Египет – ден втори

И вторият ни ден в Египет започна с безбожно ранно ставане… Полета ни до Асуан беше в 8.30 ч., така че набързо закусихме в хотела, покатерихме се на автобусите и потеглихме към летището. Всичко преди полета мина напълно спокойно, даже почакахме малко преди да се качим на самолета си.

Летяхме около час и половина, като даже ни дадоха и закуска, нещо което на чартъра от София липсваше. Там всичко се плащаше допълнително.

През целия полет виждахме само пустиня, чак след като наближихме видяхме и огромния язовир и по малко зеленина

Град Асуан се намира на първата преграда на Нил, на около 1000 км на юг от Кайро и е най-южния град на Египет.

Благодарение на местоположението си, градът е имал стратегическа важност през цялата легендарна история на страната. Бил е дом на древната египетска граница, на каменните кариери, от които са взети плочите с които световно известните пирамиди са покрити и на пазари, на които злато, дърво и подправки били търгувани.

След кацането ни бързичко се качихме на автобусите и поехме по програмата за деня. Първата ни спирка беше язовира Асуан, като по пътя се надпреварвахме с делегацията на президента, който беше тръгнал на посещение към града. За щастие, успявахме да минем преди него, защото иначе пътя се затваря и не се знае колко време щяхме да висим и да чакаме.

Високия язовир Асуан е най-възхвалявания и най-спорен проект в модерен Египет. Строежа му започва през 1960 г. и отнема 11 години да се завърши, той е и любимия проект на президента Насер, както и най-голямото му постижение, с финансова и техническа помощ от бившия Съветски съюз.

Строежа му използва 42,7 билиона кубически метра камък (17 пъти обема на Хеопсовата пирамида) и е с дължина от 3,6 километра. Стената е дебела 980 м в основата и 40 на върха. Средния капацитет на резервоара на язовира (наречен езерото Насер) е 135 билиона куб.м.

Язовира донесъл невероятни облаги за страната, създавайки постоянно електричество из цялата територия, както и увеличение на обработваемата земя в Египет. Обаче, и то голямо обаче, сложил край на годишното наводнение от Нил, което наторявало земите с богатата си тиня, а създаването на езерото Насер (най-голямото изкуствено езеро) заляло по-голямата част от огромното наследство от Горното египетско царство.

Честно казано, за мен това беше най-безинтересната част от програмата и нямам идея защо изобщо е включен като обект за посещение.

А ето и един особено впечатлен от нас домакин 🙂

От тук тръгнахме и към първата истинска забележителност, поне за мен. По пътя отново се гонихме с делегацията на президента, но успявахме да запазим преднина. Ред беше на първия храм, който щяхме да видим в Египет, този на Изида на остров Филае.

До него се стига с изключително живописни лодки, като за да стигнете до тях трябва да се преборите с армия продавачи на сувенири. След това имате кратко пътуване по водите на Нил, преди да ви се открие тази прекрасна гледка:

И интересните лодки, няколко пъти ги използвахме за различни забележителности по Нил.

Храмът на Изида се е намирал първоначално на остров Филае, чието име означавало „краят“ на древен египетски и маркирал най-южната граница на историческата нация. Той е бил един от последните храмове, посветени на култа към Изида, която била почитана заради възкресяването на съпруга си Озирис след като бил убит и разчленен от брат си Сет. Изида и Озирис имали син, Хор, който се превърнал в едно от най-важните египетски божества.

Построен е по времето на Птолемей II (египетския гръко-римски период), като по стените му може да видите сцени от историята на Изида и Озирис.

Вътре в храма видяхме най-сладките, но и плашливи пазители 🙂

Когато Асуанския язовир бил построен през 1960-те, остров Филае и храмът върху него за малко щели да бъдат изгубени под водата. Благодарение на усилията на ЮНЕСКО и на египетското правителство, храмът бил разглобен и построен отново на по-високо място, на сегашното му местоположение – остров Агилка. Цялото това упражнение е било изключително трудоемко и струвало много усилия, но си е заслужавало.

Въпреки наводненията и вандализма от следващите обитатели в земите на Египет, храмът на Изида е един от най-впечатляващите храмове на Египет. Колоните от хипостилната му зала (зала с покрив върху колони) са изключително добре запазени, а релефите показват древната си красота. Любима част на викторианските художници бил недовършената част на император Траян, павилион известен като „леглото на фараона“.

Част от останалото от древните вандали:

До храма има и доста приятно кафене, отново с прекрасни пухкави пазители.

След кратко плаване с лодка до автобуса, не без минаване отново през десетките продавачи на сувенири, които почти ви дърпат, продължихме към Асуан. Преди да отидем до кораба, който щеше да бъде наш дом следващите няколко дни, спряхме на още една забележителност – Недовършения обелиск.

Лежащ като спящ гигант в легло от гранит, Недовършеният обелиск в Асуан предлага невероятен поглед към строителните методи на тези монолитни паметници. Ако е бил довършен е щял да бъде дълъг 42 метра и да тежи около 1200 тона. Вярва се, че жената-фараон Хатшепсут го е поръчала по време на 18 династия, преди повече от 3500 години.

Но какво всъщност представляват обелиските? Тези четиристенни, заострени паметници, наречени „текхену“ на древен египетски, за нас са познати като обелиски, от гръцката дума „обелискос“. Обикновено са били слагани на входовете на храмове и са отличителен белег на древното египетско инженерство и изобретателност. Толкова били обичани от следващите цивилизации, че повече от половината съществуващи днес обелиски се намират извън Египет, особено ценени били от римляните. Всъщност в Италия има 13.

Но все пак какво се е случило с този в Асуан, че е оставен да лежи в леглото си? Може би са станали алчни с възможностите си, тъй като е щял да бъде с 1/3 по-голям от предишните издигани паметници. Вместо това, огромна пукнатина се появила, след като бил освободен от леглото си и това е причината да го изоставят. Днес е открит музей.

Издълбаването на обелиска директно в скалата била често срещана техника, а каменни топки били използвани от майсторите да изчукат всяка неравност, докато повърхността стане абсолютно гладка. В Асуан все още могат да се видят тези топки от диабаз, който представлява камък, по-твърд от гранита.

Един от по-интересните аспекти на Недовършения обелиск е, че ни позволява да видим как точно е щял да бъде изправен, ако не се беше появила пукнатината. Изглежда невероятно, но всъщност това е ставало с мокро дърво. Работници издълбавали малки дупки в камъка, създавайки линия, като перфорирана хартия. Дупките били пълнени с дървени клинове, изсъхнали на слънце. След това последователно ги мокрели и, вярвате или не, подуването на дървото карало скалата да се отцепи от леглото си. Впечатляващо е да видиш какво са постигали хората в древността и колко малко е коствало един огромен проект да бъде изоставен.

Вече доста изморени, а и изгладнели, потеглихме и към круизния кораб, който щеше да ни закара от Асуан до Луксор. На пристанището има ужасно много кораби, често акостирали един до друг и за да стигнеш до твоя трябва да минеш, понякога през 3-4. Нашия се казваше Jaz Crown Jubilee и беше стар, но чист и удобен.

На него има ресторант, който е на най-долното ниво, след това три палуби с каюти, а на най-горната – басейн и шезлонги. По време на нашето пътуване беше прекалено студено за къпане, но предполагам, че на топло е прекрасно.

Пътуването с кораба беше едно от най-приятните преживявания за цялото ни време в Египет, видяхме невероятни гледки, а усещането да си лежиш на леглото, а през прозореца, който беше цялата една стена на каютата, да преминава крайбрежието на Нил, е неописуемо. Естествено, имаше много куриозни случки, но ще ги разказвам поред 🙂

Ето малко от гледките, които може да очаквате в Асуан:

На другата страна на Нил, срещуположно от мястото, където беше акостирал кораба ни, се намира още една впечатляваща забележителност, която за съжаление не успяхме да посетим. „Гробниците на благородниците“ са редица каменни гробници, издълбани на западния бряг на Нил, в които жреци, управители на остров Елефантин (остров по средата на Нил, срещу Асуан) и други благородници са погребвани по време на Старото и Средното царство.

До тях се стига по стръмни стъпала, а първите гробници, до които стигате са Гробници 25 и 26, в които са погребани управителите от шеста династия, Мекху и Сабни. Декорацията им е груба и проста.

Нагоре по пътеката е Гробница 31, принадлежаща на принц Саренпут II, съвременник на фараон Аменемхет II от 12 династия. Тя е една от най-големите и добре запазени гробници в некрополиса.

След като малко си починахме на кораба и разопаковахме куфарите, се включихме към допълнителна разходка до нубийско село, малко по-нагоре по поречието на Нил.

Нубийските селища са особено впечатляваща гледка с боядисаните се с ярки цветове къщи и са обитавани само от нубийци, чиято популация не надвишава повече от 100 000 човека в цял Египет. Те говорят свой собствен нубийски език и имат специфични традиции, различни от останалата част на страната. Произхода им идва от местоположението на днешен Судан, където те са живели в древността, както и в южен Египет, където са обработвали земите около Нил. Нубийците са гостоприемни, но смятат езика си за свещен и отказват да учат други хора на него. Нубийските къщи са направени от кал и често са боядисани сини или оранжеви. Навсякъде има палми и градини, в които се отглеждат кокошки и кози. Ако някои от местните не се занимават с животни, те продават ръчно правени предмети, а жените рисуват с къна по туристите. За наше съжаление се стъмни, докато стигнем до селото и не успяхме да видим в пълен блясък цветните къщи.

Нубийските жени имат гордо наследство и главно те са причината, заради която нубийската култура е оцеляла до днес. Те все още носят традиционните си дрехи и правят нубийски бижута, които продават на туристите. Също така разказват древните си приказки и истории на децата си, учат ги на танци и песни, освен това се женят само за нубийци. Въпреки всичко са се повлияли и от древните египтяните. Вярват, че поставяне на крокодилско тяло над вратата на къщата, предпазва обитателите ѝ от зли очи и това е причината, заради която може да видите мумифицирани тела на някои къщи из селата.

Ние посетихме една къща, в която ни разказаха за традициите на нубийците. Как горния етаж на къщите няма покрив, покрит е само с рогозки, а пода е постлан с пясък. Това е направено нарочно, както ни описаха – нещо като алармена система. Последния човек, останал вечер, минава и заглажда пясъка, а сутрин внимателно го преглеждат за следи от змии или скорпиони. Така знаят дали да търсят някоя скрила се в къщата гадинка.

Лично на мен, най-интересна ми беше една традиция, свързана с крокодили, които нубийците смятат за свещени. Още от древни времена във всяка къща се отглеждал крокодил, като идеята била децата от малки да свикнат с тях и когато ги срещнат в Нил, без значение дали при лов или не, да знаят как да реагират.

Вече в Нил, след построяването на язовира, крокодили няма, но нубийците ходят на езерото преди стената и взимат яйцата им. Знаят точно къде гнездят и един ден преди да се излюпят си взимат яйце. Когато се излюпи е задължително да види първо човека, който ще се грижи за него, защото го възприема като майка.

Нубийците не ги гледат като домашни любимци, а по-скоро заради традиция. Хранят ги само с жива риба и кокошки, защото когато навършат осем години ги връщат в Нил. Идеята е да знаят как да си хващат жива храна, иначе ще умрат от глад. Пускат ги, защото след тези години започвали да стават прекалено големи и агресивни. Не искам да коментирам колко хуманно е това държане в плен, особено в толкова малко пространство…

След като изслушахме беседата в къщата и ни почерпиха с нубийски специалитети, ни показаха и съвсем малко крокодилче. Естествено беше голяма атракция, но ми стана тъжно за животинчето. Специално ни предупредиха да не снимаме със светкавица за да не го плашим, но пак имаше нечули и неразбрали туристи…

След това имахме малко свободно време да се помотаем из селото, в което освен сергии нямаше много за разглеждане. Главната причина за това е, че вече беше тъмно, предполагам, че през деня ще е много по-впечатляващо.

Продаваха се много интересни подправки, повечето дори не ги бях виждала.

С тези красиви гледки от селото приключвам този разказ за ден, пълен с впечатления, изключително изморителен, но и незабравим. Трябваше да си лягаме рано, защото утрешния ден отново щеше да започне безбожно рано 🙂

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.