Колкото и невертоятно и препълнено с емоции да беше това пътуване, дойде и последният ни ден 🙁 Седем дни изобщо не ни стигнахме, зарекохме се да се върнем пак, този път още по на север и до Isle of Sky.
Днес се събудихме с прекрасно време, топло и слънчево, идеално за обиколка на последната ни забележителност – замъкът Дънотар ( Dunnottar Castle ).
Кацнали на 50 метрова скала и заобиколен от три страни от Северно море, тези драматични и въздействащи руини някога са били непревземаема крепост на графовете Марискал, едно от най-могъщите семейства в Шотландия.
Потопени в история, тези романтични руини са рай за фотографите, мечта за любителите на историята и знакова туристическа дестинация за посетители от целия свят.
Дънотар е имал ключова роля в историята на Шотландия, Уилям Уолъс, Мери Шотландска, маркиз Монтроуз и крал Чарлс II, всички те са идвали тук. Най-известен е обаче заради малкия гарнизон войници, които удържали могъщата войска на Кромуел в продължение на осем месеца и спасили Шотландските кралски скъпоценности от унищожение.
Само няколко века по-късно в Дънотар били държани якобитски затворници, докато десетия граф подкрепил тяхната кауза и се присъединил към армията им. Бил победен и избягал към Европа, замъкът бил пленен, разрушен до голяма степен и превърнат в руини.
В крайна сметка Дънотар бил купен през 1925 г. и новите собственици, както и техните наследници положили много усилия да поправят и възстановят замъка. Отворил врати за посещения през 2009 г.
Най-впечатляващи са гледките към замъка и към морето, като ако имате повече време можете да се разходите по ръба на скалите до близкото градче Стоунхейвън.
Стоунхейвън е прекрасно пристанищно градче, с красиви, удобни за семейства плажове привличат посетители през лятото. Идеална база е за разходки наоколо, като разбира се, най-голямата забележителност е замъка Дънотар. Можете също така и просто да си почивате на плажа или да посетите една от най-големите птичи колонии в Британия.
За историята на града може да се информирате в музеят Толбут, за съжаление беше затворен по време на нашето посещение. Намира се в сграда, в която са се събирали такси и разказва как някога е служила и за затвор.
Вече беше станало време за обяд, имахме и малко време преди да трябва да тръгваме към летището в Единбург. За наш късмет, повечето заведения не работеха, а тези които бяха отворени имаха опашка от чакащи. Бърза справка с гугъл показа, че Стоунхейвън се слави със заведение за фиш и чипс, смятано за едно от най-добрите в района. Най-интересното беше, обаче, не рибата и чипса, а че тук са създали известния „пържен десерт марс“. Естествено, нямаше как да пропуснем тази възможност и да пробваме тази така отвратително звучаща храна.
Фиш и чипса бяха вкусни, но марса беше просто ужасен 🙂 Не знам дали дори мога да опиша това мазно, лепкаво, сладко и залепващо по зъбите чудо! Изобщо не ми хареса, ама изобщо…
Оставаше ни само да стигнем до Единбург и да си хванем полета за София. Това пътуване беше сбъдната мечта и беше точно толкова невероятно, емоционално и прекрасно, колко очаквах! Обещала съм си, че пак ще се върна, ще стигна още по на север, ще разгледам целия Isle of Sky и ако имам късмет и островите наоколо!
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
