Още от първия миг, в който видях че WizzAir пускат полети до остров Сардиния, реших, че задължително трябва да се дотътрим до там. Не знам дали помните, но преди няколко години и Wizz и Ryanair имаха полети до няколко гръцки острова, които аз докато се реша да летя, взеха че спряха. Така че, сега хич не ми се рискуваше 🙂
Нямах никаква идея какво точно може да се види, но дори и само плажове да бяха, щях да съм доволна. Оказа се много интересен и красив остров, за който времето не ни стигна по никакъв начин 🙂 Но всяко нещо по реда си…
Полетът ни беше на 31.08, като както и се очаква за край на лятото, излетяхме с леко закъснение. Пътуването продължи около два часа, съвсем спокойно и безпроблемно. А, забравих да кажа, че дестинацията беше Алгеро, един от големите градове на острова, намиращ се в северозападната част. Летището е мъничко, но нас така или иначе ни трябваше само да си намерим фирмата за коли под наем. Казва се B-Rent и ги препоръчвам веднага. Ние винаги правим резервациите за коли през Rentalcars, а застраховката от самата компания. Този път бяхме приятно изненадани, че на гишето не само ни ъпгрейднаха колата за по-висок клас, но и ни включиха втори шофьор безплатно. Така че, ако ви трябва кола в Сардиния, задължително ги проверете.
Летището се намира на около 20 мин от Алгеро, като имайте предвид, че паркирането навсякъде из градовете е пълен кошмар. Апартамента, който бяхме резервирали ни предложи място в частен паркинг на няколко преки, който се оказа животоспасяващ. Давам линк към апартамента, беше много близо до центъра и доста удобен.
Казва се B&B Dabi, намерих го в booking, като освен всичко останало, предлагаха и закуска в съседно кафене.
Вече беше станало доста късно, а ние бяхме гладни, така че само хвърлихме багажа и се насочихме към центъра на Алгеро. За наше щастие той беше на около 5 минути пеша, като седнахме буквално в първото заведение, което ни се изпречи на пътя 🙂 Оказа се чудна находка, всичко което поръчахме беше вкусно, а цените напълно нормални.
Кухнята на Сардиния хем е италианска, хем е различна от всичко, което съм яла в тази държава. Първата снимка е на талиатели с мастило от сепия, червена риба тон и чери домати, а втората е на специална паста, fregola, типична за Сардиния и напомняща много на кус-кус. Освен това почти всичко, което се предлага по ресторантите е с морски дарове.
След като хапнахме направихме няколко бързи тегела по уличките, но бяхме изморени и се прибрахме да почиваме.
На другата сутрин започна и истинската част от програмата ни – пътуване до една от най-големите забележителности на Сардиния, плажът Ла Пелоса. Голяма изненада за мен беше движението по пътищата, явно толкова съм свикнала с безумията в България, че тук всички шофьори ми се сториха извънредно спокойни и търпеливи. Като цяло нямаше много движение, а самите пътища бяха чудесно поддържани и шофирането беше истинско удоволствие. Паркирането вече е друга работа, но за това след малко 🙂
Ла Пелоса се намира в северозападния край на острова на около час и половина от Алгеро, близо до градчето Стинтино. Още когато го наближите ще се изумите от невероятно синята вода, контрастираща с бяла пясък.
След това обаче, ще забележите стотиците паркирали коли, и от още в 10 сутринта. Ние паркирахме на едни от последните места на улицата (има си обозначение, както и хора, които ви упътват и помагат). Цената на час е 1,50 евро, като се плаща при оставяне на колата и трябва да си прецените колко време ще стоите.
Ла Пелоса, освен много красив е и с най-странните изисквания за посещение. Трябва да си резервирате място предварително, като аз се опитвах с месеци, но така и не успях. Ако нямате резервация не можете да влезете, но за мен това изобщо не беше проблем, защото на метри от него има редица други красиви плажчета, от които имате абсолютно същата гледка и вода.
Ние избрахме да спрем на Spiaggia della Pelosetta, който беше по-скалист, но и доста по-спокоен. Като цяло имаше супер много хора в този район, както и очаквах.
Тук си наехме шезлонги, като цената започваше от 40 евро за първа линия. За голямо мое съжаление духаше стабилен студен вятър, водата също беше хладна и аз не можах да се отпусна достатъчно като за плаж. Иначе мястото е много красиво, а до кулата, която виждате можете да отидете и без плуване.
Районът на Ла Пелоса има дълга и впечатляваща история, простираща се чак до древни времена. Първоначално е бил обитаван от нурагите, които са оставили редица археологически обекти и руини. Те са известни с каменните си кули, които все още могат да се видят из целия остров.
През Средновекоеието Стинтино се превръща в малко рибарско селище. Жителите му се издържали от морето, а районът около Ла Пелоса бил популярно място за хвърляне на мрежи. Всъщност, името „Ла Пелоса“ идва от испанската дума „pelusa“, означаваща „рибарска мрежа“.
Чак през 20 век Ла Пелоса става популярна туристическа дестинация. През 1960-те италианското правителство започнало да инвестира в инфраструктура из цялата страна, като Стинтино също получил средства. Построен бил път, който свързал селото с останалата част на острова и веднага започнал строежа на хотели и ресторанти.
Въпреки всичко, районът все още се е запазил много чист. Аз лично не бих препоръчвала да отидете на платения плаж, на ден се резервират 1000 места и тъпканицата беше неописуема. При нас беше доста по-спокойно, но като цяло мога да кажа, че почти всички плажове които посетихме бяха по-претъпкани, отколкото ми се искаше…
На тази снимка може да видите тълпата на Ла Пелоса и колко по-спокойно е на по-малкото свободно плажче.
До обяд постояхме тук, но на мен ми беше хладно и дискомфортно и решихме да се преместим по на юг и по на завет. Следващия плаж, който посетихме беше Spiaggia del Lazzaretto, намиращ се съвсем близо до Алгеро. Тук духаше много по-малко, а плажът беше пясъчен и плитък. Естествено отново имаше супер много хора, но успяхме да си намерим място къде да си разпънем хавлийката. На снимките се вижда заливче до големия плаж, него самия не съм снимала, защото беше просто препълнен.
Постояхме и тук няколко часа, но времето започна да се разваля и да предвещава буря, така че решихме да ходим към другата част от плана – до планинския нос Capo Caccia, от където искахме да гледаме залеза.
По пътя спряхме да видим една от най-големите забележителности тук – нурагето Палмавера.
Нурагическата цивилизация била местното население на Сардиния, която живяла на острова от Бронзовата епоха до късната Римска ера. Името им идва от уникалните сгради, в които живели наречени „нураге“. Има около 7000 нураги на острова, в различни степени на реставрация.
Палмавера е много добре запазен комплекс, с някои уникални черти, които го правят важен археологически обект. Целият комплекс, състоящ се от около 50 колиби за обикновените хора, както и главните сгради, запазени за важните хора от клана, е бил четири пъти по-голям.
Най-лесно до него се стига с кола, има си паркинг, а билета струва 5 евро.
Вече се беше заоблачило сериозно, аха-аха да завали, така се насочихме към последната ни точка. Капо Качиа е впечатляващ, висок скалист нос в северозападната част на Сардиния, известен с драматичните си варовикови скали, спиращи дъха гледки към Средиземноморието и мрежа от морски пещери.
Освен невероятните гледки, другата голяма забележителност тук е Пещерата на Нептун, като слизането до нея е не по-малко впечатляващо.
Първоначално моята идея беше да слезем до някъде по стълбите и да видим гледките, без да влизаме вътре. Оказа се, че това е невъзможно. До тях се стига само с билет за пещерата, като ние дори хванахме последния възможен час.
Стълбището L’Escala del Cabirol било построено специално за да улесни стигането до пещерата. По принцип до нея може да се стигне и по вода, но хората са искали да не зависят от капризите на морето. Съоръжението било открито през 1954 г., дълго е 400 метра и се вие зигзагообразно покрай ужасяващите скали на 119 метра височина. Стъпалата са над 600 на брой.
Аз лично умрях от страх, даже спрях на няколко метра от входа на пещерата и просто не можах да продължа… Ей това беше крайната ми точка, не можах да се преборя със себе си и да сляза покрай тези парапети.
За щастие, мъжа ми не е толкова страхлив, той влезе в пещерата, та имам снимки и от там 🙂
Пещерата е една от най-големите морски пещери в Италия. Образувала се е преди два милиона години, а вътре може да видите зали с поразителни карстови формации, бял пясъчен плаж и огромно подземно езеро. Открита е от рибар през 18 век и скоро се превърнала с туристическа атракция. Простира се на около 4 км и е на морското равнище.
На връщане нагоре ни съпровождаше красивия залез, който не успяхме да видим докрай, защото хоризонта беше покрит с облаци. Въпреки това, гледките бяха смайващи.
Цената на билета е 18 евро, а работното време е от 09 до 18 ч. всеки ден.
След като се насладихме на страхотните гледки и си направихме кардиото за деня по тези стълби се прибрахме в Алгеро.
Веднага отидохме да търсим хапване, като този път не мога да препоръчам ресторанта, в който седнахме. Абсолютно нищо, което поръчахме не ми хареса, така че ще ви го спестя. Показвам само малко снимки от настроението вечер по уличките, защото на следващия ден потегляхме към другия край на острова и имахме нужда от почивка.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
