След като се нарадвахме на прекрасните керамични плочки в манастира продължихме и по предварително начертаният маршрут, който трябваше да ни отведе до замъка Сант Елмо.
Разбира се, още с излизането на улиците попаднахме на поредната невероятно интересна сграда, която по никакъв начин не издаваше на обикновения турист, че е църква.- Църквата Джесу ново.
Построена е през 1470 г. като дворец за Роберто Сансеверино, принца на Салерно. Политически интриги на семейството му наложили двореца да бъде продаден на Йезуитите за да построят църква. Заради тези обстоятелства тя има тази интересна фасада, която всъщност е била фасадата на двореца.
Промушващи се измежду тълпите и удивляващи се на невероятния колорит около нас стигнахме до важна спирка от маршрута ни – фуникуляра , чиято цел бе да ни качи безболезнено до замъка Сант Елмо, който се намира на доста висок хълм над Неапол, а изкачването пеша, бутайки количка изобщо не стоеше на двенен ред.
Уличките отново ни предложиха незабравими картини, благодарение на които града ще си остане от любимите ми.
Сергийки с прясна риба отново имаше навсякъде :
Ползвахме оранжевата линия, а на слизане – жълтата.
Това са вагончетата, пътуването е кратко и много удобно.
Въпреки проучванията ни, че спирката е максимално близо до целта, се оказа че не е чак толкова и трябваше да се поозорим малко или да вземем автобус. Тъй като хич не ни се чакаше решихме да опънем маслко мускули ида се поизкачваме.
Първата постройка на мястото на днешният замък датира от 1275 г. Била е укрепен дворец, заобиколен от стени. През 1329 г крал Роберто от Неапол разширил двореца , като вече бил наричан замък. Получава хексагоналната си форма между 1537 г и 1547 г, която била смятана за прекалено дръзка и неподходяща за времето си.
Военната му принадлежност продължава до 1976 г, когато започва голям проект за раставрирането и превръщането му в достъпен обект за посещения.
Честно да си призная имах големи очаквания за този замък , но останах разочарована. Единственото, което може да се разгледа е двора и да обиколите стените. Вътрешноста е заета от музей, който ние не посетихме, защото беше затворен и офиси на различни държавни администрации . Въпреки това не мога да кажа, че разходкатата беше напразна, защото гледките от горе са умопомрачителни .
Билети се купуват от входа, няма нужда от нищо предварително, посетителите не са толкова много. Цената е 5 евро.
От тук поехме на кратка разходка до другата линия на фуникуляра и слизане баш в центъра, на спирка Аугустео. Отвън прилича повече на типична къщичка с градинка, отколкото на спирка на обществен транспорт, аз лично не я бях забелязала предните няколко дни, въпреки, че минавахме покрай нея няколко пъти .
Колкото и да беше интересна нямаше време за помайване и се отправихме към поредната забележителност – затвореният пазар Галерия Умберто.
Всъщност това е търговски център , със скъпи бутици, кафенета, ресторант и офиси. Тя е „сестричката“ на Галерия Виторио Емануеле в Милано, която също е много красива. Но за тази се смята, че е по-елегантна и по-естетична от миланската. Не мога да кажа дали е така, все още не съм стигала до там 🙂
Тези галерии са били построени, за да стимулират търговията, а също и като символ на прераждането и засилващото се индустриализиране на градовете. Те са, така да се каже, като архитектурен резултат от индустриалната революция в Англия през 19 век, тъй като за техен модел отчасти е бил използван образа на британския Оксфордски музей.
Галерия Умберто е открита през 1890г. по време на управлението на крал Умберто I и е наречена на негово име. Идеята била да се съборят най-разпадащите се сгради в района на двореца и театър Сан Карло, и новата постройка да се съчетае с околните „палацо“.Сградата е изградена от камък и стъкло, има прекрасен, огромен купол в средата (около 50 метра височина). Подът е с формата на кръст, с красива мозайка на зодиакалните знаци в центъра. Интериорът е архитектурно бижу на барока, наподобяващо тесни улички, с фасади на сгради, несъмнено най-красивите в Неапол.
За съжаление я хванахме в момент на реставриране, но това в никакъв случай не попречи да се удивим на красотата й, както и да опитаме част от прекрасните сладкиши, които се продаваха наоколо.
Въпреки вече дългият ден оставаха още обекти, като най-важният от тях беше другият важен замък за Неапол – Кастел Нуово. Преди да се впусна в исторически обяснения и лично прехласване отварям скоба за телеманицията като мен, които са гледали жестокия сериал „Борджиите“ . Тук са снимани част от сцените на Лукреция в Неапол 😉
След като Кастел дел Ово, разположен в залива на Неапол е изоставен като кралско седалище, през 12 век съвсем близо до него се появява средновековният дворец Нуово. Намира се непосредствено до пристанището в Неапол, като от него се открива красива гледка към морските вълни. Днес Нуово е един от историческите символи на италианския град.
Наричат Кастел Нуово „Анжуйския мъж“. Това наименование му е дадено в чест на неговия строител Карл I Анжуйски, който разпорежда издигането на крепостта през 13 век. Веднага, след като е построен Кастел Нуово става център на италианската власт. Лепват му прякора Новия дворец, защото отнема първото място на Кастел дел Ово – официална кралска резиденция до 12 век.През вековете Кастел Нуово е арена на много исторически и важни за Италия събития. В него са короновани не една или две особи, но също така и един папа. В хода на историята през вековете Кастел Нуово е бил дом на художника Джото и поетите Петрарка и Бокачо.
Днес от оригиналният вид и конструкция на Кастел Нуово от 13 век е запазена малка част. Останки от нея могат да се видят само в параклиса Санта Барбара, който е разположен на първия етаж на крепостта. В него все още посетителите на Неапол имат възможност да се докоснат до фрески на ранно ренесансовия художник Джото и неговия ученик Масо Банкоди.
Датиращ от втората половина на 13 век Кастел Нуово впечатлява с интересната си конструкция. Той е забележителен с изящната ренесансова триумфална арка на пищния мраморен вход, който е заобиколен от овални тумбести кули. В Кастел Нуово се е възкачил победоносно на трона Алфонсо I Арагонски. За последно дворецът е бил реставриран през 1823 година.
Със сетни сили тръгнахме на разходка по брега за да можем направим три от три – трите замъка на Неапол в един ден 🙂
Кастел дел Ово е на около 15 -20 минути спокоен ход покрай морето, като ви заобикалят едни от най-скъпите и известни хотели в града. Забележителност, която си струва да се отбележи по пътя е Фонтана на великана, който първоначално е проектиран и се е намирал в двореца на града, по-късно преместен в двореца Имакотела, а от 1905 г. се намира на сегашното си място. Автори са Микеланджело Накерино и Пиетро Бернини.
Веднага след фонтана се вижда и самият замък, кацнал достолепно на ръба на скалите.
Той е масивна и внушителна средновековна крепост, която днес е една от най-атрактивните исторически забележителности на Южна Италия. Кастел дел Ово е разположен на малък полуостров, който в миналото е бил само остров, известен като Island of Megaride.
Той е едно от първите неща, които ще видите в залива на Неапол. Днес около него е пълно с яхти и ресторанти, предлагащи невероятни специалитети от морски дарове и риба. Замъкът също така е едно от най-популярните тукашни места за сключване на бракове.
Кастел дел Ово е известен още като Яйцето. Една интригуваща легенда разказва и обяснява този псевдоним на иначе ръбатата и грубовата архитектура на морския дворец. Историята разказва как преди десетилетия романския поет Вергилий, който бил прочут с магьосническите си умения, положил в основите на Кастел дел Ово едно магическо яйце. Орисията на Вергилий била, че докато яйцето лежи там, цял Неапол ще се радва на благоденствие.
Самият полуостров Megaride днес е на първа линия на крайбрежната ивица на Неапол и е особено атрактивна гледка, имайки предвид внушителната конструкция на замъка.
През 1 век пр.н.е. римския патриции Lucius Licinius Lucullus изгражда на това място Вила Лакуланум , която се явява първата масивна сграда на острова. През 5 век Валентиниан III облагородява конструкцията, а към 492 г. тя функционира като манастир, основан от римския биограф и летописец Eugippius.
През 9 век местните жители унищожават римските останки на Кастел дел Ово, за да не позволят те да се използват от сарацините за техните нападения. Настоящият замък е издигнат през 12 век, когато на власт е Чарлс I от Анжу .
Той малко по-късно построява наблизо друга крепост – Замъкът Нуово , като успоредно с това премества управата там, в резултат на което Кастел дел Ово губи от стратегическото си значение и владетелски функции. През 15 век видът на Кастел дел Ово доста се променя, като напомня за сегашния.
Някъде през 18 век около източната стена на Кастел дел Ово е сформирано малко рибарско селище на име Borgo Marinari. Днес то е една атрактивна яхтена зона с много приятни ресторанти с отлична италианска кухня. Самият Кастел дел Ово е свързан с един 100-метров тротоар и представлява по архитектурна конструкция правоъгълен бастион, гледащ към тротоара. Днес някои от просторните му вътрешни зали се използват за различни изложби и събития.
Вече наистина останали без никакви сили и гладни като вълци се тръснахме в една от многото тратории около Пиаца Плебшито за да се отдадем на заслужена почивка и на разбор на видяното през деня.
Очакваше ни само подреждане на багажа и кратката разходка, която щяхме направим на следващият ни последен ден …
