Лятото на 2019 г. семейството ни имаше възможността да прекара почти три месеца в Дъблин и ще се опитам да ви разкажа за всичко интересно, популярно или не, в града. Като цяло не бих могла да кажа, че Дъблин ми хареса особено, за разлика от Ирландия като страна. Излезеш ли от града всичко е невероятно красиво, но самият Дъблин не чак толкова… Разбира се, има прекрасни местенца, и сега ще ви разкажа за едно от тях.
Винаги съм обичала да се разхождам и да разглеждам гробища в чужбина, но най-голямата ми страст са тези на Острова. Няма какво да се лъжем, изглеждат абсолютно различно от гробищата у нас, толкова са подредени, чисти и приятни. Някои от надгробните паметници са произведения на изкуството, а самото усещане в никакъв случай не е угнетяващо и неприятно.
Гробището Гласневин е най-голямото гробище в Ирландия и е първия гробищен музей в света. То е дом на приблизително 1.5 милиона гроба, като тук са погребани едни от най-важните фигури в ирландската история. От легендарния романист Брендан Биън до Емън де Валера, бивш президент на страната. Може би най-посещаван е гроба на Майкъл Колинс, революционер и политик от 20 век, който се е борил за ирландската независимост. Тук ще видите и най-голямата колекция от келтски кръстове.

В гробището се намира и кулата О’Конъл, най-голямата кръгла кула в Ирландия, тук се държат останките на ирландския политически лидер от 19 век, Даниел О’Конъл. Той е известен с прозвището „Освободителя“ и е основател на Католическата организация. Кулата е отворена още през 1869 г., но за съжаление е изгоряла в пожар през 1971 г. след избухването на бомба.
През 1990-те започнала почистваща операция и през 2009 г. мраморната крипта в кулата била възстановена. До 2018 г., кулата и стълбището ѝ с 222 стъпала са напълно възстановени и е отворена за посещение. От върха може да се насладите на впечатляващи гледки от Дъблин, Мийт и Уиклоу, чак до Ирландско море. Въпреки, че сърцето на О’Конъл е погребано в Рим, останалото от него почива тук, в крипта, украсена със стенописи с келтски образи.



Около кулата се намират едни от най-богато украсените гробове, както и на най-известните хора.
Съвсем наблизо е гроба на Майкъл Колинс, който е учудващо скромен, аз очаквах съвсем различно нещо като се има предвид колко важен и известен герой е.

Около кулата има доста интересни надгробни плочи:
Гробищния музей Гласневин отваря врати през 2010 г. и става първия от рода си в целия свят. Една от изложбите, която може да разгледате е „Градът на мъртвите“. Тя е огромна, разположена в мазето, и ви позволява да се разходите из гробището и да наблюдавате хората, свързани с погребалния процес.

Когато посетите гробището, няма как да не забележите високите стени, които го обграждат. Те са построени за да спират крадците на тела. В гробището има и няколко секции, отделени при избухването на различни епидемии като шарка, холера и тиф. За съжаление, при епидемията от тиф, властите не са знаели, че погребват телата над подземен извор, който е доставял местните с прясна вода. Това довело до още по-голямо разпространение на болестта.
По-навътре от главния вход се намират най-старите части от гробището, но и по-бедните. Тук гробовете изглеждат доста по-скромни.
Доста впечатляващо, за мен поне, бяха изградените на няколко места в гробището крипти. Направени са под земята, но със стълби и във формата на кръг.


Отстрани на кръглата кула се намира и военно гробище и няколко мемориала, посветени на хора от Дъблин, които са загубили живота си в двете световни войни.
Най-добрия начин да посетите гробището е с организиран тур. Всеки екскурзовод с удоволствие ще ви разкаже истории от ирландската история и известните личности, погребани тук. Туровете са с различна насоченост, като цената варира. Най-добре е да ги разгледате и резервирате тук.
Аз не успях да се възползвам от туровете и обикалях сама със сина ми. Беше доста трудно да намеря някоя от по-известните гробове, тъй като карти почти няма. За съжаление не успях да го разгледам цялото, защото е наистина огромно и освен, че ме валя два пъти, времето беше тръгнало напълно да се разваля.
Аз бях доста впечатлена, за разлика от детето, което спокойно си проспа половината разходка 🙂

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!