че ще спира, така че решихме просто да се приберем за кратка почивка и да посъберем багажа преди да тръгнем на голямото пътуване утре. Тъй като едно от големите желания, които имахме да видим тук бяха хайлендските крави, предварително бях направила проучване къде има. Оказа се, че в Единбург ги отглеждат в хотел, който се намираше на десетина минути от апартамента ни.
За съжаление, дъжда не спираше, но ние все пак решихме да си опитаме късмета. Все пак още от България се бяхме екипирали с дъждобрани, знаехме къде отиваме и точно този дъжд нямаше да спре срещата ни с така лелеяните крави 🙂
Стигнахме ние до ливадите на хотела, влизаше се безпрепятствено, но кравите бяха решили, че ще спят и изобщо няма да ни обърнат внимание! Постояхме малко, порадвахме им се отдалеч и с подвити опашки се прибрахме 🙂
След тази злощастна среща дойде време и за последната част от плана ни, а именно взимане на колата под наем от летището. До там стигнахме отново с такси, а на гишето ни изненадаха, че са ни ъпгрейднали с най-голямата възможна кола. Там се зарадвахме, защото ще се разполагаме удобно, заедно с целия ни багаж, но след десетина минути каране по пътищата горко съжалихме.
Като цяло пътищата тук, освен магистралите са максимум за кола и половина, а най-често за една 🙂 Разминаването е на магия, а скоростното ограничение е около 60 км/ч! На шофьора ни му побеляха косите, особено из Хайлендите, но за тях по-късно.
Та, взехме си колата и първата ни спирка с нея беше Мидхоуп Касъл, малък исторически замък в Шотландия, който става световно известен като Лалиброх (Lallybroch), семейният дом на Джейми Фрейзър в сериала Outlander. Любопитното е, че сградата не е типичен огромен средновековен замък, а шотландска кула-къща, жилище на местен земевладелец, съчетаващо дом и защитна функция.
Голямата причина толкова туристи да го посещават е, че в Outlander Midhope Castle играе ролята на Lallybroch / Broch Tuarach, родовия дом на Джейми Фрейзър. Именно тук са заснети външните сцени на дома му.
Може да се посещава срещу 9.50 паунда, но ние отидохме след работно време. Все пак от входа му се вижда прочутата алея, както и се вижда цялата сграда, така че бяхме доволни.
От тук вече тръгнахме и към главната ни цел, заради която взехме колата тази вечер, а не на следващaта сутрин, а именно The Kelpies.
Издигащи се на 30 м, Келпитата стоят величествено над всичко около тях и отдават почит на шотландските работнически коне, които са теглили баржите по каналите и са работели в полята, около района, в който са иградени. Извисяващи се над новото разширение на канала, свързващ се със Северно море, Келпитата са резултат от уникална колаборация с художнима от Глазгоу Анди Скот. Отнел близо десетилетие, проекта трансформирал 350 хектара неизползвана земя в оживен парк, морски център и Келпитата в центъра.
Те са най-голямата статуя на коне в света, а самите Келпита са променящи формата си водни духове от шотландската митология.
Бях гледала снимки колко красиво осветени са вечер, затова и дойдохме към 9.30 вечерта. Дъжда не спираше да вали, но ние не му обръщахме внимание. Чакахме повече от час да се стъмни, но явно не си бяхме направили домашното, защото се оказа, че тук лятото почти не се стъмва! Или по-скоро се стъмва само за няколко часа нощем… Та, не можахме да ги видим в пълния им блясък, но въпреки това бяха впечатляващи, препоръчвам да се разходите до тук, ако идвате в Единбург.
По-тъмно небе така и не видяхме в Шотландия и така приключи и вторият ни ден тук. На следващата сутрин тръгнахме на голямото пътуване, правейки един кръг из страната.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
