Когато бях малка бях сериозно вманиачена на тема гръцки митове и легенди, така че беше абсолютно невъзможно да пропусна да видя двореца Кносос и град Хераклион, особено след като се намираха толкова близо до нас. 150 км и повечето от два часа шофиране не можеха да ме спрат по никакъв начин, особено като знаех какво ме очаква.
Кносос се намира на 5 км от Хераклион, а двореца е една от най-известните археологически забележителности в света.
Първото селище тук датира приблизително от 7000 г.пр.Хр. от неолитната ера. Икономическото, социално и културно развитие на това селище довело до издигането на величествения дворец Кносос в края на 2 в.пр.Хр. В него имало почти цял град, със страноприемници, външни бани, храмове, работилници за украсите на сградите, магазини за храна, покоите на краля, тронна зала, банкетна зала и безброй стълбища и тераси.
Градът бил постоянно обитаван до Римския период, документирано от няколко по-късни паметници и гробища от различни периоди. Дворецът се развил и разширен до доста голяма площ и, разбира се, станал седалище на крал Минос и столица на държавата му. Тя се състояла от сто града и Цикладските острови, които тогава се наричали Миноиди. Градър достигнал върха на величието си с първите доврци (19-17 в.пр.Хр.) и вторите (16-14 в.пр.Хр.). Около 1700 г.пр.Хр. се вярва, че голямо земетресение разрушило Кносос.
През 1878 г. докато Крит бил все още под турска окупация, първите големи разкопки в района били започнати от богатия търговец и археолог Минос Калокайринос, родом от Хераклион.
През 1900 г. Артър Евънс открил двореца и по-широк район около Кносос, а разкопките траели до 1931 г. Евънс продължил реставрацията на двореца, използвайки цимент, техника, която днес е много критикувана като своеволна и нетипична за минойската структура.
Археологическия комплекс Кносос предизвиква благоговение и уважение в посетителите, които имат директен контакт с историята „пътувайки“ в дълбините на времето, съживявайки и преживявайки великолепието и блясъка на минойската цивилизация.
Няма определен маршрут по който да се разглежда двореца, но при следния се виждат най-важните неща:
След като влезете през Западния двор, който може би е бил пазар или място за публични събирания, ще забележите трио кръгли дупки отляво, използвани за събиране на жито. От тук отивате към Южния Проплиейон, където може да видите прекрасни фрески.
От тук стълбище води към горен етаж, който Евънс нарекъл Пиано Нобиле, защото му напомнял на дворците от италианския ренесанс и където според него са се намирали приемната зала и други важни държавни помещения.
Възстановена е стая в северния край на етажа с реплики на най-известните фрески от Кносос, чиито оригинали се намират в Археологическия музей в Хераклион.
Следвайки стълбите надолу към двора се стига до Тронната зала, в която се намира трон от алабастър, а стените са украсени с фрески на грифони.
От тук, покрай стаите на краля и кралицата, се стига до северната част на двореца и добра гледка към частично възстановеният северен вход, лесно разпознаваем чрез фреското „Нападащ бик“. Ако вървите към изхода, минавате покрай амфитеатрална част, редица плитки стъпала, чиято функция още не е известна. Може да е била театър, в който зрителите са наблюдавали акробатични и танцови представления, или място, на което хората са се събирали за да посрещнат важни посетители, идващи по Кралския път.
Цената на билета е 15 евро, а ако си вземете комбиниран и за Археологическия музей в Хераклион е 20 евро. Входът е свободен всяка първа неделя на месеца от 1 ноември до 31 март.
След като разгледахме добре двореца се насочихме и към града, да разгледаме каквото можем за един следобед. Паркирането е доста трудно в града, ние имахме късмет и намерихме свободно място на една малка уличка в центъра, но препоръчвам да погледнете къде са платените паркинги.
Първата забележителност, която видяхме беше църквата Свети Тит. Тя е най-голямата и официална църква в града, като тук, заедно с други реликви се намира и сърцето на светеца, както и свещена икона на Дева Мария.
Ремонтирана е през 15 век, но е пострадала сериозно при земетресение и пожар, като се наложило да бъде почти изцяло построена наново през 1557 г. Има формата на базилика, почти квадратна, без ниши и с купол. По-късно, през 1856 г. голямо земетресение я разрушило отново и била построена като джамия. През 1925 г. била върната на християните и реконструирана.
Всеки път, когато венецианците завладявали нов град, реконструирали луксозна сграда, в която аристократите прекарвали приятно времето си. Лоджия е името на сградата, в която в наши дни се намира кметството на Хераклион и се смята за една от най-елегантните архитектурни паметници от венецианския период. Построена е около 1628 г., а по времето на турската окупация изгубила голяма част от блясъка и старата си идентичност.
Съвсем наблизо се намира и фонтана Моросини, построен през 1628 г. под ръководството на Франческо Моросини, венецианския управител на Крит, и представлява доказателство за силата на венецианското инженерство и архитектура. За да задоволят нарастващата нужда на града от вода, венецианците започнали амбициозен проект, построявайки 15 км дълъг акведукт от планината Юктас до града. Фонтанът е имал статуя на Посейдон, но по-късно била разрушена, дали от турците или от земетресение, не е сигурно.
Поразходихме се малко по уличките из центъра преди да стигнем до пристанището, като първата забележителност, която видяхме бяха старите венециански корабостроителници. Те представляват големи, куполовидни издължени стаи. Тук са се пазели, строели и поправяли италианските кораби.
Всяко пространство е било предназначено за галера и общо е имало три различни комплекса с общо 19 корабостроителници, построени в различни периоди. Днес са оцелели само части от пет, останалите са били разрушени от строежа на крайбрежния път в началото на 20 век. Днес се използват за културни мероприятия и изложби.
На входа на пристанището, където свършва западния кей, се намира впечатляваща венецианска крепост, Кулес. Построена е през 16 век за пази пристанището. Има три входа, а този към града е с мраморен релеф, изобразяващ крилатия лъв на Свети Марк, символ на града.
Приземния етаж на крепостта има арковиден таван и има 26 различни стаи, използвани с различни функции. Те са били осветявани и вентилирани от специални отвори в тавана, които стигали до покрива на крепостта.
На горния етаж са били жилищните части на управителя и офицерите от охраната. Вътре в замъка е имало фурна, мелница, малка църква и воден резервоар, който правел укреплението автономно по време на обсада.
По време на египетската обсада на Крит (1830-1840 г.) бил построен фар, който е разрушен през Втората световна, но е възстановен и е работел до 1960 г.
Цената на билета е 4 евро и според мен е задължителна за посещение.
След този горещ ден решихме да приключим с разходките, да хапнем сладолед набързо и да отидем към най-близкия плаж. Нарича се Амудара и беше приятен, с доста шезлонги, широка пясъчна ивица и чиста вода.
Постояхме тук няколко часа и дойде време да се прибираме наобратно към Ханя. По пътя имахме доста красиви гледки, като даже успях да снимам.
Това беше и последният ни пълен ден в Крит, на следващия имахме само малко време за плаж преди да отидем на летището и да се приберем към София. Като цяло мога да кажа, че Крит е приятен остров, но някак не можа да ми легне на сърце и да ми хареса много. От всички по-големи острови в Гърция, на които съм била Корфу си ми остава фаворит.
Сигурна съм, че тук има още много какво да се види, предполагам, че ако някога имам възможност ще дойда пак, да разгледам и другите градове и забележителности, за които нямахме време сега.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
