Дойде време и за последния ни пълен ден в града. Следващия не го броя, защото беше само придвижване до летището и прибиране в София . Беше предвидена лежерна програма за да се насладим пълноценно на последните ни часове в Милано .
Денят ни започна както винаги рано, закуска, подмотаване и отиване с метрото до една от най-големите атракции – Кастело Сфорцеско ( замъка на фамилия Сфорца )
Построен е в 15 в. от Франческо Сфорца, дук на Милано. Издигнат е на мястото на стара крепост, построена век по-рано от Галеано Висконти, който пък я построил не толкова за защита на града, колкото за собствена защита от брат си Барнабе, с който делeли управлението на града.
През следващите години наследниците му обогатяват и разширяват замъка, но това не попречва той да бъде разрушен през 1477 г. от съществувала за кратко Амброзианска република. Републиката била поверила на Франческо Сфорца командването на войската срещу Венеция, с който била във война.
Франческо Сфорца бил съпруг на единствената дъщеря на последния мъжки наследник на фамилията Висконти – Филипо Мария. Въпреки договорката си с републиката, Сфорца сключил същата и с венецианците и в крайна сметка се върнал победоносно в Милано , провъзгласявайки за херцог. Превърнал замъка в резиденция и бързо го възстановил. По негово нареждане била построена и централната кула, наречена Филарете.
Неговите наследници допринесли за укрепването на замъка. По времето си Людовико Сфорца ангажирал двама от най-великите артисти по онова време – Леонардо да Винчи и Донатело Браманте за декорацията му. През 1499 г. Людовико бил принуден да отстъпи пред войските на френския крал Луи ХII .
Следват години, в които собствениците на замъка се менят често – френски, испански, австрийски , ставайки обект на вандалски разрушения. Замъкът остава и без известната си централна кула, която е разрушена от експлозия в резултат на светкавица. По това време кулата е била използвана като склад за амуниции.
Последният от династията Сфорца – Франческо II се опитал да върне блясъка на замъка , но разкошът който той създал не оцелял дълго и след смъртта му замъкът изгубил своето значение.
След обединението на Италия , Сфорцеско бил в толкова лошо състояние , че градската управа възнамерявала да го разруши. Спасен е от архитекта Лука Вертрами , който предлага да го реставрира и да направи зали, в които да се помещават културни институции . Възстановява кулите Роче и Боа, но Филарете никога не е издигната отново. През 1905 г. замъкът отваря врати за посещения . Днес в него се помещават галерии, музеи и градската библиотека.
Входа за замъка е безплатен, но може да посетите някои от музеите в него . Билета е 10 евро, а тук може да проверите какви музеи се помещават в него.
Ние нямаше как да обиколим всички, но влязохме в Античния музей, Пинакотеката и Музея на мебелите . Всички бяха много интересни и прекарахме много приятна сутрин в разглеждането им .
Освен красивите и интересни експонати мога да препоръчам да хапнете и то закуските в кафенето на музея . Не знам дали бях много гладна или какво, но кроасаните ми се сториха прекрасни. Цялото семейство бяхме във възторг 🙂
След като разгледахме всичко, което ни се стори интересно дойде време за обяд, обаче навсякъде бяха напъплили хора, а кафенето още не сервираше храна …
Хубавото беше, че беше излязло едно много приятно слънчице и решихме да направим импровизиран обяд в един от големите паркове на Милано – Parco Sempione. Намира се точно зад замъка и е много приятен и уютен.
В него се намират Трианалето на града, Аквариума, Панорамната кула “ Torre Bianca “ и Арката на мира.
Хапнахме набързо по един сандвич, разходихме се малко и тръгнахме да се прибираме на топло. Вместо метрото се поразходихме няколко спирки пеша, колкото да снимаме замъка отдалеч и се прибрахме да почиваме.
След няколкото часа прекарани в гледане на телевизия и опити за почивка дойде време и да видим модерната и нова част на града, а именно кулата на Уникредит и района около нея.
Кулата е висока 231 м и е най-високата сграда в Италия и е завършена през 2011 г. Седалище е на банка Уникредит, най-голямата банка в Италия, и е началото на проект за облагородяване и съживяване на района Porta Nuova .
До там стигнахме отново с метро, като гледката още от спирката е прекрасна.
Района е определено лъскав, с много магазини, а за наш късмет и с коледна въртележка .
След малко мотаене тук на прибиране към метрото минахме и покрай друга забележителност – Bosco Verticale. Това са две жилищни сгради , високи 111 м и 76 м , и повече от 960 дървета по терасите си, които са са площ над 8900 кв.м.
Лично за мен бяха изключително впечатляващи и с удоволствие бих живяла в такава сграда.
За съжаление снимките ни не станаха много добри, затова показвам такива от нета :
С това приключи и разходката ни в Милано . Като заключение мога да кажа, че останах доволна, но не и впечатлена . Милано е хубав град, но няма нищо общо с това, което аз очаквам от Италия и търся – прекалено е индустриален, с големи улици сгради. Липсва му онзи специфичен чар, който аз свързвам само с тази държава…
Това в никакъв случай не значи, че не заслужава да се посети, но просто аз не успях да го усетя така както очаквах …
Завършвам и този пътепис , защото следващото пътуване вече чука на вратата 🙂
