Въпреки, че имахме изключително кратък престой в Камбоджа останахме очаровани от държавата и главно от хората ѝ.
Днес пътувахме обратно към Виетнам, но чак следобяд, така че имахме още малко време, този път за разходка из Сием Реап.
Закусвахме в хотела, отново прекрасна храна, като не мисля, че някога съм яла толкова плодове, колкото на това пътуване 🙂
Първата ни спирка след като си взехме багажа, напуснахме хотела и потеглихме с бусчето на екскурзовода, беше фабрика за произведения на изкуството, типични за района. Специално за нас направиха демонстрации на някои от начините на рисуване и различните занаяти, като накрая имахме възможност да си купим нещо, ако искаме. В цялото фабрика бяхме само ние и отношението, както навсякъде тук, беше прекрасно.
Този тип посещения са типични за абсолютно всяка екскурзия, но няма как. Хубавото беше, че тук поне беше интересно и различно.
Най-впечатляващо, поне за мен, беше че майстори от фабриката участват във възстановяването на скулптурите и храмовете в Ангкор Ват.
След може би около час прекаран тук, отидохме до централния пазар в града, което вече беше изключително екзотично и впечатляващо преживяване. Тук като цяло няма магазини за храна, така че всичко се купува прясно от пазара.
Продукцията се предлагаше или на земята, или на маси, като продавачите стояха между стоката си. Освен продукти, може и да се храните тук, като отново се готви на място. Хигиената я няма никаква, но явно на никой не му прави впечатление 🙂 До една от сергиите беше паднала риба и се мяташе по земята, но на никой не му пукаше и просто си я прескачаха 🙂
Това е само част от храната, която се предлагаше тук, като най-хубавото беше, че екскурзовода ни разказваше подробно за всяко нещо, което го попитахме и ни беше интересно.
А ето и как изглеждат местата за бързо хранене, просто на пътеката в пазара, все едно си си изнесъл тенджерите от вкъщи 🙂
Впечатляващо беше, че освен храна, тук може да си свършиш всичко, което ти е нужно. Имаше магазини за дрехи, фризьорски салони, шивач, просто всичко, за което се сети човек.
От тук отидохме да видим мемориал за може би най-тъмната част от историята на Камбоджа – лагер за политически затворници по времето на режима на Червените кхмери. Не е нужно да казвам колко зловещо и ужасяващо беше, но е важно да се помнят тези времена.
Лагера е възстановен както е изглеждал, като подробно са описани всички зверства и ужасии, които са преживявали хората. Разказите от оцелели, има доста снимки, както и картини, рисувани от тях. Жертвите на режима са около три милиона души, повече от една трета от населението на Камбоджа, като страната още се възстановява.
Нямах сили да правя снимки, просто това, което виждате е изключително ужасяващо и безумно…
След това посещение отидохме на летището, като ни очакваше полет за Дананг, обратно във Виетнам.
От Камбоджа излетяхме в прекрасно време, но в Дананг ни чакаше страхотен порой. Хотелът ни се намираше в Хой Ан, като до там стигнахме за горе-долу толкова време, колкото летяхме 🙂 Тук отново ни чакаше екскурзовод, като за него мога да кажа, че беше единствения, от който изобщо не бяхме доволни.
Хой Ан е бил важно пристанище за повече от 2000 години, прерастнал от малко селище през II век до силен международен търговски център през 16 век. Служил е за търговия на подправки на кралство Чам, място зазаселване на търговци от династия Минг, както и войници от Китай и е приемал търговци от арабския, европейски и азиатски свят с течение на векове.
Обявен е за обект на ЮНЕСКО през 1999 г., като старата част на града е запазила оригиналната си архитектура и планиране. Дървените къщи и старомодни витрини са боядисани в мрачно жълто, а бугенвилии падат от френските балкони.
Нашият хотел се намираше на реката, малко далеч от центъра, но пък на спокойно и красиво място. За щастие, когато се настанихме и си починахме малко дъжда беше спрял, та имахме възможност да се разходим из града. Тук ползвахме само таксита, като е най-добре да ви ги извикат от хотела.
Хой Ан е известен най-много с прекрасните фенери, които осветяват целия град, като гледката вечер е прото изумителна. Честно мога да кажа, че това беше един от най-магическите и красиви градове, които съм виждала.
Въпреки, че дъжда спираше и започваше стотици пъти, нищо не ни попречи да се разходим из тъмните улички и да се насладим изцяло на крастата му.
По реката, пресичаща града, преминават много лодки, които предлагат кратка разходка и възможноста да пуснете фенери със свещ по реката. Дори не мога да ви разкажа колко великолепна беше гледката и, за мен, е просто задължително да го преживеете, ако сте тук.
С напредването на вечерта обаче дъжда се засили бая и въпреки, че беше топло не ставаше за разходки. Наложи се даже да притичваме през малките улички, като не успявахме да избегнем локвите, та за капак се и понаморихме, но всичко напълно си заслужаваше.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
