Котсуолдс – първи ден

И така, дойде време и за края на 2023 г. и новогодишното ни пътуване. Плановете бяха да се ходи до Йордания, но поради ясни за всички нас причини, отпадна. Дъгло време се чудих къде точно ми се ходи, и то зимата, и най-накрая се спрях на варианта Бристол и района около него. От много време исках да видя селцата и провинцията на тази част от Кралството, но все не успях да убедя останалата част от фамилията колко е добре да се вземе кола под наем и да се обикаля 🙂

Та дойде заветния 27 декември и полета ни до Бристол. Беше късен – в 9 вечерта, като след като отидохме на летището се оказа, че има половин час закъснение, което успяхме да наваксаме. След последния ми полет до Лисабон, който беше с ужасна турбуленция, този беше супер спокоен. Кацането, обаче беше друга работа… Оказа се, че сме изкарали невероятния късмет да попаднем на период, в който през страната преминава ураган, който нанасяше доста големи щети навсякъде. С доста вятър успяхме да кацнем успешно около 11 вечерта и скоростно се насочихме към квартирата за следващите няколко дни.

От летището, което е в края на града, може да се вземе градски транспорт, но тъй като беше късно, а наетата къща не беше в центъра, предпочетохме да използваме Uber. Доста бързо дойде кола, която ни подслони от ураганния вятър и след по-малко от 20 минути и срещу 25 паунда, вече бяхме на сухо и топло. Да, освен вятъра, валеше и дъжд.

Това е къщата, препоръчвам с две ръце, изключително удобна, чиста и уютна – ето листинга в Airbnb.

Сутринта, наспани и свежи се насочихме отново към летището, този път ползвахме Bolt, за да си вземем колата под наем. Фирмата, която ползвахме беше Green motion, а самото наемане беше през Rentalcars. Също препоръчвам, нямахме никакви проблеми през целия период, само уточнявам, че на място винаги си купуваме пълна застраховка.

И така, най-накрая поехме по истинското пътуване, като първата ни спирка беше и най-далечното селце от Бристол, Bourton-on-the -Water. Бях си разпределила какво искам да видим по дни, като си знаех, че плана може и да не се изпълни, тъй като през зимата в Англия се стъмва около 16-16,30 часа.
Bourton е популярна дестинация, а през средата на селото бавно преминава реката Windrush, която се прекосява по красиви малки мостчета. Ако и вие сте с кола, показвам местоположението на паркинг, доста голям и удобен, за да не се чудите къде може да се паркира по малките и тесни улички – паркинг.

Историята на Bourton-on-the-Water датира още от 4000 г.пр.Хр., а останки от неолитна керамика са открити около селото. Разменни пръчки от Желязната ера, използвани за размяна за стоки, са открити тук и в момента са в Британския музей.

Пътят, минаващ покрай селото следва част от Fosse Way, стар римски път, който свързвал Ексетър с Линкълн. Селото било важна стратегическа точка за римляните, за преминаване на реката (която тогава била много по-голяма и дълбока).

През 17 век реката била отклонена от центъра на селото за да захрани три мелници, една от които днес е Мото музей. Много от сградите в Bourton са построени през 17 и 18 век.

Мото-музеят изглеждаше като доста интересно място, но за съжаление не работеше.

В селцето има още едно специално място за посещение, след като не можахме да видим автомузея – Model Village. Построен е от котсуолдски камък в размер 1:9 на истинското и е абсолютно точно копие! Намира се на това място от 1930-те, когато е направено, а билета струва 4.50 паунда.

След като прекарахме доста приятно време тук се насочихме към следващата спирка – Bibury. Bibury (Байбъри) е чаровно, типично котсуолдско селце, съвсем близо до Cirencester, който се води столицата на района. Лесно можем да разберем защо Уилям Морис го нарича „най-красивото село в Англия“.

Арлингтън Роу (Arlington Row), собственост на Националния тръст, е едно от най-знаковите и снимани места тук – дори го има в английските паспорти! Сградите са построени първоначално през 14 век като манастирски магазин за вълна, а през 17 век са превърнати в жилища за тъкачите. Днес в къщите живеят наематели на Националния тръст, като туристите нямат достъп до самите сгради или градините им, въпреки че някои от тях се дават под наем като почивни домове.

Река Колн тече през Байбъри, притисната между главната улица и блатисти ливади, наречени Rack Isle. Името им е такова, защото тук някога вълната е била оставяна да съхне на простори (rack), след като е била изпирана на Арлингтън Роу.

След като видяхме най-голямата забележителност тук, решихме да разгледаме и другите три-четири улички, както и църквата. Тя беше типична за Англия, нищо специално, освен импровизирания базар в нея. Имаше дарени всякакви предмети и ако си харесате нещо, преценявате колко пари искате да дадете за него, които оставяте в една каса до тях. Всичко работи на доверие, което си е впечатляващо.

Тук започна да ни вали един дъждец, който прогресивно се усилваше, така че набързичко направихме още няколко снимки и накрая направо си тичахме до колата. За съжаление, тук не са направили удобен паркинг за туристите, така че трябва да си търсите място по улиците, което може да се окаже много трудно. Ние се наложи да обиколим няколко пъти селцето преди да намерим, така че се заредете с търпение.

Във вече доста проливен дъжд пристигнахме и до следващата ни дестинация – Cirencester. Както вече писах, градът е известен като столицата на Котсуолдс, като освен това е чудесно място за пазаруване с богата история. По време на римляните, това е бил вторият най-голям град на Острова, след Лондон. През 6 век времената се променили, саксонците го опустошили и преименували. През Средновековието станал проспериращ търгуващ и произвеждащ вълна град, който е основата на чаровното място, което виждаме днес.

Ние, за нещастие, не можахме да го видим в най-добрата светлина, дъждът хич не помагаше за доброто ни преживяване. Все пак успяхме да разгледаме част от центъра, но няма да е лошо някога да успеем да се върнем пак и да му се насладим подобаващо.

Бяхме паркирали точно до катедралата, на пешеходно разстояние от всичко важно, ето линк. Да не забравя да кажа, че почти на всеки паркинг си има машинка, на която избирате за колко часа си купувате билет, а на повечето трябва да го оставите на предното стъкло на колата. Цената варираше, но беше около 1-2 паунда на час.

Вече започваше да се смрачава, но ние имахме план да изпълняваме 🙂 Следващото селце трябваше да бъде Tetbury, но не и преди да се отбием до имението Chavenage House. Аз съм голям любител на всякакви филми и сериали от така наречените period drama, а един от най-популярните наскоро излезли такива беше Poldark. Когато проучвах както можем да разгледаме в района, видях, че тук се е снимала голяма част от сериала, така че нямаше как да пропусна.

Оказа се, че имението се намира буквално в нищото, а до него се стига по тесен, криволичещ почти черен път. Шофьорът хич не беше доволен, особено като разбра, че отиваме само за една снимка отвън, защото сградата се ползва само за частни партита и не може да се посещава свободно. Както и да е, за мен си заслужаваше 🙂

Като мое оправдание ще кажа, че бяхме само на три километра от Tetbury, така че отклонението не беше голямо. За съжаление обаче, в селцето пристигнахме вече по тъмно, та и него не можахме да видим нормално. Но какво да се прави, тук през зимата се стъмва в 16 ч…

Тетбъри изглежда почти по същия начин, по който е изглеждал през 16 и 17 век, когато е бил на върха на славата си като произвеждащ вълна град.

Интересната Маркет Хаус в центъра на града е безспорен спомен за историята на Тетбъри. Построена е през 1655 г., поддържана от три редици каменни колони, единствено за продажбата на вълна и прежда. В наши дни малкото пазарче е сборна точка за целия град, приемайки фермерски пазари и всякакви видове събития.

Други важни и красиви сгради тук са Rodmarton Manor, норманския замък Беверстон, Highgrove House, което е собственост на крал Чарлс и Gatcombe Park, който пък е на принцеса Ан. За съжаление, в кралските домове не може да се влиза. В градчето има и полицейски музей, който явно също е голяма атракция

Тук, като по-голям град имаше обособени паркинги, давам линк към този, на който спряхме.

Както виждате, градчето изгледа доста симпатично, но само толкова успяхме да видим в тъмното. Честно казано, всичко толкова ми хареса, че имам намерение да се върна по същия маршрут, нов по-топло време, когато и дължината на деня ще позволява по-дълги разходки.

Имахме още планирани селца за деня, но просто нямаше никакъв смисъл да се мъчим да ги гледаме по тъмно. Така, че като за първи ден това беше от нас…

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!