По предварителен план след Линдерхоф мислехме до отидем до Гармиш-Партенкирхен с идеята да видим да видим рисуваните къщи, характерни за района . Предният ден, обаче, преценихме че ни не се шофира още 50 км и след кратка справка с гугъл решихме да отидем до село, чието име запомних след сигурно 100 повтаряния – Оберамергау 🙂
Това се оказа страхота идея, защото селцето е прекрасно, а атмосферата е точно каквато търсехме – типичната Бавария . Тук разбрахме, че освен с изрисуваните къщи градчето е известно и с изпълнението на обет, даден през 1633 г., когато чума опустошава голяма част от Европа, оставяйки след себе си мизерия и глад . За да избегнат чумата, жителите на града обещават навеки да възпроизвеждат живота на Христос веднъж на всеки десет години, в година, завършваща на 0 . Чумата свършва и първото представление е на полето през 1634 г. Оттогава Мистериалната драма става все по-усложнена и дълга (5 часа и половина и шестнайсет действия).
На този площад ядохме божествен сладолед, който успешно можеше да се конкурира с този в Италия 🙂
Много държа да отбележа и нещо, коетo много ме впечатли, въпреки че не е стандартно място, което турiстите биха забележили – гробището около една църква. Беше толкова подредено, красиво и поддържано – на човек да му е кеф да го разглежда.
След разходка из центъра и разглеждане на всяка къща детайлно започнахме да търсим и магнитче за хладилника, каквото купуваме често за спомен. Нищо не ми харесваше особено, но докато се ровех в един сувенирен магазин забелязах магнитче със снимка на прекрасна сграда , което ме впечатли много и на него пишеше , че е от абатството Етал … Ха сега де, нямахме планове да ходим другаде в района, но сърце юнашко не трае и отново след кратък оглед в гугъл решихме да отидем да го видим.
Намира се на 5 км от Оберамергау и е основано на 28 април 1330 г. от императора на Свещената Римска империя Лудвиг IV Баварски, който дава тържествена клетва да построи monasterium nove consuetudinis et acentus inaudite (лат. нов необикновен и нечуван манастир).
Манастирът става и важно укрепление на търговския път от Аугсбург за Верона. От XIV век в него функционират мъжка и женска обител. През първите 4 века от съществуването си манастирът се превръща в значим религиозен център. В него се стичат множество поклонници които искат да видят статуята на Дева Мария с младенеца, която император Лудвиг IV донася от Италия, станала известна като Мадоната от Етал. Манастирската църква е наречана „Успение на Света Богородица“. Абатството понася сериозни щети през май 1552 г. – по време на Реформацията, когато през района преминават войските на курфюрст Мориц Саксонски.
Истински разцвет настъпва през XVIII век. През 1710 г. в манастира е основана Рицарска академия, и абатството получава известност и като висше учебно заведение. През 1744 г. силен пожар унищожава голяма част от манастирските постройки, след което те са възстановени в стил барок, и богато украсени с гипсови орнаменти и стенописи. В Етал за известен период до 1803 г. заседава и Върховният имперски съд, след което по време на секуларизацията в Бавария, манастирът става собственост на Кралство Бавария и е продаден на търг през 1809 г. След като преминава през няколко собственици, през 1898 г. манастирът е е купен от барон Теодор фон Крамер-Клет, който го предоставя на абатство Шейан. През 1900 г. в Етал пристигат монаси-бенедиктинци и възстановяват монашеския живот. Манастирските сгради са обновени и възстановени с финансовата подкрепа на барон фон Крамер-Клет. Бившата рицарска академия се превръща в хуманитарна гимназия-интернат.
В манастира Етал функционират освен гимназията-интернат още и манастирска пекарна, пивоварна, дестилационна за ликьори, книжарница, издателство, хотел и няколко малки занаятчийски работилници, чрез които се подпомага издръжката на монасите. Абатството е прочуто със своя целебен билков ликьор, приготвен от 40 алпийски билки, както и с манастирската си бира, които се приготвят по стари средновековни рецепти.
Пред абатството има паркинг, за който може да си купите билетче от автомат и да го оставите на стъклото на колата . Струва 2 евро, а посещението в църквата е безплатно.
От тук започна голямото прибиране, като разбира се, и за него бях подготвила спирки 🙂 Детето заспа и затова на следваща църква, която вълнуваше само мен отидох сама, а останалата част от семейството ме чакаше в колата .
Wieskirche е овална бяла църква в рококо стил, проектирана през 1740 г.Намира се горе – долу по средата на пътя между Швангау и Линдерхоф, в близост до селцето Щайнгаден . Твърди се , че през 1938 г са се появили сълзи по дървена статуя на Христос , което довело до огромен интерес от поклоници от цялата държава.
Заради тях бил направен малък параклис, но скоро станало ясно, че е прекалено малък и не може да побере тълпите, искащи да видят чудото. От 1985 г е под егидата на ЮНЕСКО .
Освен църквата си заслужава да отбележа и страхотния пейзаж наоколо :
Вече приключхме с културната част на програмата и остана само развлекателната 🙂 След огромното разочарование с празното Forgensee чувствах като лично предизвикателство да обиколя що има близък гьол 🙂
И, естествено, на връщане спряхме на поредния такъв – Банвалдзее . За улеснение на туристите тук има огромен къмпинг и крайбрежна алея. Оставихме колата и тръгнахме на разходка .
Въпреки безумната идея, че според местните още е зима вече имаше почиващи в караваните и бунгалата и нашият син веднага си намери съмишленици за игри около водата .
Ние си починахме добре, поджапахме във водата и се напекохме с леко завалязващото вече слънце.
Денят завърши с бири на терасата на къщата ни, изморени, но и емоционално заредени от всички красоти , които видяхме за тези три дни пребиваване из Бавария.
Но това не е краят, утре ни очакваше най-голямото ни пътешествие за тези дни – пътя до Мюнхен и обратно …
