Вторият ни ден от пътуването ни из тази китна част на Великобритания беше малко по-различна, а именно – до Уелс. Нямаше как да сме толкова близо и да не отскочим поне за един поглед и до тази държава в държавата.
По план имахме да разгледаме два замъка съвсем близо до Кардиф и каквото можем от самия град. Ясно ми беше, че няма да е много, но все пак е нещо. Едно е сигурно – ще се връщаме пак тук 🙂
Времето сутринта пак беше решило да е гадничко, а по пътя ни към Уелс и особено при преминаването на моста над канала, направо се раздаде. Толкова силен дъжд не бях виждала отдавна.
За щастие, след като се прехвърлихме в Уелс, времето драстично се подобри, даже на места виждахме и слънце между облаците. Което си беше невероятен късмет, защото вече си представях как целия план си заминава и ще трябва да прекараме деня за Кардиф търсейки къде да се сврем на сухо.
Пътя е около 70 км или час и половина, на нас ни отне малко повече, хем заради дъжда, а и защото първата спирка ни беше замъка Карфили (Caerphilly Castle).

Карфили е един от най-важните средновековни замъци в западна Европа. Няколко фактора допринасят за превъзходството му – огромния му размер, правейки го вторият най-голям в Британия след Уиндзор, използването на впечатляващо количество вода за защита и фактът, че е първият концентричен замък на Острова. По времето на строежа си, през 13 век, е бил революционен шедьовър на военното планиране.
Един от най-амбициозните и могъщи барони на Хенри III, Гилбърт де Клер, построил този замък. Целта му била да защити района и да спре долния южен Уелс да попадне в ръцете на уелския лидер Llywelyn, който владеел по-голямата част от средния и северен Уелс. Строежа започнал през 1268 г, бил нападнат от уелсците пред 1270 г., но строежа продължил отново през 1271 г. Освен ремоделирането на голямата зала и други дребни ремонти, правени през 1322-26 г., никакви други промени не са правени по сградата, правейки го изключителен неподправен пример за военна архитектура от 13 век.




Външните стени оформят по-ниска защитна зона с големи полукръгли издатини покрай ъглите и портите. Само тясна ивица го разделя от много по-укрепения вътрешен двор с високи стени, кръгли ъглови кули и две големи, здрави порти, свързани с външните. Голямата източна порта е най-високата част на замъка и е неговия център. Както се вижда, може да бъда защитавана отделно, ако се наложи.
Особено впечатляващи бяха моделите на дракони, разположени в ров отстрани на портата. Можеше да слушате и приказката за тях чрез натискане на едно малко копче до рова. Няма нужда да ви казвам колко беше впечатлено детето.

Вътрешния двор е най-впечатляващата част от замъка. Ъгловите кули са запазени в различна степен. Северо-западната е напълно запазена, но много малка част се е съхранила от северо-източната, а юго-източната е почти напълно разрушена. Извисява се на 15 метра височина, но е и наклонена опасно, на 10 градуса от основата си. Причината, дали времето или Гражданската война, е неясна.



В южната част на вътрешния двор се намират Голямата зала и държавните апартаменти. Голямата зала на приземния етаж, някога част от разкошна сграда, била променена през 1322 г. и възстановена след разрушение през 19 век. Първоначалния дървен покрив бил по-нисък и носен от четири резбовани корбели, които все още са на същото място. Били докарани най-добрите майстори, които вдигнали покрива и придали на четирите прозореца декоративна извита форма, богати корнизи и витражи. За съжаление, по време на нашето посещение залата беше в ремонт и я видяхме само отвън.
Може да се разходите по целите стени, обаче, а в кулите има различни експозиции от живота на замъка.








На места може да се качите и на покрива, от където се откриват невероятни гледки, особено когато се разкъсат облаците. Другото интересно беше, че особено по кулите, навсякъде капеше вода и пробиваше между камъните, както си представям, че е било и когато се е обитавал замъка. Продаваше му особено очарование и достоверност.




Цената на билетите е 10 паунда, а тъй като имаше ремонт ни подариха книжка за замъка. Паркинг има точно пред замъка, плаща се на час, като препоръчвам да се отиде по-рано.
От тук тръгнахме към следващия замък, също важен и голям, но много различен от Карфили – замъкът Кох. Известен е като „Приказния замък на Уелс“ и, въпреки че, историята му датира от повече от 900 години, днес се приема като прищявка от 19 век в стил готическо възраждане.

Трите впечатляващи кули от червен пясъчник, които виждаме днес, заедно с падащия мост и ров, са построени на мястото на първоначалните основи на нормански замък. Въпреки това, в днешно време това, което впечатлява най-много от замъка са красивите пищни интериори от 19 век, напълно пленяващи въображението. Интериорите на замъка са проектирани от архитекта Уилям Бърджис, който бил под патронажа на Джон Крихтън-Стюърт, трети маркиз на Бют и един от най-богатите мъже за времето си. Маркизът поръчал на Бърджис да възстанови замъка като лятна резиденция за семейството си, в стил подобен до този на замъка в Кардиф (също проектиран от Бърджис) и му дал почти пълна свобода. Хората от викторианската епоха обичали всичко средновековно и Кох е един от най-добрите и впечатляващи примери на викторианското готическо възраждане, от сложните си стенописи до подробните тавани и направените по поръчка мебели.


Ето и малък тур из прекрасния интериор на замъка:
Готическата Банкетна зала заема първия етаж на един от блоковете и има високи изрисувани тавани и цветни стенописи, изобразяващи сцени от живота и мъченичеството на свети Луций. Друга впечатляваща част на залата е заострения комин, базиран на френски дизайн от 15 век, завършен със статуя на същия светец. Легендата за Луций твърди, че е бил крал на британците през 2 век и той е въвел християнството в страната. Тъй като нашето посещение беше по време на коледните празници, навсякъде беше богато украсено.




От едната ѝ страна се намират кухните, а от другата Стаята за рисуване. Кухните също бяха красиво украсени и доста интересни.



Разкошната осмоъгълна Стая за рисуване се намира на първия и втория етаж от замъка. Таванът се поддържа от каменни арки, включително осем позлатени греди, украсени с пеперуди, а цветни птици обогатяват инкрустирания със звезди таван. Серия от 58 оцветени панели показват красиви картини на растения, а героите от басните на Езоп украсяват стените – включително Лисицата и Гарвана, история за опасностите от ласкателството.





С внушителния си касетиран, двойно куполен таван и богато украсени арковидни прозорци, впечатляващи будоар на лейди Бют, заема най-горния етаж на една от кулите на замъка. Кръглата стая е пищно декорирана в мавърски стил, с влияние от Арабската стая на Кардифския замък и църквата „Дева Мария“, и двете дело на Бърджис. Голямото ниско легло на лейди Бют е централната част на стаята, боядисано в златно и червено и украсено с кристални шпилове на всеки от четирите му ъгъла. На камината има релеф на Психия, гръцката богиня на душата, която държи сърцевиден щит с герба на Бют. Екзотичната цветова схема се продължава и по сложно украсения бюфет и столовете, напомнящи на тронове. Дори умивалника на лейди Бют е впечатляващ, с двете си назъбени кули, покриващи цистерните за топла и студена вода. Стенописите отново са вдъхновени от илюстрациите на ръкописи от 15 век, с разнообразие от плодни растения, гнездящи птици и маймуни, въпреки че лорда ги е смятал за прекалено похотливи 🙂


Въпреки, че е по-скромна от тази на съпругата му, спалнята на лорд Бют е също доста пищно украсена, макар и с геометрични фигури по стените. Разкошната камина, цветния умивалник и маса за преобличане са базирани на предмети, направени от Бърджис за собствения му дом в Кенсингтън, Лондон.

Видяхме и няколко други стаи, които не съм сигурна за какво точно са се ползвали, но бяха също толкова красиви и приказни.



За съжаление, Уилям Бърджис не успял да доживее да види крайния резултат на труда си, но след смъртта му през 1881 г. усилията му били продължени от екипа му, с помощта на лорд и лейди Бют. Днес замъкът е държавна собственост и може да се посети като туристическа атракция.
Цената на билета е 8,70 паунда, а преди замъка има огромен паркинг, на който се остави колата безплатно. Замъкът се намира в гора, а около него районът е много красив, като са сложени пейки и маси, ако искате да си направите пикник с красива гледка.
След като го разгледахме се насочихме към Кардиф, където искахме да разгледаме главно едноименния замък и няколко други малки забележителности. Първо проверих, че работното му време е до 18.30 ч., което се оказа огромна грешка, и решихме да се поразходим из центъра за малко разнообразие.
Кардиф е известен като Градът на аркадите, и в него има повече викториански и едуардиански аркади от всеки друг град във Великобритания. Под покритите със стъкло пасажи, може да намерите над 100 магазина, кафенета, барове и ресторанти. С повече от 150 години история и култура, седемте аркади на Кардиф превръщат пазаруването в своеобразна атракция.
Аркадата на Дюк Стрийт, завършена през 1902 г., все още пази оригиналните си детайли, включително впечатляващия боядисан под и завиващия пасаж, свързващ се в аркадата Хай Стрийт.


Построена през 1885 г., High Street Arcade някога е била дом на изобилие от аптеки и гадатели. Днес е модерна дестинация за пазаруване.


Касъл Аркейд се намира точно срещу замъка Кардиф и предлага уникално място за хапване. Построена е през късния 18 век и е известна с красивите си балкони, от които може да се насладите на гледка към викторианската архитектура.




Разходихме се малко и по централните улици и докато се усетим започна да се стъмва.




Решихме да не чакаме повече и да отидем към замъка, искахме да го видим и по тъмно, и добре че направихме така. Оказа се, че работното време било до 17.30 ч., като дори бяхме точно на ръба за касата. Все пак се смилиха над нас и ни помогнаха как точно да разгледаме всяка част за да ни стигне времето. Служителите бяха много любезни и не мога да опиша колко сме благодарни, че ни пуснаха, защото замъка е просто невероятен и задължително трябва да се види.

Замъкът Кардиф е една от най-големите атракции в Уелс и място с международна значимост. Намира се в красив парк в сърцето на столицата. Някога римски форт, норманска крепост, а сега и викториански готически шедьовър, стените на замъка и приказните му кули крият 2000 години история.
През 19 век, архитектът Уилям Бърджис създал средновековен приказен свят за третия маркиз на Бют, резултатът от който са спиращи дъха интериори, богати на позлата, сложни дървoрезби, стенописи и витражи.
Малко хора осъзнават, че в стените на замъка има тунели, които се използвали като убежище от бомбардировките през Втората световна война. Смята се, че повече от 1800 човека са може да се крият тук. Специални рампи били сложени за да може хората да стигат по-бързо сигурността на убежището.



За повече от 900 години, римското минало на замъка е стояло скрито и забравено и е открито през 1888 г. от третия маркиз на Бют, който решил да построи нова кула, а строителите му открили останките от римска крепост. Археологически разкопки показват, че това бил първият от четири форта, всеки с различен размер, които са се намирали на това място. Останките днес могат да се видят в посетителския център.


След като много набързо разгледахме военния музей и римските останките се насочихме към най-разпознаваемата част от замъка – впечатляващата дванайсет стенна кула, най-добрият подобен пример в Уелс.Този тип сграда е известна като „черупка“, защото външните стени осигуряват защитна обвивка около по-малките сгради вътре.

Каменната кула е построена в ранния 12 век от Робърт Консул, граф на Глостър, заменяйки дървената крепост на Робърт Фицхамън, нормански лорд на Гламоргън. Осем години е била затвор за херцог Робърт от Нормандия, най-големият син на Уилям Завоевателя, до смъртта му през 1134 г. на 80 годишна възраст.
През 13 и 14 век са добавени порта и каменно стълбище, водещо до каменен мост, който заменил падащия дървен мост над рова. Портата била премахната през 18 век. След почти 1000 години, кулата все още командва вътрешната част на замъка и е внушителна гледка.
Изкуствената могила, върху която е построена, е висока 11 м и с диаметър 33 метра. От върха на кулата се разкриват спиращи дъха панорамни гледки към града, а на север може да видите дори Касъл Кох.
Ние я видяхме и по тъмно, с красиво осветление, а приказната атмосфера се допълваше от коледното пазарче, намиращо се в двора.




Беше голямо препускане из нея, както и двора, само и само да стигнем до викторианските апартаменти преди да затворят. Успяхме точно на ръба, но имахме само половин час да разгледаме всичко. Можете да си представите, времето изобщо не беше достатъчно да разгледаме спокойно, но въпреки това много ми харесаха.
Първата стая, в която се влиза е Арабската, чийто интериор е един от последните, които Уилям Бърджис е проектирал и датира от 1881 г., годината, в която умира. Таванът е в стил „мукарнас“, направен е от дърво и е позлатен и декориран.
Витражите са вдъхновени от египетски храмове и пред всеки има кристална топка. Поставени са за да може светлината да се отразява чрез тях по тавана.
Стените и пода са направени от италиански мрамор, а на камината е резбовано името на Уилям Бърджис. Лорд и лейди Бют много харесвали архитекта си и камината е в негова памет. Бюфетите по стената са от красиво инкрустирано дърво и е са направени специално за колекцията от статуи на богове и богини на лейди Бют.
Щорите на прозорците са в стил „мишрабая“, който позволява да се вижда навън, но не и обратното.



Банкетната зала е най-голямата в замъка и е една от най-старите в замъка, датираща от 15 век. Въпреки това, цялата украса, тавана и подовете са всъщност викторианско претворяване на благородническа зала от Средновековието и е отнела 15 години за да се завърши.
Темата на украсата на залата е средновековна история и впечатляващите камини показват Робърт, граф на Глостър, незаконен син на крал Хенри I, и дванайсетия лорд на замъка Кардиф яздейки към битка. Впечатляващите стенописи (рисувани през 1875 г.) показват сцени от гражданския конфликт, известен като „Анархията“, когато полу-сестрата на Робърт, императрица Матилда се борила с братовчед си крал Стивън за трона.
Южния край на залата е доминиран от голям резбован в средновековен стил параван, проектиран през 1887 г. и изработен в собствените работилници на лорд Бют. Над една от секциите има галерия за странстващи певци, където са свирели по време на вечерните партитата на лорда.




Малката трапезария е стая, която се е използва за вечери от семейство Бют, когато не са имали гости. Темата на стаята е библейска, главно Битие. На камината могат да се видят три ангела, оградени от Авраам.
Витражите разказват истории от живота на Авраам, включително тази за жертвоприношението на сина му, Исак. Първоначално е трябвало стените да бъдат изрисувани, но не са завършени заради смъртта на Бърджис. Украсената хесианска стена е поставена през 1890 г. и е служела като фон за семейните портрети.



Библиотеката е най-старата част от жилищните апартаменти в замъка и някога е формирала част от Голямата зала от 15 век, построена от Ричард Бушамп, граф на Уоруик. Всъщност са били две отделни стаи до 1870-те, когато е направено новата Банкетна зала над тази и са започнати ремонтите по библиотеката.
Украсата е свързана с литературата и езика. На комина над камината може да се видят пет резбовани фигури, всяка държаща таблет с надписи на гръцки, асирийски, еврейски и надписи с руни и йероглифи. Червените и златни стени са декорирани с херувими, всеки държащ името на един от любимите автори на лорд Бют, включително Шекспир и Молиер.




Това са стаите, които са включени в цената на билета, но ако решите да си вземете организиран тур може да видите Детската стая, спалнята на лорд Бют, стаята на Чосър и градината на покрива. Цената на билета е 14,50 паунда за възрастен и 10 за деца.
На мен замъкът ми хареса изключително много и планирам да се върна пак за повече време, за да разгледам по-подробно него и самия Кардиф.




Нямаше как да пропуснем коледния пазар, където детето много държеше да си купи маршмелоу, който можеше сам да си пече на огън. Хем той се радваше, хем ние си починахме малко 🙂



Не ни оставаше друго, освен да си вземем колата от паркинга и да си тръгнем обратно към Бристол. Все пак ни чакаше поне час и половина път, а бяхме доста изморени.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

