Да Нанг
Този ден беше с най-ужасното време от цялото ни пътуване и, може би заради това, и най-голямото ни разочарование.
Целият ден беше отделен за парк Ба На Хилс и толкова известния мост с ръцете. За съжаление обаче, още от Хой Ан валеше дъжд, а когато стигнахме до паркът, който се намира в планините, беше и доста студено.
Ба На Хилс се намира на 1487 м надморска височина и до него може да се стигне само с кабинков лифт. Системата е завършена през 2013 г. и държи няколко рекорда на Гинес, включително за най-голямо разстояние между станциите, най-голяма промяна в надморската височина и най-дълъг еднокабинков лифт с една станция.
Гледките бяха невероятно красиви, а по наше желание още първата атракция на която спряхме беше Златния мост.
Мостът е архитектурно чудо, дълъг над 150 м и по него се сстига до Френското село и Градините на любовта. Изключително впечатляващ е заради ръцете, които сякаш го носят, а усещането да ходиш по него е магическо. При нас беше доста мъгливо и валеше дъжд, което до някаква степен беше и късмет, защото теълпите не бяха огромни, а и гледките бяха особено впечатляващи.
Като цяло екскурзовода ни този ден бързаше адски много и не ни оставяше време да видим почти нищо. Явно имаше програма какво точно трябва да видим, а половината неща изобщо не ни бяха интересни, но той много държеше да ни ги покаже.
Преминахме много набързо през Градините…
…през статуята на Буда;
… за да стигнем до „Френското село“, което явно много впечтлява азиатците, но беше толкова бутафорно и смешно, че изобщо не ни хареса. Беше пълна какафония от различни архитектурни елементи от Европа, нямащи нищо общо един с друг.
Тук седнахме да обядваме в ресторант с шведска маса, единственото място, на което екскурзовода ни остави време 🙂
После отидохме до Лунния замък, който беше съставен от редица празни огромни зали докато стигнем до 4D кино, в което изгледахме кратко филмче.
Последно посетихме подземен увеселителен парк, но нямахме време да се качим на нито една атракция. Като цяло всичко беше едно препускане без да видим нищо, камо ли да решим дали нещо ни харесва и дали искаме да го пробваме.
Накрая минахме отново през моста, мъглата се беше вдигнала, направихме пак малко снимки, въпреки че екскурзовода не беше много доволен и слязохме към паркинга за да се прибираме към Хой Ан.
В Хой Ан пък ни посрещна страхотен залез,
а след като си почихнахме, отново слязохме до центъра, да се порадваме за последно на фенерите и красивата река вечер.
Това беше и последната ни вечер в Хой Ан, местехме се към Ханой, така че гледахме максимално да се възползваме от всичко, което предлага този прекрасен град.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
