В район Уайтхол ( Whitehall ) в Лондон има редица интересни паметници, всички свързани всес военното дело. Това е обяснимо, тъй като тук се намират много важни институции, както и огромната сграда на Министерството на отбраната. Исках да ви разкажа за тях, защото на мен винаги ми е било интересно да знам, дори и малко, за нещата, които виждам когато обикалям някой град. Паметниците , освен интересни, са и произведения на изкуството, така че си заслужават да им хвърлите по един поглед, когато минавате по Paliament Street.
Първият паметник, когато идвате от Парламента е Кенотафа ( гробница, в която няма останки, тъй като тялото на починалия е изчезнало или се намира далеч от родината ). Това е и официалното място за Националната служба за помен, всяка година от 11,00 ч. в неделята за спомняме ( Rememebrance Sunday ). Първоначално е била временна структура за Победния парад през 1919 г., но постоянна от портландски камък е построен през 1920 г., без никакви декорации освен резбован венец на всяка от страните и надписа “ Славните мъртви “ . Знамената от сртраните на Кенотафа представляват Кралската флота, Британската армия, Кралските въздушни сили и Търговската флота .
В началото на редицата от три статуи точно пред Mинистерството на отбраната е на Бърнард Монтгомъри, първи виконт Монтгомъри на Аламейн . Фелдмаршал , известен и с прякора Монти, британски офицер, и един от най-изявените съюзнически генерали по време на Втората световна война. Той командва успешно съюзническите войски във втората битка при Аламейн и последвалото настъпление в Северна Африка. По-късно ръководи десанта в Нормандия, с който започва съюзническото настъпление в Западна Европа.
До него е статуята на виконт Алън Франсис Брук , британски фелдмаршал по време на Втората световна война. В началото на войната той е командир на II корпус, част от Британския експедиционен корпус във Франция. При евакуирането на британските войски през Дюнкерк той е един от главните водачи на полкове. Брук е най-важният военен съветник на Уинстън Чърчил, на военния кабинет и на британските съюзници. Брук отказва поканата да стане главнокомандващ на британските войски в Северна Африка, за да може, както казва той, да попречи на Чърчил да вкара страната в безсмислеми военнни акции.
Последен от тази група е фелдмаршал Уилям Слим, първи виконт Слим. Участвал е и в двете световни войни и е раняван три пъти.
„Жените във Втората световна война“ е паметник, намиращ се между Министерство на отбраната и офисите на Кабинета, и е , както името подсказва, посветен на жените, участвали във Втората световна война. Дело е на скулптора Джон Милс, открит е кралица Елизабет Втора през юли 2005 г. и е посветен от баронеса Ботройд.
Средствата за построяването му са събрани от благотворителен фонд, създаден специално заради паметника, като Фонда за национални паметници отделил 934 115 паунда . Баронеса Ботройд дарила 800 000 паунда, които спечелила, когато участвала благотворително в състезанието “ Стани богат „.
Идеята за него идва от пенсионирания майор Дейвид МакНали Робъртсън през 1997 г., който разбира, че Обединеното кралство, за разлика от много други страни, няма паметник за жените, които са поели работата на мъжете по време на войната . Няколко пъти се опитва да събере пари, но само за плакет на катедралата Йорк. Когато бил създаден фонда за паметника в него се включили баронесата, Вера Лин и принцеса Ан.
Бронзовия монумент е висок 6,7 м, дълъг 4,9 м и широк 1,8 м. Буквите от страните му са реплика на шрифта използван за списъците с дажби по време на войната. Представени са 17 чифта дрехи и униформи, символизиращи стотиците различни професии, които жените започнали да работят през Втората световна и от които се отказали, когато мъжете се върнали . Те включват униформи на Женската наземна армия, Женската кралска морска служба, медицинска сестра, полицай и маска за заваряване.
След този паметник и пред Dover House, която помещава шотландски институции, е мемориала на граф Дъглас Хейг, фелдмаршал и един от главните генерали на кралството през Първата световна война. Под негово командване преминават битките при Сом, Арас и Ипре .
Малко встрани от Министерството на отбраната, но пред музея на кавалерията е статуята на Спенсър Комптън Кавендиш , осми херцог на Девоншир . Той е британски политик и е оглавявал три политически партии и три пъти е отказвал да се премиер 🙂
По нататък по улицата е паметника на един много интересен човек – фелдмаршал принц Джордж, втори херцог на Кеймбридж. Той е първи братовчед на кралица Виктория, който въпреки желанията на семейството си се жени за актриса, която вече имала четири деца, две от които негови . Въпреки брака си , продължил да има любовници, една от тях за 33 години. Погребан е до жена си, но също така и на 18 м от точно тази любовница.
Паметника му е направен заради военните му постижения, разбира се, не само заради противоречивия му личен живот.
Последно ви показвам и мемориал , точно срещу входа на Министерството на отбраната , който е в памет на войниците Гурка. Гурка били войници от индийски или непалска националност, които били назначени в британската армия . Това е първият техен паметник и е направен за да ознаменува местенето на централата им и тренировъчните им лагери от Хонк Конг в Лондон през 1997 г.
Ето и карта на паметниците , нищо че са толкова близо един до друг :
