След цял месец дъждове и студ в София, на мен просто ми писна и една седмица преди почивките дни около 24 май се разрових какви самолетни билети до топло място има.
За огромен късмет намерих такива до Римини, Италия, отиване събота сутрин, връщане – неделя вечер за 130 евро за трима! Веднага ги взех и чак след това започнах да разгледам какво, освен плаж има в това градче 🙂 Оказа се доста по-впечатляващо от очакваното, но за това след малко.
И така, на 23 май за около час и малко полет се пренесохме от студена и дъждовна София в слънчев и топъл Римини.
Летището е миниатюрно, така че бързичко излязохме от него и веднага си взехме такси към хотела. По принцип има и градски транспорт, но не ни се чакаше, все пак бяхме за кратко тук.
Хотела ни беше Hotel Italia – https://www.booking.com/Share-LlG1dT, намиращ се на 5 минути от плажа и то на скромната цена от 90 евро за трима с включена закуска. Пристигнахме около 1 следобяд, два часа преди настаняване, но хората бяха супер любезни и за 15 мин ни изчистиха стаята и настаниха.
Нашата единствена работа беше да нахлузим банските и моментално да се насочим към плажа. Бяхме гладни, но жаждата за слънчеви лъчи и морски бриз бяха много по-силни 🙂
Плажната ивица на Римини е огромна, широка и дълга. Навсякъде има шезлонги, като ние си взехме два, без чадър, за 12 евро. Предполагам, че през сезона цената ще е различна, Римини е популярен курорт и даже се налага шезлонгите да се резервират предварително.
За наш късмет детето веднага съзря едно българче на плажа и цял следобед се занимаваха, играха и плуваха. Лично на мен водата ми беше студена, но на тях не им пречеше. Беше чисто и спокойно, пълно с мидички и рачета. Децата даже откриха и скарида във водата, стана голяма атракция.
За обяд намерихме пица в едно от плажните заведения, супер вкусна и само за 9 евро! Като цяло всичко, което видяхме до сега в Римини ни очарова!
Няколко часа лежахме и просто се наслаждавахме на времето, докато към 5-6 вече започнаха да се събират солидно количество хора и да става леко пренаселено. Прибрахме се, взехме по един душ и тръгнахме на разходка към Стария град.
Легенда твърди, че Римини е бил основан от Ноа и Херкулен, но според исторически доказателства се е родил като селище на най-древната желязна култура в Италия. Градът е бил важен кръстопът на култури като етруски и гърци, италианци и келти, до облагородяването на река Марекия от римляните. Колонията им е основана през 268 г.пр.Хр. и през 90 г. става автономен град от Римската империя.
С варварските нападения и падането на Римската империя през 476 г., Римини преживял период на огромна слава, който продължил до 553 г. с победата на византийците над готите. През 12 век минава под общо управление с Подеста, но през Ренесанса става един от най-важните градове под властта на Сигизмонфо Малатеста. През 1860 г. минава към кралство Сардиния.
До центъра ходихме пеша, като минахме през чудесен и прохладен парк. Първата ни среща с редицата римски останки в града беше с Амфитеатъра, който е бил сред най-впечатлящите в района и с капацитет от 10 000 човека. За съжаление, след като е спрял да функционира е използван за строителен материал за крепостните стени на града.
Продължихме към храмът Малатеста, автентично бижу от Италианския Ренесанс. Построен е средата на 15 век за да увековечи властта на семейство Малатеста. Въпреки, че не е довършен си остава прекрасен пример за ренесансова архитектура. Вътре в храма можете да се порадвате на произведения на Джото и Пиеро делла Франческа
Храмът на свети Антоний е построен през 16 век, има осмоъгълна форма и е ограден с колони. Издигнат е в памет на „Чудото на мулето“, направено от светеца на това място около 1277 г.
Площад Тре Мартири съществува още от Средновековието, когато е бил използван за обществени събития като конни състезания, танци и пазари. Много пъти му е сменяно името, като днешното е дадено в памет на трима млади партизани, които били екзекутирани тук през 1944 г.
Можете да видите и красивата Часовникова кула, както и статуя на Юлий Цезар.
Докато площад Тре Мартири бил първоначалното сърце на града и най-големия площад, Пиаца Кавур става център на търговския и политически живот през Средновековието и остава важен и до днес.
Става популярен с построяването на Палацо дел’Ареньо през 1204 г. Развил се още повече със строежа на Палацо Подеста през 1330 г., както и на съседния Кастел Сизмондо през 1400 г.
Днес площада е най-големия социален център на града. Редица барове и магазини са наредени наоколо, а от едната му страна има още исторически сгради. В центъра му се намира Фонтана дел Пиня и статуя на папа Пол V. Тук са и Театър Гали, както и Рибния пазар.
Разходката ни продължи към Кастел Сисмондо, като доста преди да го стигнем се чуваше прекрасна музика. Оказа се, че зад замъка има концерт на детски оркестър, които изпълняваха филмова музика. Настроението беше много приповдигнато и приятно, беше чудесна изненада.
Замъкът, известен и като крепостта Малатеста, се е намирал извън център на града и дълго време е бил реставриран. Грандиозния му вид е благодарение на семейство Малатеста, като строежа му започнал през 1437 г. Служел е едновремено като военна крепост и резиденция.
Днешният замък е една трета от това, което е бил в миналото. Папа Урбан VIII наредил драстично да бъдат скъсени кулите му, а през 18 век бил запълнен и рова около замъка. До 1960-те бил градския затвор. Днес е музей на Федерико Фелини, посветен на великия режисьор, който бил роден в Римини.
Ние го разгледахме само отвън, работното време беше свършило.
Продължихме да се разхождаме по чаровните улички докато не стигнахме до Моста на Тиберий.
Известен е и като „Дяволския мост“, име идващо от легенда за произхода му. Строежа му започва при император Август през 18 век, но е завършен при сина му Тиберий.
Твърди се, че Тиберий е имал големи проблеми при строежа му. За да го довърши бил потърсил помощ от Дявола, в замяна за солиден и впечатляващ мост, построен за една нощ, трябвало да жертва душата на първото същество минало по моста.
Договора бил спазен, моста бил завършен за рекордно време, но Тиберий пуснал първо по моста да мине куче, изигравайки Дявола. Ядосан и измамен, той се опитал да разруши моста като го изритал, но бил направен толкова здрав, че бил неразрушим. Победен, Дяволът изчезнал, оставяйки следи от копитата си по камъните, които се вижда и до днес.
Независимо дали вярвате в легендата или не, мостът е впечатляващ, особено по залез, когато го видяхме ние. За съжаление, тъкмо започваше негова реставрация и беше покрит със скеле от едната страна.
От другата страна на реката се намира изключително чаровен и приятен квартал. Разходка през Борго Сан Джулиано, някога рибарско селце, и стенописите му е задължителна, ако сте в града. Квартала е едно от най-автентични места, особено за някой който е дошъл тук не само заради плажовете. Атмосферата е изпълнена с поезия, всеки ъгъл разказва различна история, всъщност си е открит музей, който слива изкуство, памет и местна идентичност.
Ние бяхме прекалено гладни и нямахме сили за голяма разходка, така че скоро се насочихме към един от ресторантите, който видяхме на брега на реката. Казва се „La Marianna“ и е специализиран за морска храна, а всичко което пробвахме беше да си оближеш пръстите.
Докато вечеряхме си дойде време и за залеза, който обагри всичко наоколо с прекрасни цветове. Това време от деня винаги ми е било любимо, а тук красотата се подсилваше от водното огледало на канала.
Доста бяхме изморени, така че поехме наобратно към хотела, като отново спряхме на замъка, където този път оркестъра се беше сменил с възрастни музиканти. Постояхме малко да послушаме музика и лека-полека се прибрахме да почиваме.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
