Париж – ден трети

Това беше последния ни пълен ден в Париж, след пет прекрасни дни, прекарани тук и в околностите на града. Всъщност полета ни към София беше на следващия ден рано сутрин, но тъй като последната ни нощувка беше в хотел до летището, този ден го броя за последен 🙂

Разбира се, станахме рано, прибрахме последния багаж и тръгнахме към познатото вече Cafe Corona, намиращо се зад Лувъра, където да си оставим багажа за през деня. Един куфар струва 5 евро и е доста удобно за да не се налага да влачите всичко с вас. След това тръгнахме по определените за разглеждане днес точки 🙂

Първо пресякохме Сена по Пон Ньоф, мост, който се смята, че е най-стария каменен мост в Париж. Анри IV е поръчал построяването му през 1578 г. Състои се от 12 арки, 384 гротескни лица го украсяват, както и статуя на Анри на кон.

Разходихме се по площад Дофин, втория кралски парижки площад през 17 век. С богато историческо и архитектурно минало, площадът е успял да запази спокойствието си, благодарение на дебелината на стените на сградите, които го заобикалят. Тук, на номер 15 са живели Ив Монтан и Симон Синьоре.

От тук, покрай реката стигнахме до Консиерж – средновековен кралски дворец, по-късно превърнат в съд на Революцията и затвор на Мария-Антоанет. Залата на стражата и залата на войниците, построени при властването на Филип Справедливия, са все още запазени от времето на средновековния дворец, както и кухните, които са построени при Жан Добрия. Кралете на Франция изоставили двореца в края на 14 век за да се заселят в Лувъра и Винсенс. След това приел съдебна роля и част от него се превърнала в затвор. По време на Възстановяването бил построен възпоменателен параклис в памет на най-известния затворник на двореца – Мария-Антоанет. Днес е обект на ЮНЕСКО. Цената на посещението му е 11,50 евро, а в комбинация с параклиса Сен Шапел е 18,50.

Част от комплекса на бившия дворец е френската Съдебна палата, която може да видите само отвън.

Сен Шапел или Свещения параклис се намира на края на комплекса и представлява църква в готически стил, построена между 1242 и 1248 г. за да подслони реликвите на Страстите Христови, направени от Короната от тръни и парче от Светия кръст.

Донасяйки реликвите от Константинопол, Луи IX успял да увеличи престижа на града, превръщайки Париж във втората християнска столица в света. Реликвите са били три пъти по-скъпи от построяването на самата църква.

Сен Шапел е най-великолепния параклис, построен във Франция и включва изключителна колекция от витражи. Петнайсет стъклени панела и прозорец розета образуват истинска стена от светлина. Цената за посещението на параклиса е 11,50 евро.

След тази изключителна красота тръгнахме към Нотр Дам, която както знаете е затворена и се ремонтира, и се разходихме из квартала, намиращ се на това кокетно островче в Сена.

След това прекосихме реката и се потопихме в красотите на Латинския квартал. Тук имахме конкретна цел – магазинче за едни от най-безумно вкусните еклери, които съм яла през живот си, Odette. Освен вкусно е и много фотогенично.

Латинския квартал датира още от Средновековието, когато Университета на Париж е основан през 13 век. Той е привличал учени от цяла Европа, които се учели да говорят и пишат на латински, от където идва и името на квартала. По-голямата част от него е средновековен лабиринт от виещи се, тесни улички и павирани алеи, с няколко тихи, скрити площадчета.

След него силите ни вече не издържаха и взехме градски транспорт до Люксембургските градини. Те, заедно с двореца в тях, са създадени между 1612 и 1617 г., когато Мари де Медичи се изморила от живота в Лувъра и искала да построи дворец в италиански стил в памет на детството си във Флоренция. В следващите години земята около двореца била изкупена и градините били разширявани, като най-големи били през 1792 г. Следващите управници правили различни промени по тях, няколко пъти дори напълно ги изоставяли.

По време на Френската революция дворецът бил превърнат в затвор, а през Втората световна война германците го използвали като казарми и изкопали бункер в градината.

В днешно време Люксембургските градини са една от най-очарователните забележителности на Париж, както за туристи, така и за местни. Тук, както направихме ние, може да откриете идеално място за отдих. Пейките са заобиколени от статуи, перфектно място за почивка и да се порадвате на чистия въздух.

Имахме голямо желание да видим и Партенона, но нямахме време тъй като вече имахме предварително купени билети за Катакомбите на Париж. Купуването на билети за тази забележителност си е чисто приключение. Ако решите да ги купите предварително онлайн струват 29 евро, но ако ви се рискува може да отидете на място или да купите онлайн за същия ден. Тогава цената е наполовина – 14 евро. Риска е в това, че се влиза само на определени групи и часове и доста бързо свършват. Аз лично станах рано сутринта и купих за който час имаше възможен 🙂 Така успяхме да спестим сериозна сума, но програмата ни трябваше да върти около Катакомбите, което пък напълно си заслужаваше.

През късния 18 век, когато се оказало, че сериозните обществени здравни проблеми са свързани с градските гробища, се стигнало до решението да се премести съдържанието им в подземно пространство. Властта в Париж избрала лесно достъпно място, по това време намиращо се извън столицата – бившите Том-Изоар мини, под равнините на Монруж. Първите премествания се случили между 1785 и 1787 г. от най-голямото гробище в Париж – Сенс Иносенс.

Мястото било осветено като „Парижка костница“ на 7 април 1786 г., и от тогава придобило митичното име „Катакомбите“, подобно на римските катакомби, които впечатлявали обществеността още от откриването им. От 1809 г. Катакомбите били отворени за посещение, само чрез предварителна уговорка.

Костите, които в началото били струпвани на купчини, в последствие били внимателно организирани, според пространствата в мините. Фасадата на новите форми се състои от редици пищялни кости, редуващи се с черепи, а останалите кости са струпвани отзад. Често това били само части от кости, заради безразборното им хвърляне в началото. Каменни монументи в античен и египетски стил били разположени покрай редиците, под формата на дорийски колони, олтари, стели или надгробни плочи.

Някои части били кръстени на религиозни, римски или антични източници, като например Лакриматори Саркофагус, Фонтана на самаряните или Надгробна лампа. С цел да добавят и образователен елемент, властите добавили и два огромни шкафа – един посветен на минералогията, а другия на патологията. Този на патологията показвал експонати, показващи костни болести или деформации.

Въпреки, че посещението беше доста зловещо, беше и много специално и препоръчвам силно да видите Катакомбите. От тук вече следваше само едно място за разходка, но не по-малко красиво или интересно – квартала Монмартр.

След малко дрънкане с метрото, разбира се, спряхме за по една снимка пред Мулен Руж. Известната забележителност преминава през няколко периода на промени, от кабаре до театър и от кино до музикална зала с танцьорки, излизащи от торти. Мулен Руж е жива легенда, построена през вековете.

Създадена е през 1889 г. и се намира в началото на хълм в района на Монмартр. Собствениците ѝ искали да създадат място, посветено на забавлението за различна публика и факта, че се намира в 18 квартал (модерен, но доста провинциален квартал по онова време), позволили на кабарето бързо да си създаде солидна репутация, която вдъхновявала световно известни художници като Тулуз-Лотрек и Огюст Реноар. Тук се е родил и френския кан-кан.

Днес, също можете да гледате представления, тук шоуто никога не спира!

След това започнахме разходка из чаровните улици на Монмартр, като се спирахме на някои забележителности.

Като един от най-романтичните градове в света, не е изненада, че в Париж има цяла забележителност, посветена на любовта – инсталацията „Стената на любовта“. Историята на създаването ѝ е впечатляваща – двама художници, Фредерик Барон и Клеър Кито, събрали 312 различни начини да кажеш „обичам те“ като обикаляли по всяко посолство, квартал и дори спирали непознати за да научат най-романтичните думи във всеки език. Събрали три тетрадки, като после избрали тези, които им изглеждали най-красиво. Клеър Кито, която е калиграф, изписала думите на 612 плочки, които напомнят на тетрадките им. Червените петна символизират парчетата от разбито сърце, което се опитва да стане цяло през думите.

Съвсем наблизо е символа на Монмартр – базиликата „Сакре Кьор“. Осветена е през 1919 г., намира се на върха на хълм и има едни от най-красивите панорамни гледки над Париж, от 130 м над града.

Първия камък за базиликата е положен през 1875 г., но само основите отнели няколко месеца, тъй като трябвало да се копае цели 33 м. Камъкът използван за строежа е травертин, взет от район Сен-е-Марн и изпуска калцит, благодарение на който базиликата има специфичния си бял цвят. Целия строеж е спонсориран от парижани, частни лица и голяма част от имената на донорите са изписани в камъните.

Интериора е в римско-византийски стил, а мозайките в апсидата показват Христос с разперени ръце. Тя е една от най-големите мозайки в света и е завършена чак през 1922 г. Огромният орган е инсталиран през 1905 г., а витражите са били унищожени през Втората световна война и заменени през 1946 г.

Камбаната на базиликата тежи 19 тона и е една от най-тежките в света. За разлика от други базилики, построени по това време и посветени на Дева Мария, тази е посветена на Светото Сърце.

Отстрани на базиликата може да направите интересни снимки на съседната сграда, която благодарение на хълма, по който се изкачвате, изглежда полегнала 🙂

Монмарт е прекрасен артистичен квартал, в който всяка уличка е като картичка. Може да загубите часове като само се разхождате разглеждайки и снимайки.

За да се разделим подобаващо с Париж, хапнахме по една от известните палачинки в изключително кокетен и красив ресторант. Разбирам защо са толкова известни тези палачинки и препоръчвам да ги пробвате, когато имате възможност, особено тези с лимон и захар!

На нас, за съжаление, не ни остана друго освен да тръгнем към трансфера, който щеше да ни върне на летището в Буве и да се чекираме за последно в малък хотел от веригата Ибис, точно до летището. На следващия ден полета ни беше ранен и това беше най-добрия вариант, вместо да ставаме по тъмни доби 🙂

Париж ми хареса изключително много и съм сигурна, че ще връщам още пъти тук.

За сега му казвам довиждане и до нови срещи, а вие очаквайте следващите ми приключения и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.