Лятото на 2019 г. семейството ни имаше възможността да прекара почти три месеца в Дъблин и ще се опитам да ви разкажа за всичко интересно, популярно или не, в града. Като цяло не бих могла да кажа, че Дъблин ми хареса особено, за разлика от Ирландия като страна. Излезеш ли от града всичко е невероятно красиво, но самият Дъблин не чак толкова… Разбира се, има прекрасни местенца, и сега ще ви разкажа за едно от тях.
Дъблин е съставен от много квартали, като всеки от тях е като малко село. Сандикоув е един от тях, на брега на морето и е приятен и уютен. Има много кафенета и пекарни, както и красиви цветни къщи по крайбрежната улица.
Разбира се, ще бъдете свидетели на „прекрасното“ ирландско време по всички снимки. Да напомня само, че са правени юли месец 🙂
Сандикоув е известен и с това, че тук Джеймс Джойс е идвал на гости на популярен ирландски поет Оливър Когарти. Има няколко негови паметници, включително и мемориалното дърво на Джеймс Джойс. Твърди се, че той е започнал да пише най-известната си творба „Одисей“ тук.
Както виждате, гледката от тук е поразителна:
Съвсем близо е така наречения „замък“ Сандикоув, който всъщност е вила от 19 век, оригинално наречена Cove House. Къщата е частна и няма как да се разгледа.
Щом продължите по пътя покрай нея ще стигнете и до най-голямата забележителност в квартала – плажа. Сега, не очаквайте нещо невероятно, но е изключително популярен и дори при нашето посещение, при отлив, беше пълно с хора. Пясъка при отлив е много интересен, пълен с мидички и всякакви изостанали след отдръпването на водата животинки. Ние с детето си прекарахме чудесно.
Плажът е почти на края на носа в морето и около него имаше няколко интересни забележителности.
Форти Фут е едно от най-известните места за скачане в морето в Ирландия и е изключително посещавано през цялата година. Името му идва от 40-та британска батарея, която е била разформирована тук.
Съвсем близо е музея на Джеймс Джойс, помещаващ се в кула Мартело. Тези кули са малки защитни фортове, построени от британците за да пазят от атаката на Наполеон в началото на 19 век. Над сто кули Мартело са построени в Британия и около 50 в Ирландия. Около Дъблин са 16 на юг и 12 на север. Тази в Сандикоув е на три етажа и добре защитен вход на първия етаж.
Днес кулата е известна по цял свят като локацията, с която започва романа „Одисей“ на Джойс. Кулата е музей, посветен на живота и творчеството на писателя и посетителите могат да проследят стъпките на героите му. Джойс е бил на гости в кулата само шест дни, но те са били достатъчни за да му направят достатъчно впечатление за да започне романа си тук.
На връщане към гарата за Дъблин забелязахме и интересна скулптура по крайбрежната улица.
Както и още красиви къщи:
Гарата се намира до пристанището Dún Laoghaire, което е доста голямо и впечатляващо.
Има и няколко интересни монумента, като най-забележителен за мен беше този на Дъблинските хоблъри (хората, които са насочвали корабите някога). Той е с формата на кула от спасителни жилетки, напомняйки опасностите, свързани с морето и уязвимостта на мъжете, когато се сблъскат с тях. Също така прилича на фар, символ на надеждата и желанието на човека да оцелее и да се пребори.
Последната забележителност, за която искам да ви разкажа в Сандикоув е параклиса Dún Laoghaire, който е последната останка от Доминикански манастир.
Параклиса е посветен на момчетата от местното училище „Християнски братя“. През 1914-15 г. те се записали в армията и се били в Първата световна война, в окопите и калта на западния фронт. Полкът, в който били се сражавал главно в Белгия, където много от младите ирландци загинали.
След войната, белгийците от местния град били трогнати от саможертвата им. В памет на ирландците те събрали пари и дарили фигурата на Христос, която се намира в параклиса.
Параклисът бил построен специално заради статуята, но бил с голи бели стени. В период от 19 години, след като войната приключила, стените били изрисувани от забележителна жена. Тя била монахиня, с името сестра Концепта Линч и рисувала в свободното си време.
Това беше всичко от този крайбрежен квартал и въпреки, че времето не беше прекрасно, изкарахме приятен почивен ден. Ако имате път насам ви препоръчвам, особено ако е лято 🙂
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате (когато има възможност отново)!
