Доста бързо, но дойде време и за последния ни ден в Кападокия…
Нямахме никаква подготвена програма, защото чакахме да дойдат да ни вземат около 11 часа от хотела, агенцията, с която пътувахме от България, и лека-полека да ни придвижат към летището за полета ни наобратно.
Естествено, не ни стоеше в стаята до толкова късно и след закуска решихме да се разходим към единия край на Гьореме, където бях видяла интересни „комини“. Не успях да намеря нищо като информация за тях, така че явно са си били просто жилищни сгради. Въпреки това си бяха впечатляващи.
До тях, обаче, трябваше да слезем по доста наклонени улички, а както разказах в предния ден, снощи валя обилно. Този факт, смесен с напълно разкопаните улици, беше направил настилката една приятна, гъста и дълбока кал, по която се ходеше особено трудно.
Самите комини са подобни на всички останали, но можехме да се приближим доста близо и да ги разгледаме добре. Намират се ето тук – https://goo.gl/maps/mrtjkkgL978G7bw77
След подмотаването дойде време да ни вземат и от фирмата и да тръгнем на кратка обиколка, каква изненада къде- отново до крепостта Учхисар 🙂 Това щеше да ни е третото ходене до нея, но за щастие, този път имахме време да влезем и вътре и да се качим до върха.
Писала съм за нея в първия ден, ето линк – Кападокия – ден първи и втори. Признавам, че беше интересно и не съжалявам, че пак ходихме там.
Стълбите бяха доста и стръмнички, но гледките си заслужаваха.
От тук поехме и към летището, като първо обаче, ни оставиха да обядваме в град Аванос, където екскурзовода ни препоръча и да пробваме кюнефе. За краткото време, което имахме не можахме да видим нищо, освен дюнерджийниците, но ако случайно се окажете в града, препоръчвам и аз заведението кюнефе, само имайте предвид, че доста се бави. Ето го и него – MADO.
След това вече пристигнахме и на летището, за което мисля, че вече бях писала, но да си кажа пак – много повече приличаше на автогара в малък град, отколкото на летище.
Веднага след слизането от автобуса видяхме, че опашката от чакащи започва извън сградата, а се оказа, че вътре е претъпкано и без работещи климатици. Имаше хора от поне три самолета, защото два на Turkish Airlines бяха закъснели. Парадокса беше, че нашия самолет си беше тук, но другите излитали с предимство и всички чакахме да дойдат закъснелите самолети за да излетим и ние.
Цялата тази информация разбрахме след доста нерви, защото на самото летище никой не ни казваше нищо, просто чакахме. Таблата, показващи полетите също не работеха и изобщо хаоса и изнервянето бяха огромни. Също така, да не забравяме, че седящите места бяха много по-малко от хората, а имаше доста възрастни и деца.
Няма как да не покажа и уникалната табела какво е позволено да се носи в самолет, за пръв път виждам указани изрично буркани 🙂
И така, след няколко часа закъснение успяхме и да се приберем в София. Последните часове леко помрачиха добрите преживявания от Кападокия, но все пак препоръчвам да се види и изживее, особено полета с балон.
Очаквайте следващото приключение и не спирайте да пътувате!
