Езерото Комо -ден втори

След като предния ден бяхме разгледали прекрасното градче Варена, дойде време и на останалите по брега на езерото Комо.

Още от сутринта беше грейнало слънце и времето изглеждаше прекрасно за разходки. Първата ни стъпка беше да си хванем влака за Варена за да можем от там пък да вземем ферибот до следващото градче от списъка, а именно Менаджо.

Билети могат да се купят онлайн или на място, като много препоръчвам да си проверите разписанието и цената. Ферибота дойде навреме и с още няколко човека се натоварихме към отсрещния бряг на Комо, като пътуването отне около 15 минути.

Менаджо е поредното чаровно малко градче по езерото, като освен прекрасната крайбрежна улица, можете да разгледате и няколко забележителности.

Църквата „Света Марта“ се намира близо до пристанището и трябва да обърнете внимание на историческите барелефи отвън. Тук се намира и каменна арка от 15 век с изображение на замъка Менаджо, който се е превърнал в общинския герб. Вътре в църквата има интересни картини от 17 век.

Други заслужаващи си посещение са църквите „Свети Стефан“ и „Свети Карло“. Ние просто се поразходихме по уличките, закусихме и пихме кафе на слънце. Тъй като бяхме дошли преди започването на туристическия сезон, по-голяма част от заведенията не работеха, особено тук. Доста трудно намерихме нещо за хапване, защото не искахме да сядаме в кафене и да губим време, а просто да си вземем нещо на крак и да продължим нататък. Имайте го предвид, ако дойдете тук преди средата на април 🙂

От Менаджо продължихме към следващата ни спирка, вила Балбианело, с автобус C10, билетите се купуват онлайн, а еднократни и от шофьорите. Пътуването отне около 20 минути, до градчето Ленно, от където вече се ходи пеша към вилата. Минава се през красив парк покрай брега на езерото, като навсякъде има табели. До вилата пеша се ходи около 20 минути, като на места имаше изкачване.

Вила Балбианело е построена в края на 18 век от кардинал Анджело Мария Дурини, на мястото на стар францискански манастир. През 19 век, след смъртта му, вилата става собственост град Луиджи Поро Ламбертeни, негов внук.

След няколко смени на собственост, вилата е купена от Бътлър Еймс, през 1919 г., американски войник и бизнесмен, който я възстановява до първоначалното ѝ великолепие. По-късно, през 1974 г. наследниците му я даряват на известния предприемач и изследовател Гуидо Монцино. Той я украсил с богата колекция от артефакти, които е намерил по време на експедициите си. През 1988 г. Монцино починал и дарил вилата на държавата.

Днес може да се посещава през по-голямата част от годината, а билета е 13 евро за възрастни и 10 за деца над 6 години.

Целият комплекс се състои от две жилищни сгради, църква и портико, където могат да се организират сватби и специални събития.

Най-впечатляващата част на вилата са огромните градини, които заобикалят сградите, с величествени горски дъбове, оформени като чадъри за да може да се виждат красивите гледки към езерото.

Интериора на сградите може да бъде видян само с организирана обиколка и показва английска и френска мебелировка, датираща от 17 и 18 век, ценна част от наследството на бившите собственици. Могат също да се видят богата колекция картини върху стъкло, както и много скулптури и етнически артефакти. Много от тях са от Монзино, който е бил и лидер на първата италианска експедиция до връх Еверест.

Във вилата са снимани доста филми, като най-известните от тях са „Междузвездни войни: Епизод II – Атаката на клонингите“. Тук е снимана сцената с целувката между Анакин Скайуокър и Падме Амидала.

Сниман е и един от филмите за Джеймс Бонд – „Казино Роял“, както и „Месец покрай езерото“, романтичен филм с Ума Търман.

Разходихме се добре из градините и решихме вместо да ходих пеша обратно, да се възползваме от предлаганото кратко пътуване с лодка до Ленно. Плащаше се на място, мисля че беше по 6 евро на човек, като лодката тръгва от едно малко кейче под църквата. Въпреки, че пътуването беше кратко, беше доста приятно и препоръчвам.

В Ленно хапнахме набързо и взехме отново автобус, този път обратно към Тремецо и вила Карлота. Вилата има красива ботаническа градина и историческа вила-музей. Построена е в края на 17 век от миланския маркиз Джорджо Клеричи. Билета струва 15 евро, за деца над 6 години – 6 евро.

През ранните 1800 години, Джовани Батиста Сомарива купил редица шедьоври от най-добрите художници по онова време, включително Антонио Канова и Бертел Торвалдсен, чиито творби са най-важната част от сегашната експозиция на музея.

На втория етаж може да се видят личните апартаменти, мебели и предмети на принцеса Шарлота, на която била подарена вилата като сватбен подарък, когато се омъжила за Георг II, херцог на Саксония-Майнинген.

Мраморната стая е най-голямата и най-впечатляващата във вилата, украсена с богата орнаментална схема, която се развива по арковидния таван. От тук започва и обиколката за посетителите.

Залата Паламед е избрана от Джовани Сомарива за да показва един от шедьоврите на колекцията му, статуята на Паламед oт Антонио Канова. Направена е в Рим през 1803-1808 г. и изобразява героя от гръцката митология.

Георг II от Саксония-Майнинген поръчал подновяването на декорацията на няколко стаи във вилата около 1910 г. В тази стая, вдъхновена от помпейските картини, с характерните им червени тонове и ренесансовата гротеска.

В Наполеонската стая може да се видят портрети на някои от членовете на Наполеонското семейство и са оградени от редица принтове на Фасти, документи за подвизите на Бонапарт в мирно и военно време, от първата му италианска кампания през 1769 г. до победата срещу цар Александър I от Русия.

Още с качването към втория етаж на вилата ще останете изумени от красотата на стълбището и гледките към езерото.

В Стаята на принцеса Шарлота се усеща присъствието на Пруската принцеса, образована и изискана жена, обучавана в двора в Берлин. Може да видите и неин портрет на около двайсет години, година след брака ѝ с Георг II. Някои от мебелите датират от периода след смъртта ѝ и показват на вкуса на другите две съпруги на Георг – Феодора и Елен Франц.

Различните стилове и материали в Червената всекидневна са комбинирани чрез мебелите. Особено интересни са ореховите столове и ракли, в нео-ренесансов стил, датиращи от втората половина на 19 век.

Трапезарията има мебели в френски нео-класически стил, богато декорирани и датиращи от края на 19 век. В центъра има маса, отрупана с порцелан, а на стените висят гипсови портрети на Георг II.

Студиото на графа е запазило голямо знаме на графството му Саксония-Майнинген, нарисувано с темпера. Гербът и хералдическите символи на териториите му са оградени от цветовете на Саксония, използвани през 1818 г., бяло и зелено.

Ценните томове по ботаника и литература на немски, както и колекция от цветни фотографски репродукции от около 1900 години също са от времето на графа. Сред тях има портрети от Ян ван Ейк и Рогир ван дер Вейден, фламандски художници от 15 век.

В спалнята се намират оригиналните мебели от червеникав махагон, с инкрустации от бронз, голям гардероб с репродукции на египетски глави, двойка легла, декорирани с митологични фигури и елегантна тоалетка. В центъра на стаята се намира нео-готическа черешова люлка с инкрустации от бронз и седеф.

Градината е една от най-красивите черти на вилата, но ние я посетихме може би две седмици преди да разкрие цялата си красота. Все пак успяхме да видим малка част от нея.

Цитрусовия тунел се намира на една от терасите в предната част на вилата и всъщност представлява два тунела, известни още от първите собственици, семейство Клеричи. По онова време са се отглеждали много повече плодове, както и по други тераси, не само тази, която виждаме днес.

Може да видите още рози, рододендрони, гигантски дървета, тропически растения, азалии, сукуленти и хортензии.

След като прекарахме няколко часа във вила Карлота, решихме да отидем до най-известното градче и най-препоръчвано за посещение – Беладжио.

Централната му локация го прави идеално място за разходка до всички околни градчета, което обаче носи и голям минус – тук за първи път срещнахме огромни тълпи и трудно разминаване по улиците. Дори не мога да си представя какво е в пиков сезон. Да не забравя да кажа, че от вилата до тук стигнахме с ферибот, като за него билетите си купихме на място.

А ето как изглежда и самото градче от водата:

Тесните улички на Беладжио са достатъчно красиви само да разхождате по тях. Ил Борго, както се нарича центъра на градчето, се пресича от главната улица Виа Джузепе Гарибалди. Ако идвате по вода, със сигурност ще преминете по двете най-снимани улички в Беладжио. Те, както и повечето улици тук, са претъпкани с магазини и бутици, в които може да намерите местни храни, кожени стоки, дрехи, парфюми. Има доста стълби, така че носете удобни обувки.

Докато се разхождате, не пропускайте впечатляващата базилика Сан Джакомо, традиционна романска църква, построена между 11 и 12 век, в която е запазен ценен олтар от късните 1500 години и мозайки от ранните 1900 г.

Тъй като на нас ни дойде в повече тълпата, решихме да отидем до по-малко посещаваната част на Беладжио, от другата страна на хълма. Там се намира малкото рибарско селце Пескало. До него се стига по доста стълби, започващи от кметството на Беладжио и се стига за около 15 минути. В Пескало има малък плаж, който е популярно място за водни спортове.

Можете също така да се разходите из градините на Вила Мелци, красив парк по брега на езерото и са спокойно място, на което да си починете малко от тълпите.

Честно казано, въпреки че е толкова популярно, на мен Беладжио не ми хареса, толкова колкото очаквах. Беше прекалено натъпкано и някак не толкова автентично и приятно, като другите градчета, които бяхме видели преди това. Затова, след като направихме няколко обиколки по уличките, решихме да се върнем към Варена и спокойствието. Опашката на ферибота беше огромна, блъскахме се с лакти за да можем да се проврем някак и да стигнем до следващото градче.

Вече на корабчето положението беше доста по-добре, даже успях да снимам красивите гледки.

Варена ни посрещна с очакваното спокойствие и уют, хапнахме набързо и се прибрахме към Белано. Той пък ни показа различно лице по тъмно с красиво осветени улички и заведения, пълни със забавляващи се хора.