Лятото на 2019 г. семейно ни излезе възможност на прекараме почти три месеца в Ирландия, по-специално в Дъблин. Естествено, искахме да разгледаме възможно най-много от този зелен остров, като ще се опитам максимално добре да опиша всяко място, което посетихме.
В този пътепис ще ви разкажа за Белфаст, който въпреки, че официално си е в Обединеното кралство, аз, както и голяма част от местните, го броя в Ирландия.
Прекарахме в Северна Ирландия един уикенд, като от Дъблин пътувахме с автобус. Разстоянието не е голямо, 166 км, и го взехме за около 2 часа и 20 минути. Не знам доколко ще ви е полезна информацията как да се стигне от Дъблин, но ето я все пак.
Има няколко фирми, които пътуват по този маршрут, ние ползвахме Dublin Coach, автобус № 400. В една посока цената е 10 евро, в двете – 20, а деца под 12 години плащат 2 евро. Ето тук може да си купите билети предварително, което препоръчвам горещо, защото първо се качват хората с онлайн билети и може да се окаже, че няма места за вас. Ето така изглежда автобуса, трудно може да се обърка 🙂
След два часа каране през главно зелени поля и почти нищо интересно стигнахме и в Белфаст. Преминаването от една държава в друга не се усети по никакъв начин, по-наблюдателните ще забележат единствено, че пътната маркировка от бяла става жълта и това е всичко 🙂
Белфаст е столицата на Северна Ирландия, а е станал град с кралски декрет през 1888 г. Района му е с площ 115 кв.км. Мястото на сегашният град е обитаван още от каменната и бронзовата ера. Модерната история на града започва през 1611 г., когато барон Артър Чичестър построява замък тук. Той направил много за да развие Белфаст, като градът преживял ирландския бунт през 1641 г. и до 1685 г. имал население от около 2000 души, главно работници. До късните 1730 г. замъкът бил разрушен, но Белфаст започнал да придобива икономическо значение.
През 17 век се превръща в един от най-големите световни центрове за обработка на лен. По това време вече бил и оживено пристанище с малки работилници, които се разраснали след като Уилям Ричи основал корабостроителница и сух док. След индустриалната революция главната корбна фирма била Харланд и Улф, строителите на трагичния Титаник. През Втората световна война Белфаст е сериозно разрушен от бомбандировки.
През 1968 г. в град Улстер започва кампания за правата на римо-католиците и от 1969 г. започват масови улични бунтове и нарастващо насилие в Белфаст. След като се извикани британски войници, за да потушат сблъсъците между протестанти и католици, бунтовете се превърнали във въоръжени нападения и бомбени атентати, и от католически и от протестантски екстремисти, убивайки цивилни, полицаи и военни. Непрестанното насилие продължило до 90-те години, но временното прекъсване на огъня през 1994 г. и договора „Добрият петък“ от 1998 г. сложили край на борбите.
Всички по един или друг начин сме наясно с проблемите, които града имаше до скоро, а и информация има навсякъде, така че не мисля за нужно да обръщам повече внимание на тази ужасна част от историята на Белфаст. Те се опитват да отворят нова страница и аз искам да ви покажа всичко прекрасно и интересно, което може да се види в града. „Бедите“, както е наречен този период на Белфаст, ще ни съпътстват през цялата ни разходка като сянка, но няма как…
И така, пристигнахме в Белфаст, на автогарата в центъра на града, точно до хотел „Европа“, който е печално известен като най-бомбардирания хотел в света, след като е преживял 36 атаки по време на Бедите… Естествено, сега не може да познаете по никакъв начин историята му.
Точно до него се намира и операта, която след отварянето си на 23 декември 1895 г., е била дом на редица големи имена от театъра и музиката.
Имахме що-годе начертан маршрут за разходката ни из града, който ще сложа на края на пътеписа, така че поехме по него. Първо видяхме сградата на презвитерианското историческо общество в Ирландия. Обществото има книги, архиви и артефакти, свързани с историята на презвитерианите в Ирландия, които са ценни за академична, местна и семейна история.
Една от най-големите забележителности в града е кметството, отворило врати за пръв път през 1906 г. и може да се посети всеки ден с организиран безплатен тур.
Класическата ренесансова сграда е повод за гордост на местните и е лесно да разберем защо. Красиви витражи украсяват кметството, представяйки келтски митове и легенди, както и почитане на жертвите от Големия глад и загиналите в Първата и Втората световни войни.
Около сградата има няколко мемориала, включително и „Градината на Титаник“, в която бронзови плакети са изписани с имената на 1512 човека, които са загинали на този кораб-мечта.
Имахме много важна цел за посещение с точен час, за която ще ви разкажа след малко, но трябваше да намерим парк или поне площадка, в която сина ни да поиграе. Все пак толкова дълго стоя мирен и на едно място, че детето заслужаваше награда. Това се оказа почти непосилна задача. По някаква причина в цяла Ирландия обществените детски площадки изобщо не са на почит. Порових доста гугъл мапс и намерих една, забита в жилищен квартал, който беше близо до нас. По пътя обаче видяхме доста интересна табела 🙂
Самият квартал не изглеждаше много приветлив, а беше и изцяло празен… И както казах, „Бедите“ ни гледаха отвсякъде…
Успяхме с доста обикаляне да намерим площадката, през перденцата ни наблюдаваха какво правим от околните къщи, но хора така и не видяхме…
Следващата ни цел, след почивката за игра, беше пазара Сейнт Джордж. Пазар в петък на това място е имало още от 1604 г. През 1890 г. е била построена нова сграда от метал и стъкло с красива тухлена фасада, реновирана през 1997 г. Всеки петък тук над 250 щанда продаващи антики, книги, дрехи, плодове и зеленчуци, както и риба, се събират.
В събота (когато бяхме ние), може да си купите занаятчийско кафе, международни сирена и северно ирландски специалитети като свинско от Кукстаун и телешко от Армаг, всичко това на фона на жива музика.
От тук лека полека се насочихме към автобуса, който щеше да ни закара до главната ни цел, но не и преди да видим Голямата риба.
Това е скулптура, направена от мозайка от керамични плочки. Намира се на брега на река Лаган на кей Донегал. Базирана е на приказката “ Момчешките работи на Фион“ и разказва за риба, която изяла няколко лешника, които били паднали в Кладенеца на мъдростта. След като ги погълнала, рибата получила цялата мъдрост на света. Според приказката, първият човек, който изяде рибата ще наследи цялото ѝ знание.
Скулптурата на легендарната сьомга е направена през 1999 г. за да ознаменува връщането на рибите в река Лаган. Всяка плочка е декорирана с текст или изображение, свързано с историята на Белфаст. Според местния фолклор, целуването на рибата ви дарява с мъдрост. Е, целунахме я 🙂
Както се вижда от снимките, времето се сменяше през 10 минути. Ту беше слънчево и приятно, ту валеше и духаше вятър. На нас не ни пукаше така или иначе, бяхме свикнали с ирландското време, нищо че беше август, всички бяхме екипирани с дъждобрани и гумени обувки 🙂
От тук вече взехме автобус, който ни закара до бившите корабостроителни докове, днес наричани квартал Титаник. Тук се намира музея на Титаник и още няколко други, свързани с корабите, но и мястото, където беше нашата главна цел. Но, първо корабите 🙂
СС Номадик е кораб, който е видял всичко! В сух док точно до Титаник, СС Номадик е бил също построен на доковете Харланд и Улф и е единственият кораб от линията Бяла звезда, който е оцелял до наши дни. Пуснат през 1911 г., корабът се ползвал да извозва пътници от Титаник и Олимпик от и до пристанище Шербург, защото то не можело да приеме огромните лайнери.
През двете световни войни търсел мини и превозвал войници и прекарал почти три десетилетия акостирал до Айфеловата кула и ползван като ресторант.
Завърнал се е в Белфаст през 2006 г. и преминал масивна реставрация за да може днес да се посетят купетата на първа и втора класа, палубата, да се преоблечете в дрехи от периода и да научите за различните хора, от аристократи до войници, които са ходили някога по палубите. Цената на посещението е 7 паунда, деца под 5 години влизат безплатно.
Точно срещу него е и музеят на Титаник. Той е построен на мястото, на което кораба е бил завършен. Това кътче от залива Белфаст се разпадала от десетилетия след упадъка на корабостроенето, но е напълно възстановено след 2000 г. Черешката на тортата е модерния музей с дързък дизайн, напомнящ четири корабни носа.
Музеят отваря врати през 2012 г. и използва мулти сензорна технология за да ви върне в Белфаст от 1910 г., когато Титаник и посестримите му Олимпик и Британик били построени и пуснати на вода.
Вътре в блестящия екстериор ще откриете девет галерии, разположени на шест етажа, копиращи височината на Титаник, както и интерактивни изложби, подводно кино и возене с кран. Тук можете да проследите цялата история, от мечтата до трагедията. Цената на това преживяване е 21 паунда, деца под 5 години влизат безплатно, а ето какво ще видите:
Това може да си купите от сувенирния магазин 🙂
Нашата главна цел за да дойдем тук обаче беше друга. Ще започна малко отдалеч… Сигурно всички сте чували за сериала „Игра на тронове“, той стана тотален хит преди десет години още с излизането и моментален наш семеен любимец. Няколко пъти ходихме специално до дестинации, свързани с него и такива, където той е бил сниман. Понеже не само ние сме такива луди, преди няколко години беше направена специална пътуваща изложба с оригинални костюми, оръжия и какво ли не, ползвани при снимките. Тази изложба обикаляше света, но ние така и не се приближавахме до нея. До сега! Когато ни дойде на крака и то на място, на което беше сниман последния сезон и час от декорите все още стояха на доковете! Не знам дали можете да си представите колко бяхме развълнувани, но аз не мога да го опиша…
Та, отидохме до музея на Титаник, защото там бяха гишетата от които трябваше да си вземем физически купените предварително билети онлайн. Няма смисъл да ви давам подробности за нашето посещение, защото вече не е там и не се знае кога и къде ще е следващата, но все пак ако имате желание следете сайта ѝ. Ще се опитам да не прекаля със снимките, но преживяването беше изключително!
За да не прекаля ви пускам линк към албум с още много снимки, за който има желание 🙂 А ето и останките от декорите, аз лично се развълнувах страшно като ги видях…
След тази толкова емоционална среща беше дошло време да отидем и към квартирата, в която щяхме да спим тази вечер. Доста далеч от центъра, но само с един автобус, който беше специално избран за следващата сутрин, но перипетиите, които преживяхме ще разказвам в следващия пътепис. Ето го и него, препоръчвам го, малка допълнителна къщичка с отделен вход и много уютна и чиста обстановка.
Настанихме се и веднага поехме обратно, трябваше да си напазаруваме храна за сандвичи и някакви плодове, а по някаква причина в Ирландия магазините затварят най-късно в 19.30 ч.
Това беше най-странното нещо, с което трябваше да свикна в Дъблин, почти всеки магазин затваряше тогава, а кафенетата в 16.30 ч… Имаше само няколко по-големи супермаркети, работещи до 21, а моловете също затваряха в 19,30 освен в четвъртък и уикенда, когато работеха до 21 ч.
Та съчетахме посещение на супермаркет със забележителност, която беше самият той 🙂
С впечатляващите си арки и ярък синьо-зелен таван, тази сграда изобщо не изглежда като място, което посещавате, когато сте тръгнали за замразен грах или дезодорант.
Уилям Дж. Бар проектирал сградата като клон на Провинциалната банка на Ирландия през втората половина на 19век. Включил сложни детайли и фрески, които не били направени след като прехвърлил бюджета си и починал, оставайки други да завършат сградата. Резултата е прекрасна сграда, на която липсва част от предвидения ѝ блясък.
От тук тръгнахме да се разхождаме из центъра на града, пълен със забележителности и изкуство.
Има и няколко витража, из целия град, отново реклама на Игра на тронове. Като цяло из цяла Северна Ирландия може да видите какво ли не свързано със сериала, тъй като той е сниман тук и доста е подпомогнал туризма за десетте години, през които се излъчваше.
Няма как да не минем и без малко графити:
И тук, както в много градове в Обединеното кралство имат монумент на Албърт, съпруга на кралица Виктория. В Белфаст това е 35 метров нео-готически викториански часовник, намиращ се на площад Куинс, на левия бряг на река Лаган.
Той е съвсем близо до доковете и е бил прекрасна гледна точка за пускането на вода на Титаник, но днес е затворен за посетители. Меката почва под часовника го е наклонила с 1,3 метра, а е бил даже и по-зле преди укрепителни работи в началото на 2000 г.
Тръгнахме да си търсим нещо за хапване и на площад Виктория видяхме тази красота – фонтана Яфе. Ото Яфе, първият и единственият кмет евреин на Белфаст, построил този фонтан в чест на баща си, който спонсорирал строежа на първата синагога в града.
Точно до него се намира и пъб, който чистосърдечно мога да препоръчам – The Kitchen Bar. Имаше традиционна кухня, много бира и, разбира се, жива музика. Аз ядох стандартните фиш и чипс, но мъжа ми си поръча телешка яхния, която горещо похвали.
В следващите редове набързо ще опиша и няколко забележителности, които може да посетите, ако имате повече време. Ние със сигурност бихме, но просто следващия ден беше отделен за друго…
Ботаническата градина е основана като частен парк през 1828 г. и чак след 70 години е била отворена за публика. Задължително трябва да се види Палмовата къща, построена през 1840-те и е един от първите парници с объл покрив в света. Построена е от същия човек, който е направил и градините Кю в Лондон и Гласневин в Дъблин.
Парламента на Северна Ирландия се намира в тази историческа сграда, кръстена „Къщата на хълма“ в имението Стормонт. Пред церемониалната нео-класическа сграда има статуя на политика лорд Карсън. Портика е с шест колони, всяка символизираща областите на Северна Ирландия, а сградата е широка 365 фута, за всеки ден от годината.
Сградата е отворена за посещения и можете да се включите в безплатен организиран тур.
Crown Liquor Salon се намира в историческа сграда, собственост на Националния тръст и представлява пищен дворец за джин, датиращ още 1880-те. Заведението е забележително и с външния си вид от богато орнаментирана декорация, направена от същите италиански майстори, които са работили по църквите в града. Има интригуващи дървени резби по тавана и седемте сепарета. Стилът е подходящ за пристанищен град- смесица от култури и намеци за хиндуистки храмове в колоните и гипсовите орнаменти.
На южната граница на парка Cave Hill Country се намира шотландски пищен и величествен дом, построен през 19 век от Джордж Чичестър, трети маркиз на Донегъл. Името му „Белфастския замък“ идва от норманския замък, който се е намирал в сърцето на града.
След като той е бил изгорен до основи в началото на 18 век, собствениците му, Чичестър, се преместили на тази локация в покрайнините на града.
На някои места Белфаст все още е град, разделен между лоялистки и протестантски, републикански и католически линии. Може да изглеждат като реликви от различна ера, но „Мирните линии“ са се увеличили като брой от края на „Бедите“ през 1998 г. Първите стени са били построени през 60 -те и през 2018 г. са вече 60, общо 34 километра. Можете да ги разгледате с организиран тур, воден от някой, който е живял по това време и насилието му. Тази част от историята може да не съществува още дълго време, защото властите са решили да ги премахнат през следващото десетилетие.
По пътя към Лисбърн на юг ще откриете паркът Сър Томас и лейди Диксън, заемащ над 50 хектара. Из красива природа можете да се разходите по поляни, гора, покрай речни брегове и редица градини.
Японската градина, Пътеките на камелиите и Оградените градини са прекрасни, но официалната розова градина има над 40 000 цветя и е дом на популярен розов фестивал всеки юли.
В парка се намира и Уилмонт хаус, построен в началото на 1760-те от Стюъртите. Шотландското семейство е донесло отглеждането на моркови в Ирландия.
На северния край на Ботаническата градина, се намира музеят Улстер, в който има от всичко по малко, от шедьоври от Якоб Ярдаенс то динозавърски скелети и египетска мумия.
Хората харесващи декоративни предмети могат да видят много стъклария, керамика, текстил, костюми, бижута и метални предмети. Някои от другите интересни предмети са парчета от метеорит, бижута от испанско корабокрушение и нобелова награда, присъдена на Майред Кориган.
С това приключва моят пътепис за Белфаст, като искам да спомена, че още с влизането в града може да се усети, че Обединеното кралство е задържало властта тук по-дълго време. Сградите са много по-пищни и величествени от тези, например, в Дъблин. В магазините беше по-евтино, въпреки че се плаща в лири…
Като цяло градът ми хареса, въпреки че не е нещо невиждано или невероятно. Мисля, че е прекрасна отправна точка за обиколки на провинцията, която, както в република Ирландия, е в пъти по-впечатляваща от градовете.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате (когато отново имаме тази възможност)!
