С наистина огромно закъснение започвам разказа си за едно от най-хубавите ни и спокойни пътувания тази година – това до езерото Комо.
Цялото организиране стана много бързо, защото искахме да отидем някъде април месец, но не бяхме сигурни къде точно. След кратка справка с полетите, както и с моята карта, на която съм си отбелязала желани от мен места за посещения (не питайте за подробности, страшно е положението там 🙂 ), избрахме да летим до Бергамо и от там някак да се придвижим до Комо.
Пристигнахме си съвсем навреме в Бергамо, лeтяхме с Ryanair, като бързичко се насочихме към автобуса към гарата, от където взехме влак за град Белано, където щяхме да спим. Всъщност влака беше с едно прекачване, но въпреки че звучи сложно, изобщо не беше. Смяната беше в Леко, където просто сменяте вагоните и за по-малко от час и половина бяхме на последната си точка. Билетите купих няколко дни по-рано от официалния сайт на италианските влакове, препоръчвам ви да направите същото. Цената беше около 12 евро на човек, като може да варира според часа, но не много.
Сериозна беше чуденката къде точно да спим по езерото, защото изборите са безброй, особено като имаме предвид по-известните градчета. Решихме да сме в Белано, защото изглеждаше доста по-спокойно от туристическите центрове, а в същия момент беше достатъчно близо и удобно за разглеждане на цялото езеро. Цената на апартамента, който избрахме също не беше за подценяване. Ето линк към него, като категорично мога да го препоръчам. Намира се в страхотна сграда на брега на езерото, а гледката от терасата беше прекрасна.
Пристигнахме тук хем в ранния следобед, хем в началото на сезона, което ни даде възможност да видим как местните хора се подготвят за тълпите туристите, както и да разгледаме всички забележителности доста спокойно. Притеснявах се какво ще е времето в началото на април, все пак района е планински, но изкарахме прекрасна почивка със слънце и високи температури.
От гарата тръгнахме пеша към апартамента ни, като тези красоти ни следваха по пътя:
Настанихме се и след кратка почивка решихме да тръгнем на опознаване. Най-близкото градче до нас беше Варена, една от най-големите забележителности по езерото и задължително за посещение. До него се стига с влак, за около 5 минути, като препоръчвам да си купите билетите онлайн, защото често машините на гарите не работят, а работното време на билетното гише е безумно. Имайте предвид, че редовно има контрола по влаковете, така че не си правете експерименти, дори за една спирка.
До тук цялото ни преживяване беше супер спокойно и приятно, но когато стигнахме до гарата, едва успяхме да слезем от влака, защото имаше огромна тълпа, която искаше да се качи на същия влак. Той отиваше към Милано, от където явно повечето хора идват за през деня и вечер се прибират. Толкова трудно беше да минем през тълпата, че за момент наистина се притесних дали няма да ни повлекат и да отпътуваме набързо за Милано. На снимката се вижда само опашката на хората, тези мисля, че не успяха да влязат във вече претъпкания влак.
Както и да е, пристигнахме вече и следвайки указанията и табелите се насочихме към центъра. Гарата е в горния край на града, като вижте какви гледки ни посрещнаха:
Минахме покрай фериботния терминал, където дърветата тъкмо бяха започнали да цъфтят покрай красивите вили и само мога да си представя колко прекрасно ще е тук след няколко седмици, когато всичко ще е цъфнало.
От тук започва пък една от най-големите забележителности на Варена – Алеята на любовниците, от която се виждат едни от най-красивите гледки към езерото.
По принцип в градчетата по езерото няма много забележителности, тъй като те сами са толкова красиви и очарователни, че само разходки из улиците са достатъчни за да останете доволни. Ние веднага се впечатлихме от Варена и тъй като нямахме никакъв особен план за действие, просто се шляехме накъдето ни видят очите, а те имаха много за гледане:
Докато обикаляхме дойде и време за вечеря, като вариантите не бяха много. Не знам дали защото беше извън сезон или просто делничен ден, малко ресторанти работеха. Както и да е, харесахме си един в най-чаровното пристанище, с прекрасна гледка към езерото и чудесна обстановка, а както се оказа после и с вкусна храна. Казва се Bar Il Mollo и се намира тук. Ето как изглеждаше обстановката и района:
А това пък беше храната, на учудващо нормална цена за толкова туристическо място:
След като така добре се подкрепихме, продължихме разглеждането на града по малките улички. Съвсем наблизо се намира църквата „Сан Джорджо“, осветена през 1313 г. и чудесен пример за ломбардска архитектура от 14 век. Намира се на едноименен площад и е с три нева и фасада с розетен прозорец.
Площадчето е доста симпатично, бяха се събрали местни хора и атмосферата беше много приятна.
От тук тръгнахме наобратно, като за наше щастие успяхме почти да видим и залез 🙂
Признавам си, че въпреки че беше първото градче, което посетихме на езерото ми стана най-любимото. Хареса ми изключително много не само заради атмосферата, но и заради спокойствието и красотата му. Препоръчвам да не го пропускате, ако сте в района.
Прибирането беше бързо, влака минава често, но все си проверявайте разписанието и съвсем скоро си бяхме в апартамента, където се отдадохме на заслужена почивка след този изпълнен с емоции ден. За щастие вече беше късно и туристите от Милано се бяха прибрали, така че нямаше опасност от заминаване в грешна посока 🙂
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
