Корфу – ден първи и втори

Още от първия път, когато прочетох „Моето семейство и други животни“ на английския писател Джерард Даръл ми се искаше да стигна някак до Корфу. Описанието му на острова е толкова омагьосващо, че все са ми пред очите дядото с цикадите и синята, прохладна вода на морето.

Дълги години тази моя идея ми се виждаше невъзможна, но това лято Wizz Air решиха да зарадват детето в мен и пуснаха директни полети, и то на толкова изкусителна цена, че нямаше как да не се възползвам. Имахме много спънки и колебания свързани със странични фактори покрай това пътуване и заради това тръгнах с много ниски, да не кажа нулеви очаквания.

Цялата организация се случи буквално по-малко от две седмици преди тръгване. Самолетните билети бяха на колосалната сума от 130 лв. отиване и връщане за тримата, като допълнително си платихме само куфар. Търсенето на място за спане се оказа доста по-сложно, защото изобщо не можех да избера къде да отседнем като база. Искахме хем плаж, но ако може пясъчен, водата да не е студена, но да не е някакво забутано село, в което да няма какво да се прави. Ние обичаме освен на плаж и да се разхождаме, защото стоенето на едно място ни е просто непосилно.

След много четене в интернет и гледане на снимки, както и проверка на останалите свободни места за настаняване, избрахме Барбати – малко селце на 20 км от столицата Керкира, а за капак и с плаж с камъчета! Нищо общо с първоначалните желания 🙂 Имахме идеята и да не взимаме кола под наем, но това също се оказа невъзможно, така че отново се наложи да ровя и намерих местна фирма, от която взехме малка количка на цена 320 евро за седем дни с пълна застраховка. Не се изискваше никакъв депозит, нито предварително плащане. Това е фирмата за колата, a това е апартамента. Mястото за спане не беше нищо особено, но имаше прекрасната гледка и басейн. Беше идеално за нашите нужди, така че съм доволна.

И така, да почна по същество…Дойде време за нашия полет, който беше в ранния следобяд на 29.08. Тази година, благодарение на пандемията, полетите редовно закъсняват, като ако имате половин час или 40 минути сте направо късметлии. И този ни полет не беше различен, така че търпеливо си изчакахме закъснението и се натоварихме на самолета. Стигането до Корфу отнема около час, тъкмо полетите и вече дошло време за кацане 🙂 Летището на острова е най-интересното, което аз съм виждала, ще разказвам подробно за него, и при кацането имах чувството, че ще разбием във водата и то не на шега. Разбира се, нищо такова не се случи и след изнервящо чакане за паспортна проверка, хаос при взимането на чекирания багаж и като цяло доста неприятно впечатление от летището, дойде време да си вземем колата под наем.

Тук нещата бяха напълно различни, чакаше ни едно момиче от фирмата, което ни натовари на бусче и ни закара до офиса на фирмата, на около 5 минути от летището. Там цялата бумащина се свърши скорострелно и след има-няма петнайсет минути се бяхме сдобили с кокетен бял Фиат Пунто. Оказа се, че почти всички рентакар на острова са бели, мистерия, която така и не разкрих 🙂

Както вече написах, нашето настаняване се намираше на 20 км от Керкира, така че след доста тесните и коварни улички на столицата, поехме по „магистралата’. Това понятие е силно различно на Корфу, пътищата там са главно двулентови и с изненадващи остри и обратни завои. Особено любими на нашия шофьор бяха обратните завои, които освен остри бяха и на впечатляващ наклон 🙂

Барбати се оказа приказно селце с три таверни, два магазина и две пекарни, какво повече му трябва на човек! След като се примириш с паркирането и наклоните ти остава само да се заслушаш в цикадите и да се потопиш в красотата на гледката, гарнирана с аромат на смокини и тук-там на някоя скара 🙂

Време през този ден имахме само за малко киснене в басейна и кратка разузнавателна разходка до плажа.

Следващия ни ден, както и всички други всъщност, започна с божествените закуски от отсрещната пекарна (няма да споменавам с колко кила отгоре се върнах) и отиване на плаж, веднага след като стана достатъчно топло. Тук вкарвам вметка, че сина ни става всяка сутрин в 7 ч., а да отидеш на плаж в 8 ч. дори и за мен е прекалено 🙂

Водата не беше най-топлата възможна, но достатъчно приятна за плуване и плацикане, а прекрасния син цвят само те приканваше към нея. Въпреки, че не харесвам каменисти плажове, този беше доста приятен, а също така и доста празен. Като цяло останахме доволни от плажния ни избор.

Приятно почивайки си дойде време за обяд и за първата точка от програмата, която бях приготвила за острова. Не може само да се лежи, трябва да се видят и хубавините на Корфу! Та, първа точка – стария град на столицата Керкира. Бреговете на Корфу се докосват до три морета: на запад – Йонийско, на север – Адриатическо, а на юг – Средиземно море. Островът има площ от над 600 кв. км, дълъг е 58 км и е 27 км в най-широката си част. Най-високият връх е Пантократор (906 м).  Островът е изключително зелен заради невероятния си климат. Най-големият град се казва Корфу или Керкира.

С течение на вековете островът се е променил, но тук все още може да усетите духът на славното минало. Богатото мулти-културно наследство, историческите забележителности, зашеметяващия природен пейзаж, кристалните морски води и превъзходното време превръщат остров Корфу в една от най-космополитните и магнетични дестинации на Средиземноморието.

Важен исторически факт за развитието на столицата на остров Корфу – Керкира, е, че за разлика от континентална Гърция, островът никога не е падал под османско владичество. Последователните доминации на венецианците, французите и англичаните през вековете превръщат Корфу в част от Запада. Техните култури оказват силно влияние върху града и именно тук са основани първия гръцки университет, първата филхармония и първото училище за изящни изкуства. 

В прекрасно запазения стар град на Керкира, обект на ЮНЕСКО, Ренесансът, Барокът и Класицизмът се срещат за да оформят местните художествени традиции. Дворци, крепости и административни сгради от Венецианското владичество контрастират с тесни алеи и закътани площадчета, окичени с простори за пране. Докато се разхождате из лабиринта от калдъръмени улички ще се почувствате сякаш сте в Геноа или Неапол. Усещането за града е все едно си в някаква странна смесица от Италия, Гърция и Малта.

Между Стария град и Старата крепост се намира еспланадата, дълъг зелен площад, останка от венециански укрепления от 17 век. По време на френската окупация на Корфу в началото на 19 век, еспландата е била залесена с дървета, а полето за крикет е останало от британския период, който е последвал.

Листон, който се намира в западния край на еспланадата е елегантна аркада, също останала от френския период и построена в стила на Ру де Риволи в Париж.

Музей, който си заслужава да посетите в Керкира е Музеят на Азиатското изкуство. Сградата е поръчана през 1816 г. като кралски дворец за британския лорд-кoмисар. Неокласическата сграда има впечатляваща колекция от китайски, японски и индийски картини и скулптури, датиращи от неолитната ера до средата на 19 век. Освен това има прекрасна градина, от която да се насладите на красиви гледа към морето, чак до Албания.

А ето и красотата наоколо:

Разбира се, в Керкира има още много забележителности, но просто нямаше как да видим всичко за един следобяд. Освен разходките хапнахме и прекрасен сладолед и пробвахме кумкуат – плод, който расте само тук, на Корфу. Той е нещо като по-малък портокал, но е по-кисел. От него се правят ликьори, сладка, а най-често се продава сиропиран и като бонбони. Освен него има още няколко неща, които задължително трябва да се пробват тук, а се продават и във всяка таверна.

Софритото е едно от най-често срещаните. Представлява тънък резен от телешко, сготвено с бял сос, чесън, черен пипер, бяло вино, оцет и магданоз. Сервира се с пюре от грах или картофи, а освен това е и много вкусно.

Пастицада – легендарното ястие е емблемата на острова! Пастицадата всъщност е начин на готвене на месо, използван главно за специални поводи в миналото. Месото първи се готви със зехтин, подправки, чесън и червено вино. След това се добавя канела, индийско орехче, дафинов лист, пресни домати и захар. Сервира се с паста и настъргано сирене.

Бурдето е друго традиционно ядене за острова. Може да се направи с различни видове риба, но рецептата винаги е една и съща. Рибата се готви с лук, червен пипер и лимонов сок. Резултата е много вкусен, дори за хора като мен, които не обичат особено риба.

В никакъв случай не трябва да се подминават и традиционните за цяла Гърция гироси и сувлаки, както и баниците. Абе, честно казано, всичко което ядох беше много вкусно!

Така започна нашето приключение в Корфу, очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.