Абу Симбел и Ком Омбо
Поредния ден, в който станахме безобразно рано 🙂 Изобщо едно от нещата, с което запомних тази екскурзия е ставането около 3-4 през нощта и заспиването вечер в 8! Днешната програма и посещението до Абу Симбел, за което ще ви разкажа, не са задължителни и ако искате може да остане в Асуан и на кораба. За мен, обаче, този храм е едно от най-впечатляващите и задължителни за посещения места в Египет, така че преглътнах ранното ставане отново.
Натоварихме се бързо на автобуса, въоръжени с доста странна суха закуска от кораба, и поехме на четири часовия преход през пустинята към това чудо на египетския гений.
Най-впечатляващия от всички паметници, построени от фараон Рамзес II, Абу Симбел е едновременно пример за амбицията на фараона, но и илюстрация на постиженията на тогавашното инженерство.
Целият комплекс е бил преместен от оригиналното си местоположение камък по камък от международен екип на ЮНЕСКО, работейки под пара за да спасят храма от наводнение, причинено от строежа на Асуанския язовир през 1960-те.
Археолозите могат само да спекулират защо Рамзес II е решил да построи толкова величествени храмове точно на това място. С тях той станал първия фараон, който прекрачил границата и се поставил на едно и също ниво с боговете. Едновременно с това, храмовете символизирали кралското му и божествено право да управлява богатия на злато и мед регион на Нубия.
В продължение на векове много армии, търговци и пътешественици минавали покрай тях, често оставяйки драсканици върху релефите.
Следи от пушек вътре в храмовете ни навеждат на мисълта, че някога са били използвани и като жилища. По-късно, и двата храма били погребани под пясъка и потънали в забвение, продължило чак началото на 19 век.
Храмовете се намират на юг, почти на границата със Судан, като би трябвало да е доста по-топло от Асуан, където се намирахме ние. На място, обаче, се оказа облачно, със силен вятър и без да преувеличавам, си признавам, че умрях от студ. Чувала съм истории как хората изкапват от жега в други месеци, но дори не мога да си го представя 🙂 За това усещане не помогна и половин часовата беседа, която екскурзовода ни изнесе пред храма, на най-голямото течение и студ. Но вътре им е забранено, така че и те нямат избор.
Въпреки, че днес „преддверието“ на храма е отворено, в миналото е било затворено от юг и север с тухлени стени, като единствената отворена страна е била гледащата към Нил. От него, само няколко стъпала ви водят към терасата пред храма.
Ако погледнете наляво и дясно, точно преди рампата, ще видите две вдлъбнатини, които сигурно са били басейни за ритуални измивания. Вътре в тях има стели, показващи Рамзес II, носещ дарове.
По цялата тераса има декоративен фриз, изобразяващ различни хора, носещи дарове на фараона, доказвайки подчинението си.
Пред балюстрадата има фигури на ястреби, редуващи се с малки статуи на Рамзес II. Тези от южния край сигурно са били разрушени при падането на втория от колосите.
Четирите колосални фигури, издълбани от солидна скала, пазят огромната 33 метра висока фасада на храма. Седнали на тронове, тези 20 метрови колоси са с меки черти показват един обожествен Рамзес. Характерния му нос може да се види най-добре при първата фигура, а втората е изгубила главата и раменете си още в древността, като резултат от падане на скали или земетресение, и днес лежи на земята пред тялото си.
Фигурите на Рамзес носят двойната корона на Египет, a на гърдите, горната част на ръцете и по краката, може да видите кралски картуши. Картуш е плочка с изписано име. От дясно и ляво на всяка статуя и между краката им, се намират по-малки фигури на фараонското семейство.
От вътрешната страна на троновете на двата централни колоси, ограждащи входа на храма, са фигури на двата нилски бога, носещи емблемите на Горния и Долен Египет, папирус и лотус. По колосите може да видите надписи на гръцки и финикийски, издълбани от наемници, които са минавали от тук при различни експедиции.
Главният вход ви води в огромната, дълга 17,7 метра, Хипостилна зала.
Тя е разделена на три части от два реда колони, от вътрешната част на които има 10 метрови фигури на фараона като Озирис.
Тавана е изрисуван с фигури на летящи лешояди, а от двете страни на залата има осем малки стаи, някои от които са служили за склад и съкровищница.
От една от стаите се стига до правоъгълно светилище, в което можел да влиза само фараона. На едната стена има фигури на богове и Рамзес II, отново показвайки ни, че той е равен с боговете.
Отстрани на големия храм на Рамзес II се намира и Храмът на Хатор, познат и като Малкия храм на Абу Симбел. Намирал се е на скалист нос, стигащ до Нил и е бил разделен от Големия храм от пясъчна долина.
Храмът е бил посветен на Хатор, богинята на любовта, както и на обожествената съпруга на Рамзес II, Нефертари.
12 метровата фасада е издълбана от скалата и имитира пилон с корниз, който вече липсва.
На каменната фасада, фараонския управител на Хераклеоплис, който сигурно е отговарял за строежа на храмовете, е изобразил себе си, показвайки предаността си към своя кралски и божествен господар.
Шест колосални десет метрови фигури доминират входната фасада, изобразяващи Рамзес II и кралица Нефертари. Кралицата е с еднаква големина с фараона, нещо изключително необичайно. Ограждащи статуите са по-малки фигурки на кралските деца, като принцесите са по-високи от принцовете.
Входът води в почти квадратна Хипостилна зала, разделена на три от шест колони, по които има изобразени главите на богинята Хатор. Стенописите са по-прости и по-малко цветни от тези в Големият храм, но също имат голяма артистична и историческа стойност.
След като прекарахме около два часа тук и заредихме батериите с красота и великолепие, дойде време да се връщаме към Асуан и кораба, защото трябваше да потеглим и на същинското плаване по Нил.
По пътя спряхме за кратка почивка по средата на пустинята, където успяхме да видим мираж и да си съберем пясък. Интересното тук е, че пясъка отгоре е жълт, но като разкопаете малко по-надолу става червен.
Когато стигнахме до кораба ни чакаше изненада, персонала се беше постарал, а детето беше изключително впечатлено. Така изглеждаше каютата ни:
А на тази гледка се наслаждавахме през цялото ни пребиваване:
И така, корабът потегли, ние се излегнахме малко да си починем, а привечер се качихме на горната палуба и наблюдавахме прекрасен залез.
Но ако си мислите, че с това се е свършила програмата за деня, много се лъжете 🙂 Оставаше още един – Ком Омбо, имахме страхотния късмет да го посетим по тъмно, което го направи още по-мистичен и интересен.
Един от най-необикновените храмове в древен Египет, Ком Омбо е бил построен по време на Птолемейската династия, от 180 до 47 г.пр.Хр., въпреки че има доказателства, че стои върху останките на по-стар храм.
Храмът е уникален заради почитането на две различни божества – местния бог с глава на крокодил Собек и първия „бог на царството“, богът с глава на ястреб Хор Старши (наричан също и Хароерис). Това двойно почитане било направено нарочно. Не само, че архитектурата е дублирана, с два двора, две хипостилни зали и светилища, но храмът е и символ хем на местните, хем и на общите вярвания, които двете божества символизират.
Докато голяма част от храма е бил разрушен през вековете, той е реконструиран отчасти и все още е дом на редица добре запазени и впечатляващи релефи, включително сложно резбовани колони и фризове. Плана на храма, освен че е двоен, е близък до този на храма в Едфу.
До скоро, река Нил е бил пълна с крокодили, от които древните египтяни, нормално, са се страхували. Въпреки това, е имало древно поверие, че ако почитат животното, то е нямало да ги нападне. В Ком Омбо дори е имало малък басейн, в който са ги развъждали.
Така приключи поредния ни изморителен ден. Тази нощ спахме докато кораба плаваше към Едфу, поредния изумителен храм, за който ще ви разкажа в следващия пътепис.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
