Това беше третият и ни последният ни ден на езерото, от това кратко, но запомнящо се пътуване. Станахме рано сутринта, напуснахме апартамента си и отидохме да закусим във Варена, градчето, което ми хареса най-много от всички, които посетихме.
Хапнахме на брега на езерото, с една от най-хубавите гледки, които може да получите тук.
Тъй като нямахме много сигурен план за деня, решихме първо да се разходим до вила Монастеро, може би най-голямата забележителност в градчето. Вилата е резултат от трансформацията на женски цистериански манастир, посветен на Дева Мария, построен в края на 12 век. Най-важни за сегашния вид на комплекса са семейство Де Марчи.
През 1939 г. била дарена на държавата от Де Марчи със задължението да се грижат за нея и да я използват като културна институция с обществен интерес. Четиринайсет години по-късно е построен Конгресния център, в който все още се провеждат културни и научни конференции, включително летни курсове на престижното „Италианско училище по физика“, от което са излезли повече от 60 нобелови лауреати.
Цената да посетите къщата-музей и градините е 13 евро, а само на градините – 10. За съжаление, когато ние бяхме там в къщата имаше някакво събитие и разгледахме само градините. Все пак ще разкажа набързо за самата сграда и ще покажа снимки от официалния сайт.
Маршрута на музея покрива 14 стаи, позволявайки на посетителите на се възхитят на оригиналните декорации и мебели. Сред най-известните стаи са Сала нера, в нео-ренесансов стил, Сала дела музика, Салотино Морнико, Сала роса с гоблени и мебели в стил нео-рококо и Сала Ферми, в която физика Енрико Ферми е провеждал последните си лекции през 1954.
Бижуто на тази елегантна сграда е прекрасната градина, богата на редки и екзотични ботанически видове, която се простира на почти два километра покрай брега на езерото от Варена до Фиумелате. Всяка година около 100 000 посетители се потопят в пътуване от цветове и миризми, благодарение на различните местни и екзотични дървета – повече от 900 вида.
Паркът като цяло е важна природна атракция, резултат от векове промени, благодарение на които стръмните брегове са адаптирани. Вида, който има днес е благодарение на работата на семейство де Марчи и Уолтър Кийс. Богатият предприемач от Лайпциг купил резиденцията през 1897 г. от собствениците, които наследили семейство Морнико, отговорни за строежа на вилата.
Въпреки, че не всичко беше цъфнало в най-добрия си вид, разходката ми хареса много и препоръчвам да не пропускате вилата и Варена като цяло.
Тъй като нямахме много време преди да се наложи да хванем влака за Милано, от където щяхме да се прехвърлим към летището на Бергамо. Все пак имаше достатъчно, че да не можем просто да се разходим из градчето, така че решихме да видим и една малко по-странична и по-малко посещавана забележителност – Castello di Vezzio.
Той се намира доста високо над селото, като ако искате можете да се качите пеша, но ние носихме багаж и нямахме никакво желание да проверяваме дали детето ще има сили за толкова ходене. Затова доста мързеливо взехме Uber, който ни в края на малко селце в подножието на замъка. От там има добре маркиран маршрут и за по-малко от десет минути стигате до входа. Билета струва 5,50 евро, а за деца под 12 години – 3,50.
Произхода на замъка е все още неясен, изгубен в мъглите на времето. Предполага се, че първите хора, които са се населили по брега на езерото веднага са забелязали изключителното място на крепостта и тактическото ѝ предимство над вражески атаки. Всъщност, от върха на хълма може да се види целия район, в който днес се намира Варена, както и центъра на езерото.
Може да се предположи, че тук е имало селища, може би укрепени, в края на V или IV век, въпреки че със сигурно може да се каже, че е била построена римска крепост.
През Средните векове замъка и Варена сплели съдби. Заради честите атаки от Комо, жителите на селото често се спасявали в замъка, който бил защитен от стени, простиращи се от върха на хълма до бреговете на езерото, ограждайки жилищна зона.
Преди 17 век кулата била собственост на църквата „Свети Георги“ във Варена, докато през 1600 г. свещеник от селото и херцог Марчино се скарали. Като следствие замъка започнал да се отдава под наем, като след много смени на собственост в момента е на семейство Грепи. От 1994 г. замъка е даден под наем организация, която се грижи за красотата му, като също така организира различни инициативи в него.
Гледките от горе бяха невероятни, а като добавка имате и доста интересни призрачни фигури, които допълват атмосферата.
Времето напредваше и трябваше лека полека да тръгваме към влака. Решихме да слезем пеша вместо да викаме такси, като си признавам, че разходката беше приятна. Минава се по широка пътека между къщи, а навсякъде беше пораснал див чесън и миризмата беше интересна 🙂
Взехме си вече познатия влак, като този път до централната гара в Милано, от където си взехме автобус до летището в Бергамо. Полетът ни беше навреме и си пристигнахме в София скоро.
Като цяло мога да кажа, че съм много доволна от краткото ни пребиваване на езерото Комо, като просто не мога да препоръчам достатъчно Варена пред прехваления Беладжо. Задължително не пропускайте големите вили на другия бряг и като цяло дайте си време просто да се насладите на спокойствието и красотата на езерото!
Очаквайте следващия ми разказ и не спирайте да пътувате!
