Едва ли има някой, който да се е интересувал от Лондон и дори за кратко да не е попадал на информация или снимки на този грандиозен музей. Той стана любим на нашето семейство и особено на малкият ни син и до сега сигурно сме го посещавали над десет пъти 🙂 Всеки път откриваме нещо различно и се надявам, че с тази статия ще ви дам информация, която е малко по-различна от представената навсякъде .
Природонаучният музей е място, в което се излагат огромен брой експонати от различни сегменти на природната история . Той е дом на над 80 милиона обекта , които са разделени на пет главни колекции : ботаника, ентимология, минералогия, палеонтология и зоология . Музея е и център за изследвания, специализирани в таксономия, идентифициране и запазване. Като се има предвид възрастта на институцията ( от 1756 г.) много от колекциите имат и голямо историческо, освен научно значение. Пример за това е тази на Чарлс Дарвин . Много известен е с колекцията си от скелети на динозаври и орнаментираната си архитектура – често го наричат катедрала на природата. И двете са илюстрирани от големия скелет на син кит, висящ от тавана на главната зала ( преди 2017 г. там имаше отливка на скелет на диплодок ). Библиотеката на музея съдържа скъпи книги, дневници, чернови и картини, свързани с работата и изследванията на научните отдели, но достъпа до нея е само след предварителна резервация.
Както много други обществено финансирани музеи в Обединеното кралство, Природонаучния музей е с безплатен вход . Спонсориран е от Министерството за култура, медия и спорт, а херцогиня Катрин ( съпругата на принц Уилям ) е негов патрон.
Основаването на музея е след покупката от Британското правителство на голяма част от колекцията на сър Ханс Слоун на цена доста по-ниска от пазарната ѝ . Тя е съдържала изсушени растения, животински и човешки скелети . Голяма част от нея, обаче, изчезва през първите десетилетия на 19 век. Д-р Джордж Шоу, който е бил директор на тогавашния музей, продава много от експонатите на Кралския хирургически колеж и периодично кремира материали на територията на музея. Неговите заместници продължили тази традиция и от 5500 описани насекоми в каталога на Слоун , през 1833 г. не бил останал нито един. Музея станал толкова известен с невъзможността си да запази експонатите си, че правителството отказала да има дава нови или да финансира купуването им.
Тези практики били прекратени от палеонтолога Ричард Оуен, който станал директор на музея през 1856 г. Той разбрал, че на колекцията ѝ трябва повече място и закупил земя в южен Кенсингтън, а поръчката за дизайна спечелил Алфред Уотърхаус. Строежа на сегашната сграда започва през 1873 г. и свършва през 1880 г. И интериора, и екстериора са изработени главно от теракотени плочки за да се противопоставят на мрачната атмосфера на викториански Лондон. Плочите и тухлите са украсени с много релефни скулптури на флора и фауна, дори и изчезнали такива, но само в западното и източно крило. Това отчетливо разделение било по изрична молба на Оуен .
Дори и след откриването си Природонаучния музей останал част от Британския музей. Била внесена петиция през 1866 г., подписана от директорите на Кралското, Линеанското и Зоологическото общества , както и от натуралисти като Дарвин, Уолъс и Хъксли, молейки музея да придобие независимост, спор , който продължил почти сто години . Най-накрая, през 1963 г. това се случило, а сегашното си име получил чак през 1989 г.
През 1986 г. музеят погълнал съседния Геологически музей, който бил световно известен с модела си на активен вулкан, машината за земетресения и първата в света компютъризирана изложба ( Съкровищата на света ).
Сега вече започвам да разказвам за галериите една по една 🙂
Червената зона
Тя се намира в източната част на сградата и е с тема променящата се история на Земята. Тук може да видите експонати от скали, минерали и скъпоценни камъни . Входа ѝ от Exibition road е изключително впечатляващ :
Пред ескалатора може да видите скелет на Стегозавър .
След това започват различните изложби в зоната, ето я Човешката еволюция :
Земната съкровищница– блещукаща изложба , включваща експонати от парченца злато до камъни от Стоунхендж и криптонит.
Трайни впечатления – тук може да се пипат и разглеждат удивителни фосили. Например 200 милионни вълни в пясък, вкаменен дънер на дърво, стъпка от динозавър и гигантски амонит.
Неспокойната повърхност – може да видите драматични скални и планински формирования и гигантски сталагмит и да научите как са се създали . Разберете как камъните променят формата си и разгледайте интерактивните изложби.
От началото – открийте ранни морски създания, динозаври, бозайници и древни фосили . Разходете се през времето от Големия взрив до настоящето, както и надникнете в бъдещето. Разберете как е създадена слънчевата система и как са се появили хората.
Вулкани и земетресения – разгледайте драматични записи, интерактивни игри и известния симулатор за земетресения. Разгледайте фосили от времето, когато континентите са били съединени и какви животни са се развили след разделянето им. Вижте лава бомби, косми от вулканично стъкло и кристали.
Зелената зона
Залата Хинце е главния вход за всички колекции и галерии, в нея можете да се разходите сред метеорити, риби, птици, минерали, растения и насекоми, както и да чуете истории за хората, чийто живот и идеи са направили музея това, което е.
Стряскащите пълзящи – тук може да задоволите любопитството си и да научите повече за живота на насекоми, раци, стоножки и паяци, както и скакалци, скорпиони, термити и хилядите им роднини. Има и много интересни интерактивни игри за децата .
Фосили на морски обитатели и влечуги – в тази зала ще видите какво се е случвало в океаните, докато динозаврите са владеели земята. Тук са едни от най-завършените фосили на праисторически морски животни, както и отливка на скелет на гигантски ленивец.
Птици – тук може да откриете изчезналите вече додо, историческата колекция от колибрита и викториански анатомични рисунки.
В залата с минералите се връщате назад в 1881 г., защото обектите са изложени в оригиналните дъбови шкафове .
Съкровищницата – разгледайте 22 обекта, обхващащи 4,5 билиона години земна история. Всеки експонат разказва уникална история и е избран заради научната , историческа и културна важност.
Трезора – най-голяма колекция от оцветени диаманти, скъпоценни камъни, които светят в тъмното и редки метеорити .
Синята зона
Залата с динозаврите – открийте различните периоди, в които са живeли динозаврите, отделете фактите от митовете за смъртта им и вижте какво научните изследвания са открили за тези праисторически гиганти.
И най-голямата атракция, заради която идваме тук – интерактивните игри и движещите се и ръмжащи фигури на динозаври.
Риби, амфибии и влечуги – вижте какво е открито в стомаха на нилски крокодил, как рибите осветяват дълбините на океана и разкрийте тайните на гръбнака на индийския питон.
Човешката биология – изложба за това как ни влияят хормоните, как сетивата въздействат на реакциите ни и как работят мозъка и органите ни.
Бозайници – фосили и скелети на изчезнали животни, заедно с експонати на живите им родственици. Запознайте се отблизо със саблезъбия тигър, платипуса и сравнете анатомията на човек и кон.
Бозайници ( модела на син кит ) вдигнете глава и вижте модела на син кит, който изглежда все едно плува из море от други китоподбни скелети и реплики, висящи от тавана. На земята може да разгледате изчезналия мамут и гигантски лос, както и живите им наследници, също така жирафи, хипопотами и коне.
Оранжевата зона
Включва центъра Дарвин и Дивата градина. Центъра е разделен на три части : Какавидата – в нея може да разгледате стотици от експонатите на музея.
Студиото Атъенбъро, от което се предават разговори с учени.
Сградата “ Зоологически дух „, в която може да разгледате стъклени буркани и резервоари, съдържащи животни от змии до акули и гигантски сепии. Трябва задължително да се запазят предварително билети тук.
Дивата градина е дом на хиляди британски видове флора и фауна. Повече от 3 130 вида са идентифицирани тук от откриването ѝ през 1995 г. Отворена е всеки ден от 10 до 17 ч.
Освен тези постоянни галерии има и гостуващи експозиции, за които се плаща вход и е добре предварително да си купите билети.
Както виждате, музея е огромен и едва ли всичко може да се види в един ден. Аз препоръчвам да разгледате внимателно и да изберете какво ви е най-интересно и да обиколите само него. Снимките, които съм показала са една минимална част от това, което може да се види тук, само залата с динозаврите може да отнеме половин ден 🙂
Навсякъде е пълно със специални игри за деца, за да могат и те да научат и разгледат неща, свързани с изложбите. Аз лично съм очарована, а сина ми ( в момента на три години) е влюбен в този музей .
Естествено, има и няколко места за ядене и магазина. Точно зад зала Хинце има кафене, което предлага сладкиши и напитки .
До залата с насекоми е ресторанта Т-рекс грил, където правят много вкусни бургери и пици.
В червената зона има ресторант на самообслужване, но цените на храната са като тези в Грила, а поне за мен , не са толкова вкусни.
Естествено, има и зала за пикник, където може да хапнете донесена с вас храна. Намира се до последния ресторант и е удобна за кратка почивка.
На територията на музея има няколко магазина за сувенири, тениски, реплики на минерали и т.н., но аз особено много искам да ви предупредя за магазина на изхода от залата с динозаврите – ако сте с дете, не влизайте вътре ! Това е голяма грешка, защото вътре има хиляди видове и размери динозаври, както и най-сладките костюми, ръкавици и шапки. Познайте какво ми струва да не купуваме нещо при всяко посещение 🙂 ( Колекцията с динозаври на сина ми е някъде над 10 бройки )
Всяка зима в двора на музея слагат голяма елха, ледена пързалка и въртележка. Освен допълнителните забавления те предават и изключително приятен празничен вид на сградата.
Още много мога да пиша и да показвам от музея, но предпочитам да ви оставя и сами да откриете тайните и красотите му. Както вече казах, входа е безплатен и работи всеки ден от 10 до 17,50 ч. Като финал ви поствам картата на музея за да можете да си направите план и максимално да уплътните времето си.
